Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, без която демокрацията ни е осъдена на най-жалък край

В своя блог г-н Иво Инджев е написал блестящ материал, наречен ЛИЦАТА НА БЕЗЛИЧНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ, който ви съветвам да прочетете най-внимателно. Понеже в неговите думи открих нещо изключително важно, което е наложително да се осъзнае от колкото се може повече хора. По тази причина ви призовавам да прочетете текста на г-н Инджев с пределна концентрация на разбирането и мисълта.

Той представя някои факти, сравнявайки това, което се е разиграло след неговото уволнение от БТВ, с това, което се случва сега по повод на казуса "Коритаров". Аз обаче силно се впечатлих най-вече от неговите изводи, които, понеже са толкова силни и верни, съм принуден да ги приведа и тук, ей-така, за да са ни пред очите, но особено и понеже съдържат нещо крайно важно и съществено:

... Тези хорица триумфират. Не могат да се нарадват на нещото, което смятат за своя победа (над скромната ми журналистическа персона). Само че са толкова ограничени, че, стъпвайки върху своите „високи стандарти”, не могат да си представят колко са низки в тази роля.

Както и не им идва на ум, че за човек, който цени свободата повече от конюнктурата и угодничеството, напускането на телевизионния екран след натиск от президента и слугинаж от страна на прякото ръководство на медията не само не е трагедия, а е морална победа. Мислят си, че успешно се гаврят с повален противник, а не са в състояние да разберат, че с примитивното си поведение се превръщат в антитеза на онова, което искат да постигнат - легитимират обекта на своята управленска агресия като автентичен застъпник на обществения интерес.

А той е: да няма безгръбначие и подмазвачество в българската журналистика пред силните на деня.

Как да им кажеш на такива хорица, че тази роля е далеч, далеч по-достойна от компромисното мрънкане от екрана, или от „завръщането” там на всяка цена - те, милите, умират от ужас да не си загубят постовете, службиците и „екстрите”, и съдейки по себе си, са убедени, че измекярщината е природна даденост. Вярно, основание да виждат света в тази светлина не липсват - „наше село” е пълно със субекти, готови винаги да разменят пита кашкавал срещу парцел свобода.

Но все пак не всички са такива. Не всички, господа другари!

Аз, по моя си обичай, си позволих там да напиша следния свой коментар:

Покрай конкретния повод г-н Инджев е успял съвсем ясно и лаконично да изрази основния проблем на нашата родна публичност: триумфът на безличията, на безгръбначните измекяри на властта, а също и върховните апотеози на толкова безскрупулния ни "политически елит" - който също измекярства, но на руско-българските олигарси и на кремълските си господари! - е крещящ с безнравствения си потенциал основен и най-съдбовен проблем на младата българска демокрация.

Т.е. у нас в създалата се ситуация възникна ужасен ценностен вакуум и дефицит на човечност у основните играчи, взели надмощие на публичната сцена. А пък публиката, т.е. ние, гражданите, безмълвно се оставихме на гаврите на спомената арогантна и аморална комуноидна напаст.

Ако трябва да се търси изход от този наистина съдбовен проблем на демокрацията ни, то той е един: разпространяване в съзнанията на индивидите и на широките слоеве от нацията на ония морални ценности, през призмата на които човек може не само да усети аморализма на същите тия безскрупулни играчи-"херои", но и да се отврати от тях, да изпита дължимата погнуса. А в крайна сметка не само да ги презре, ами да се изпълни с такава непримиримост, че в един момент всички дружно да съберем сили та да си изпълним отговорността: най-позорно да изритаме тази комуноидна напаст от политическата сцена.

Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, нравствен поврат, без който демокрацията ни е осъдена на най-жалък край.

Ето защо това, което показва г-н Инджев с примера си, а и със стоицизма си, издържайки на гаврите и нападките, е заразяващ с нравствения си заряд пример. Неговите всекидневни анализи и коментари всекидневно заразяват толкова много хора, а пък те, предполага се, заразяват нови.

Което показва, че въпреки всичко сме обречени в един момент да вземем надмощие и да постигнем идеала си за повече морал в българската публичност, за поврат към доброто и към истината.

Така че истината и доброто, макар и в немилост у нас в този момент, няма как да не вземат надмощие. Само дето всичко зависи от нас, от нашата преданост на истината и доброто. Всичко зависи от нашата овладяност от свободата и от порива ни към достойния живот. Всичко зависи от готовността ни да направим България място, в което да успяват не мизерниците-подлизурковци, а най-достойните и кадърни хора.

(Забележка: Като своеобразен контрапункт на гореказаното, но и като потвърждение, илюстрация на същите констатации прочетете написаното от Иван Бедров за един най-крещящ пример за аморализъм-материализъм: Безплатни кренвирши за Позитано.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo