Криза ли? Глупости! К'вото и да става, ракия с туршия винаги ке има!

Тези знаменателни думи, извиращи сякаш от самото дъно на народната душа, открих в един форум, който посещавам чат-пат. Щото намирам разни бисери като гореозначения. Някои хора у нас сипят бисери така разхитително, че ний, дето сме способни да ги оценим, не можем да ги съберем и да им се възхитим сичките. Големи богатства носи в себе си българската душа, да знаете това от мен! Друго и да не запомните, но това поне да ви остане от мен, нема да съжалявате.

Аз, дето писах цяла книга за нашата народна душа, именно книгата БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, която има подзаглавие Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността, всеки ден откривам нови и нови, и то най-възхитителни свидетелства за необятността на нашата родна българска душа. Необятна и широка е нашата родна душа почти колкото руската, мама му стара! Е, и разни сърцераздрателни факти намирам, касаещи множеството душици сред нас особено, дето с колосален наивитет възприемат окръжаващото и често гледат на него с мътния, нищо неразбиращ поглед на едно образцово говедо. Ето, виждате ли го тоя горе как патетично твърди: К'вото и да става, ракия с туршия винаги ще има! Възхитете се на непосредствеността, с която изрича тия съкровени думи: ракийца с туршийка щом има, друго не ми требе! И умно добавя народний херой: Да му мислят лигльовците в развитите страни! Ете за тие негови думи искам още малко да акцентирам и поразсъждавам и аз.

Значи западняците са "лигльовци", щото, представете си, тие не се били задоволявали с такива прости радости на живота каквито са ракийцата, туршийката и Азиса (или барем Славча Трифонова) в добавка, за малко да забравим за тях, леле, какъв фатален пропуск щяхме да направим!!! Българинът такива лигльовщинки като просперитет, свобода, достойнство, култура, демокрация не ще, нам ни стигат, повтарям, Азиса, ракия с туршия и... едно Гоце в добавка, дето мънка на Нова година и раздава и на Сульо, и на Пульо ордени, сякаш са лимонадени капачки. А инак туй Гоце нищичко не прави, а ако пък прави, то е само за да вреди! Ето, това е синтетичния образ на съвременна благоденстваща България, който, както забелязвате, така плътно се открои, след като тръгнахме от туршийката с ракийката, нашите душеспасителни и най-възхитителни български ценности и радости. Туйто!

Аз цяло лято писах разни призиви да се понадигнем наесен, да презрем съществуването, което лятно време се свежда до така желаната салатка от доматки с изстудена ракийка, а пък зимъска, както се знае, се свежда пак до ракийка, ала с туршийка, и, естествено, до свинските пържолки с винце, как иначе?! Та както писах тия неща и по този начин аз, наглецът, си позволявах да осквернявам най-съкровеното, самата "светая светих" на българската душа, един посетител на блога ми по едно време не издържа и се провикна патетично:

- Ей, Ангеле, абе ти срам немаш ли бре?! Посегна и на ракийцата с доматките, засрами се бре, урод такъв! Срещу сичко пиши, ама само на ракийцата с доматки или с туршийка не посягай бре, злобен нещастнико!!! Как не те е срам бре, катил, ти ракийца с доматки не обичаш ли бре, изрод такъв?! Ти не заслужаваш да се наречеш българин бре, идиот неден! Аман от умници като теб, за които нема вече нищо свято бре! За демокрация ще ми говори той, говедото с говедо, дето не знае, че без ракийца и доматки животът губи най-светлото си очарование бре! Тъпунгер с тъпунгер! Пу, пълна отврат си ти, да знаеш, ти не си българин бре!

И така нататък все в тоя дух ми се накрещя съвсем справедливо възмутеният нашенец. Аз в един момент се почувствах доста гузен, за малко се усетих че наистина съм деградирал до пълен урод, дето не може да оцени възхитителността на най-простите радости на народния живот. Засрамих се и цяла една неделя бях в жестока екзистенциална криза. Пък после се посъвзех и все призовавах да се надигнем поне малко, да подкрепим овцевъдите и говедовъдите, които, горките, цяло лято, и то в най-ужaсните горещини, протестираха, а пък никой от нас, дето ядем от произведеното от тях, и пръста не си мръдна да ги подкрепи.

Пък в един момент се усетих, че правя колосална грешка, ама беше вече късно: требеше да призовавам народа и целокупното прогресивно човечество да защитим родното ракие и туршие производство! Тогава народецът обезателно и единодушно би ме подкрепил! И даже за герой би ме произвел, нещо като Жорж Ганчев току-виж щях да стана, или поне като Сидерова. Ама нали съм си наивен философ, си проиграх пак шанса да се прославя.

Както и да е, разкайвам се, съзнавам грешките си, и затова сега, в завършек, призовавам да изкрещим едно дружно:

- Наздраве, дай да се чукнем и до дъно да изпием таз люта пущина, дето така приятно гори гърлото! Наздраве, таварищи, да пием като братята руснаци, до дъно. Недей само да ближеш ракийцата бре, щото туй е светотатство! Ракийцата е сълзица, отронена от многострадалната българска душица! Наздраве, наздраве, таварищи и другари по оружие! Бре, вие много хубава туршийка сте произвели тая есен бе, господин комшу? Я кажете рецептата, да си я запишем? Аууу, чудна е, топи се в устата! Екстаз, бравос, а и ракийцата ви си я бива: същинска скоросмъртница! Еваллла, братя, да се напием, та мъка дето гори сърце да забравим! Клин с клин се избива, сипи пак! Наздраве, наздраве! Кураж, народеее! Я пусни Азиса бе, пезвенк, та душата да се зарадва дотам, че сама звучно като ангел да запее! Ех, обичам Азиса, сърцето ми къса, ей-така, сякаш иска да го изтръгне от гърдите: друг като него нема! Епа нема! Ех, живот, живот... А наздраве пак! Наздраве, наздраве! Да сме живи и здрави! И когато сме най-зле все така да сме! Урррраааааа!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo