Вчера няма как да не сте видели и чули възхитителния репортаж, в който премиерът Дмитрич Станишев, мило усмихнат, подобно на Паулу Коелю, раздава автографи на почитателите на книжката си "Защото сме социалисти", тълпящи се на дълга опашка, също мил спомен от социализма, за който, както забелязвате, се и отнася книжката му. Няма как да не сте го видели, понеже този знаменит репортаж беше даден по всички телевизии, разбира се, и по националната.
"Писателят" Дмитрич беше представен от заслужилата ветеранка на комунистическото движение у нас Велислава Дърева, която явно и ще си умре с комунистическите идеали в сърцето, както подобава за истински комунист. Та тази одиозна Дърева произнесе кратко слово, в което пищно, със замаха на опитна, но некадърна манипулаторка, описа подвизите на своя партиен шеф Стани-шеф. И ни съобщи радостната новина, че Дмитрич, обзет от творчески порив, само за пет нощи - и то след толкова динамичните си дни, в които, подобно на Йосиф Сталин, умело води страната ни към... пълния провал! - та значи само за пет нощи написал книжлето си, което, както и да го погледне човек, е постижение, достойно за истински пич. Оня свещеник, дето нарече в храма нашия Дмитрич пич явно требе да е голям психолог, щом така умело изрази чувствата не само на поповете с червени книжки под расата, ами и на госпожици-журналистки, посмъртно верни на Партията.
За по-младите читатели искам да кажа коя е тази Дърева, понеже тя е нещо като останка, рудимент, и то тъкмо от времената, които те, слава Богу, не са видели и, да се надяваме, няма да видят никога повече. Дърева, беззаветно предана на комунистическия "идеал", преди 1989 г. се подвизаваше в ролята на нещо като "дисидентка", понеже партията беше разбрала, че тя има "остро перо", сиреч, може да е много полезна. След като дойде 10-ти ноември Дърева беше лидерка на комунистите, дето открито се опитаха да вземат под свой контрол СДС (тя едновременно си членуваше както в партията-кърмилница, така и в СДС!), ала после се разбра, че е червена даже и в червата си. Което си пролича в поведението й във всички ония славни битки, които "Партията" води в годините срещу всичко, срещу демокрацията, срещу НАТО, срещу Европа, срещу просперитета, срещу модернизацията на България - и които славната партия загуби до една. Но което, впрочем, не й попречи в един момент да се примири и мигом да "оглави" постиженията, срещу които се беше така упорито борила и съпротивлявала. Също другарката-госпожица оказа неоценима помощ и в ония доста по-малко славни битки, в които толкова милата й партия трябваше да бъде спасявана от народното възмездие след множеството провали, причинени на нацията.
Та после в годините г-ца Дърева беше и депутат от БСП, и лична изповедничка на Луканов, на Живков, на Лилов и на кой ли не още, и сърдечна приятелка на Жан и Гоце, и пр., и пр. В същото време минаваше за нещо като "съвестта на епохата", за която длъжност явно е била назначена от най-високо място: по тази причина партията непрекъснато я използваше за нещо като "независима журналистка-интелектуалка", която е начело във всички подписки, в които "независими интелектуалци", понеже им е разпоредено от съответното място, трябва да окажат "независима подкрепа" на винаги правата партийна линия.
Та другарката г-ца Дърева е най-заслужил ветеран на българския комунизъм, който за "Партията" е готов да даде всичко, да не говорим за такива дреболии (в очите на комуниста) като съвест, чест, достойнство и пр. Тя, Дърева де, нека да си бъде каквато иска, само дето претенцията й да е "независим журналист" е нещо като точна метафора и символ на унизителното, окаяното, вулгарно-подлизурковско, но и за жалост съвсем действително положение на това, което у нас минава за "журналистика". Понеже такива като нея неуморно се въртят около силните на деня, и то даже не просто и само заради тлъстите хонорарчета и пр., а най-вече от някаква вродена склонност да вредят, да опошляват, да плюят под заповед, да сипят жлъч, да съсипват всичко, до което се докоснат.
Самият факт че г-ца Дърева претендира да е нещо като "независим журналист", който обаче наред с това е и "член на Висшия съвет на БСП", и то от най-приближените на лидерите Гоце и Дмитрич, е достоен да влезе като куриоз и то на най-видно място в аналите на най-лъжливия, лицемерен и морално нечистоплътен комунизъм в света, какъвто е българския. И вчера ухилената до уши Дърева, безсрамно четкаща се и подмазваща се на недоразумението Дмитрич, явяващо се обаче преизбран лидер на БСП и все още най-първи властник в България, достигна предела на онова морално падение и безчестие, каквото по съществото си е нашата родна и мутирала до най-уродливи форми и уж "модерна" комуноидност.
(Забележка: По същата гореща тема пишат Иво Инджев - Автогаф и червендалщина - и Иван Бедров - Доживяхме! - предполагам и мнозина други. Някои от снимките ги взаимствах от блога на И.Бедров.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
"Писателят" Дмитрич беше представен от заслужилата ветеранка на комунистическото движение у нас Велислава Дърева, която явно и ще си умре с комунистическите идеали в сърцето, както подобава за истински комунист. Та тази одиозна Дърева произнесе кратко слово, в което пищно, със замаха на опитна, но некадърна манипулаторка, описа подвизите на своя партиен шеф Стани-шеф. И ни съобщи радостната новина, че Дмитрич, обзет от творчески порив, само за пет нощи - и то след толкова динамичните си дни, в които, подобно на Йосиф Сталин, умело води страната ни към... пълния провал! - та значи само за пет нощи написал книжлето си, което, както и да го погледне човек, е постижение, достойно за истински пич. Оня свещеник, дето нарече в храма нашия Дмитрич пич явно требе да е голям психолог, щом така умело изрази чувствата не само на поповете с червени книжки под расата, ами и на госпожици-журналистки, посмъртно верни на Партията.
За по-младите читатели искам да кажа коя е тази Дърева, понеже тя е нещо като останка, рудимент, и то тъкмо от времената, които те, слава Богу, не са видели и, да се надяваме, няма да видят никога повече. Дърева, беззаветно предана на комунистическия "идеал", преди 1989 г. се подвизаваше в ролята на нещо като "дисидентка", понеже партията беше разбрала, че тя има "остро перо", сиреч, може да е много полезна. След като дойде 10-ти ноември Дърева беше лидерка на комунистите, дето открито се опитаха да вземат под свой контрол СДС (тя едновременно си членуваше както в партията-кърмилница, така и в СДС!), ала после се разбра, че е червена даже и в червата си. Което си пролича в поведението й във всички ония славни битки, които "Партията" води в годините срещу всичко, срещу демокрацията, срещу НАТО, срещу Европа, срещу просперитета, срещу модернизацията на България - и които славната партия загуби до една. Но което, впрочем, не й попречи в един момент да се примири и мигом да "оглави" постиженията, срещу които се беше така упорито борила и съпротивлявала. Също другарката-госпожица оказа неоценима помощ и в ония доста по-малко славни битки, в които толкова милата й партия трябваше да бъде спасявана от народното възмездие след множеството провали, причинени на нацията.
Та после в годините г-ца Дърева беше и депутат от БСП, и лична изповедничка на Луканов, на Живков, на Лилов и на кой ли не още, и сърдечна приятелка на Жан и Гоце, и пр., и пр. В същото време минаваше за нещо като "съвестта на епохата", за която длъжност явно е била назначена от най-високо място: по тази причина партията непрекъснато я използваше за нещо като "независима журналистка-интелектуалка", която е начело във всички подписки, в които "независими интелектуалци", понеже им е разпоредено от съответното място, трябва да окажат "независима подкрепа" на винаги правата партийна линия.
Та другарката г-ца Дърева е най-заслужил ветеран на българския комунизъм, който за "Партията" е готов да даде всичко, да не говорим за такива дреболии (в очите на комуниста) като съвест, чест, достойнство и пр. Тя, Дърева де, нека да си бъде каквато иска, само дето претенцията й да е "независим журналист" е нещо като точна метафора и символ на унизителното, окаяното, вулгарно-подлизурковско, но и за жалост съвсем действително положение на това, което у нас минава за "журналистика". Понеже такива като нея неуморно се въртят около силните на деня, и то даже не просто и само заради тлъстите хонорарчета и пр., а най-вече от някаква вродена склонност да вредят, да опошляват, да плюят под заповед, да сипят жлъч, да съсипват всичко, до което се докоснат.
Самият факт че г-ца Дърева претендира да е нещо като "независим журналист", който обаче наред с това е и "член на Висшия съвет на БСП", и то от най-приближените на лидерите Гоце и Дмитрич, е достоен да влезе като куриоз и то на най-видно място в аналите на най-лъжливия, лицемерен и морално нечистоплътен комунизъм в света, какъвто е българския. И вчера ухилената до уши Дърева, безсрамно четкаща се и подмазваща се на недоразумението Дмитрич, явяващо се обаче преизбран лидер на БСП и все още най-първи властник в България, достигна предела на онова морално падение и безчестие, каквото по съществото си е нашата родна и мутирала до най-уродливи форми и уж "модерна" комуноидност.
(Забележка: По същата гореща тема пишат Иво Инджев - Автогаф и червендалщина - и Иван Бедров - Доживяхме! - предполагам и мнозина други. Някои от снимките ги взаимствах от блога на И.Бедров.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
3 коментара:
Велислава е толкова некадърна, колкото и грозна. Заради нея има обратни у нас - някои мъже са шокирани от това, че жена може да е така грозна.
К'во се чудите на СтаналШеф, може /и дай боже/ да е по-добър като писач отколко като премиер.
И да не се отклонява от това си порище като продължава на премиер да се прави.
Май тъй ще е по-добре за всички. Един некадърен автор повече - ще го преглътнем по-лесно ,от колкото един самозабравил се премиер.
Боезполовото същество като не може да покаже полова принадлежност, показва партийна такава.Тя си знаее файдата, а и ние я виждаме.
От където да я погледне човек все си е -Модел за отщяване.
Публикуване на коментар