Представена публикация

Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде раз...

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Грозният гръцки екстремизъм и отвратителното българско дебелокожие

Иво Инджев е написал чудесна статия по гръцките събития, наречена Гърция гори, България пуши, която и без моята препоръка знам че ще отидете да я прочетете - ако не сте я прочели вече. На мен специално ми харесаха особено два момента, които искам да ги приведа и тук, за да не се забравят. Защото ние сме прочути най-вече с късата си памет: я помним, я не помним даже и ден до пладне. Ето ги тия два момента:

Там, след като полицията откри огън и уби невръстно момче, пламна пожарът на масовите протести. Тук полицаи, недоволни от заплащането, се канят да пушат напук на началниците в протестна акция, от която се очаква да впечатли властта и да я подтикне да отпусне повече пари за заплатите им. От това сравнение можеше да ни напушва смях, но не е смешно. Още повече, че тук вече се появиха коментари на възхитени поклонници на гръцките протести като справедлив отпор на несправедливостите в държавата (им).

Ще добавя нещичко от мен тука. Гърците, както е известно, протестират срещу убийството на някакво момче от рикошет на полицейски куршум. Интересно е, че и у нас почти по същото време беше убито момче, студент, в Студентския град, и то при побой, и то в условия на пълно полицейско безхаберие. Но у нас даже и за това съвсем не се протестира: вече сякаш сме привикнали с всякакви ексцесии. Но ексцесии на самата власт срещу благодушната нация. А също тотално сме привикнали с ексцесиите на нашето сякаш пълно безразличие спрямо собственото ни положение.

Вчера, впрочем, по една телевизия, някаква майка, плачейки, каза, че и нейният син бил убит наскоро, през септември, бил удушен в Борисовата градина! Тя обаче, плачейки, каза, че много такива случаи си отминават без даже обществото и да научи за тях. Това го оценяваме като "битова престъпност" и не реагираме никак, а точно тази престъпност е най-страшна: самите хора у нас сякаш са озверели щом се избиват ей-така, за едното нищо! Точно за това трябва да се протестира, да се мисли, да се разговаря, да се търси изход.

Но няма такова нещо, у нас всички мълчат. И, подобно на говеда, отиващи на заколение, гледат тъпо и треперят да не им се стовари и на тях на главата нещо подобно. Примерно да те полеят с киселина по лицето, което май стана прочут български патент.

А ето и втория важен момент от анализа на г-н Инджев:

Гръцкият пример, който, при цялата укоримост на прекаленото българско търпение към несправедливостите, едва ли е достоен за подражание като модел за будно гражданско общество. Друг е въпросът, че когато Гърция гори, а българските полицаи се заканват храбро да пушат цигари като израз на исканията си за по-високи заплати, пропастта между двете крайности в обществените нагласи би трябвало да бъде запълнена от нещо средно-нещо достатъчно пробуждащо като за заспалата България, но не чак с помощта на „гръцкия огън”.

И няма да е толкова уникално: просто трябва да си спомним, че гражданските протести през 1997-ма година продължиха упорито близо два месеца и бяха едновременно бурни, но и същевременно не доведоха до опожаряването на нито един магазин в България. Колоните демонстранти ден след ден, седмица след седмица дефилираха по централните търговски улици на София, но нито веднъж не прераснаха в разрушителна безразборна стихия ( събитията край парламента от 10 януари бяха изключението, дребно от подпалваческа гледна точка спрямо гръцките пожарища, което по-скоро потвърждава правилото на учудващата сдържаност на струпаните големи маси хора през т.н. януарски събития ).

Значи можем?!


Тези негови (на Иво Инджев) разсъждения провокират към доста размисли. Но аз там си позволих да добавя съвсем лаконично своята оценка на текста и също една моя констатация:

Благодаря за удоволствието, което получих, четейки тази статия! Така се чувства човек когато е доловил, че само истината тук има значение.

А иначе трябва да сме по-критични не само срещу грозното лице на крайно левия радикализъм, но и към нашата собствена апатия и безхаберие в условия, които са многократно по-тежки от гръцките.

Гръцките ексцесии не могат да са пример за нас, но пък трябва да имаме достойнството да признаем, че нашето българско бездействие и дебелокожие придоби страшно хипертрофирани размери - в не по-малка степен от унищожителната, пожароопасна анархистично-екстремистка лява гръцка радикалност.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

7 коментара:

Анонимен каза...

Nie sme putki. Tova ne e za parvi pat i niama da e za posleden. Sastoto e i s osbogdenieto ni ot turcite. Togava garcite 30 GODINI se boriat i gi trepiat, nie 14 dni sme imali vastanie i samo za nego govorim.Ubiha mom4e v St. Grad i nikoi nisto ne kaza- putki.

Анонимен каза...

St. grad - vse edno Stalingrad... ujas...

Анонимен каза...

Много хубав анализ на Иво Инджев. Историческата съдба на гърците е не по-малко превратна и трагична от тази на българите, въпреки че гърците и българите исторически са се недолюбвали. Между другото съвременните гърци са тотални комплекасари, а гръцкото общество въпреки цялата европеизация е все още едно примитивно кланово общество. Българите се излагат, като ходят да берат маслинки в Гърция, вместо да направят така, че гърците да идват да берат череши в България. Попаднаха ми данни, според които през 80-дестте години на ХХ век, т.е. през късния социализъм по брутен вътрешен продукт на глава от населението според една фиктивна единица „международен долар” България е била изпреварила Гърция, а също Румъния, Унгария, Полша и т.н. Колкото и условни да са тези цифри, те показват, че с едно смело реформаторско правителство България и сега бързо би наваксала пропуснотото и би настигнала Гърция по доходи.

Между другото проф. Александър Цанков в своите спомени добре описва големите страхове на гърците от загубата на северните териротии, които, както добре знаем, исторически са български земи. Това означава Гърция да стане държавица, заключена в Пелопонес. Неслучайно гърците до днес се държат недопустимо репресивно за една страна-членка на ЕС към българското малцинство в Гърция, което бива наричано „славяногласни елини” и под. глупости.

Вярно е обаче и друго – че повечето български черноморски градове някога са били населени преимуществено от гърци. Българите са доминирали хинтерланда. Не случайно почти цялата топонимия по българското черноморие е гръцка.

Впрочем съвременните гърци нямат генетическа връзка с древните гърци. Те са една славяно-албано-турска смесица вероятно с много повече славянска кръв от съвременните българи.

Иво Инджев правилно изтъква, че българските протести винаги са били много културни и цивилизовани, фактически без да се счупи една витрина дори. За разлика от другите уж цивилизовани европейски страни, където насилствените сблъсъци са на дневен ред, във Франция например повечето протести имат характера на гражданска война. А да не забравяме, че между 1989 и 1997 масови протести в България имаше почти ежедневно. Тогава беше налице едно свръхмобилизирано гражданско общество. Работата е там обаче, че комунистите със своите безкрайни сценарии винаги извъртаха така нещата, че въпреки вота на българския народ, който - донякъде с изключение на 1994 – беше в огромното си мнозинство некомунистически и антикомунистически - почти винаги бяха на власт и така перманентно деморализираха избирателите. Дори сега в парламента има едно огромно некомунистическо мнозинсво от 160 депутати, но БСП пак управлява. Ето защо не е чудно, че хората се поумориха. Не може 19 години да стоиш непрекъснато на улицата, защото твоите избранници за кой ли път са те излъгали и са ти изневерили. Но няма причини да се предполага, че гражданското общество е приспано завинаги. Нови масови пртотести са възможни във всеки един момент.

Addle Egg каза...

"Истината ни прави свободни"... Свободни от какво господин Грънчаров?... Приказки като в кръчмата на Странджата, а после ни лук яли, ни лук мирисали и гледащи сеира... Като носител на новото и прогресивното, защо Вие господин Грънчаров, не поведете обругания, хулен и какъв ли не наричан народ към светлото бъдеще?... Бъдете "ЛЕВСКИ" НА НАШЕТО ВРЕМЕ!... Какъв е проблема да не го направите?...

Анонимен каза...

Любака от Перник:

Питам се какъв човек може да бъде този с претенциозното си прозвище и с претенцията си към Грънчаров да поведе народа, да бъде Левски и т.н. Претенция в две-три глупави изречения.

И си отговарям: Този човек е нечист в соите помисли и може би гузен, и затова не признава ежедневните, бих ги нарекъл благородни и просветителски усилия на Грънчаров - да пише, да говори, да коментира и да спори - открито, с името си, лице в лице.

Ангел Грънчаров каза...

Любак, прав си, този човек се опитва да ме иронизира и подиграва, ала несполучливо. Явно ми има зъб за нещо, нека де, хора всякакви. А щом не се опитва да разбере, никой не може да му помогне - само той може да си помогне, да си очисти съвестта, да погледне непредубедено. Не към мен, а към случващото се, което е истински важното: говорим, мислим, търсим, обменяме идеи и чувства, това е необходим етап на всяка промяна. Първо е промяната в съзнанията, очистването им от илюзиите. А след това идва практическото действие, излизането на улицата.

До скоро виждане на улицата, приятели!

Addle Egg каза...

Грешно сте ме разбрали господин Грънчаров. Не Ви се подигравам, нито Ви иронизирам! Напротив! Все пак както се казва "Няма глупави въпроси - има неадекватни отговори"! Пък и не можем всички да бъдем достатъчно умни, за това обяснявайте и разяснявайте за да могат всички да разбират. Не смятате ли, че неприемането на другата гледна точка /който не е с нас, е против нас/, на фона на безхаберието и лумпенизацията намирисва на болшевизация и въвеждане на свобода и демокрация с танкове по американски?