Известно е, че на 21 януари - само седмица след като полицията и жандармерията биха мирните протестиращи, и то, наред, кой където и когато сварят - е насрочен нов национален граждански протест. Тия дни се разбра, че един от протестиращите е починал в полицията - и нищо, мълчание, медийно и всякакво. Сякаш около нас се крещи, и то така: голяма работа, умрял някакъв си човек там, всеки ден умират хора?! Жалко е че масовият човек не реагира на такива неща, или реагира доста избирателно...
Логично е за тази една седмица да има радикализиране на духовете, пък и на исканията на протестиращите. Аз лично не забелязвам обаче такова нещо, което, признавам си, ме разочарова: протестът върви към "спихване" (ако ми позволите да употребя знаменитата думичка на всичкологът-министър Н.Василев, изречени по повод на учителската стачка).
Вместо ясни и твърди искания организаторите на протеста вече пишат... прошения. Чета тази сутрин Декларация от обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения, внесена официално в Народното събрание с входящ номер ПГ 928-00-5/19.01.2009 г. Прочетете я и вие, пък си я и оценете както сметнете за нужно. Аз я оценявам като крайно примиренческа и беззъба. Аз лично за такова нещо не бих излязъл да протестирам. Докато протестиращите на площада крещят "Оставка!" и "Избори!", което значи оставка на цялото доказано вредно за страната правителство (пък и дори оставка и на Президента, създател на това правителство!), техните "водачи" са се осмелили най-коленопреклонно да искат оставката само на... министър Миков! Е, няма да я получат, ако не го знаят, пращам им хабер да го узнаят. Като управляващите видят че така плахо молиш в прошение, и то най-беззъби искания, никой няма да благоволи да ти обърне внимание. Така стават тия неща драги ми "водачи на националния протест"!
Оня ден Пирински благоволи да приеме същите тия "водачи", не знам дали сте гледали репортажа. Аз го гледах и констатирах това. Народът отвън крещеше "Оставка!" и пр., а "водачите", крайно впечатлени от жеста на "великия държавник", само дето не се бяха превили отдве от чинопочитание. Той високомерно разговаряше с тях, а те, крайно поласкани, в такт кимаха с глава и се съгласяваха. Вече се усещаше, че те самите, понеже този прием свидетелстваше, че един вид и те самите вече са се преродили, санким са възвисили до хора от "големото доброутро", бяха станали меки като памучец. Даже една репортерка попита студенския лидер "Абе, чувате ли какво искат хората на площада, какво стана сега тук с вас, що всичко забравихте?!", а пък студентският лидер, развълнуван от приема, даже не можа да схване въпроса й и смутолеви нещо невнятно.
Пирински ги бил почерпил с кафе и те, от благодарност разнежени крайно и прочувствено, съвсем забравиха за какво са дошли; явно са му били много благодарни за благоволението му да говори с тях. Имам чувството, че ако самият Гоце ги покани на кафе, те дружно всинца ще идат да се запишат в несъздадената още (дали?) президентска партия. А пък протестиращите им събратя без замисляне ще ги обявят за "лумпени" и за "рушители на благоденствието на нацията". Туйто, нашенска психология... не случайно го е казал мъдрецът: "Пази Боже сляпо да прогледа!".
Група блогъри пък са излезли с инициатива "България е наша, а не ваша!". И техните искания са доста половинчати, но поне са по-ясни. Наименованието на инициативата звучи крайно двусмислено обаче: не е време сега някои да се опитват да приватизират България. Този призив отблъсква, щото тия, дето станат "по-наши", дето стоят отпред и най-силно крещят "България е неша, а не ваша!", това "не ваша" може да се разбере като отнесено към тия, дето са по-назад, дето още не са се вредили да отидат при "най-нашите". Това "наше" и "ваше", когато се отнесе към политически теми, звучи крайно грозно, понеже отдавна е дискредитирано: ако Гоце и компания, т.е. управляващите досега си правеха с България каквото им скимне, понеже си мислеха, че тя е тяхна, то кризата на доверието няма да се реши със "смяна на собственика". България е на всички български граждани, а не на някаква групичка, претендираща за положението на "най-наши". Аман от самозванци, мъчещи се да приватизират и осребрят недоволството, носещи се като някакви щастливи избраници на случая. Аман и от интелигентско блогърско високомерие, грандоманщина и от толкова пошла парвенющина. Абе какво да пиша повече, неяснотата и бъркотията на нравствените понятия у нас е пълна...
Когато гражданите протестират без да са наясно какво точно искат, или пък когато протестиращите, с оглед да запазят "единството" и "аполитичността", т.е. пределно широкия "народностен спектър на гражданското недоволство", и по тази причина издигат скопени, половинчати, "общоприемливо звучащи", т.е. беззъби искания, властта тогава ликува. Ликува, понеже съвсем не се чувства застрашена: пет месеца ще минат в дандърми ако примерно някой изобщо обърне внимание на искането Миков да подаде оставка. А пък знаем как комунист обикновено си подава оставка, и какви мъчни процедури и дебати ще се развият в Парламента по повод на неговата оставка. И ето ти, шест месеца загубено време, а изборите дошли; Гоце пък услужливо ще ги насрочи тогава за август, нашенецът ще оди тогава за риба и на море вместо да гласува, и ето ти наесен пак със същите управници воглаве! Да ги питам тогава тия водачи на сегашния бунт къде ще ходят да се крият като докарат работите до такъв жалък край?! Или може би точно тази е целта?!
Аз затова сега ги питам тия "водачи на протеста": като искат оставката само на Миков, на какво основание простиха на ония, на другите министри, заради които България понесе такива щети, примерно министъра на околната среда, на земеделието, на транспорта, министъра на образованието и кой ли не още?! Нима не е ясно вече и на гаргите в България, че всички министри вкупом трябва да си идат?! А тук най-страхливо се иска оставката само на един Миков! Е, добре, дори Миков да си я подаде (което, разбира се, няма да стане!), но да речем си я даде съвсем хипотетично: И КАКВО ОТ ТОВА, позволете да попитам, ДРАГИ МИ "ВОДАЧИ НА ПРОТЕСТА"?! Какво ще постигнете с това?! А пък другите им искания са така пожелателни, че и Гоце, и Дмитрич, и Доган най-вече сигурно подскачат от радост като ги четат, а нищо чудно и казачок да играят като гледат какви кротки и скромни водачи на "възмутеното гражданство" си имаме!
Спирам дотука. Аз залагам на едно: че гражданите на площада не са толкова мекушави и сервилни като водачите на протеста и ще продължат да настояват за най-радикални промени: оставка на правителството, нови реформаторски избирателни закони под дружния натиск на улицата и на парламентарната опозиция, нови избори, ново мнозинство от проевропейските десни партии, а пък руските мекерета най-после да отидат за дълго в опозиция. Толкова е просто да се разбере какво сега е нужно на всинца нас. Дано протестиращите от улицата го разберат по-скоро и дано имат мъжеството да го наложат първом на своите "водачи", а пък после и на властта. В това ми е надеждата. На това залагам. В това вярвам. За това и съм готов да работя.
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
Логично е за тази една седмица да има радикализиране на духовете, пък и на исканията на протестиращите. Аз лично не забелязвам обаче такова нещо, което, признавам си, ме разочарова: протестът върви към "спихване" (ако ми позволите да употребя знаменитата думичка на всичкологът-министър Н.Василев, изречени по повод на учителската стачка).
Вместо ясни и твърди искания организаторите на протеста вече пишат... прошения. Чета тази сутрин Декларация от обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения, внесена официално в Народното събрание с входящ номер ПГ 928-00-5/19.01.2009 г. Прочетете я и вие, пък си я и оценете както сметнете за нужно. Аз я оценявам като крайно примиренческа и беззъба. Аз лично за такова нещо не бих излязъл да протестирам. Докато протестиращите на площада крещят "Оставка!" и "Избори!", което значи оставка на цялото доказано вредно за страната правителство (пък и дори оставка и на Президента, създател на това правителство!), техните "водачи" са се осмелили най-коленопреклонно да искат оставката само на... министър Миков! Е, няма да я получат, ако не го знаят, пращам им хабер да го узнаят. Като управляващите видят че така плахо молиш в прошение, и то най-беззъби искания, никой няма да благоволи да ти обърне внимание. Така стават тия неща драги ми "водачи на националния протест"!
Оня ден Пирински благоволи да приеме същите тия "водачи", не знам дали сте гледали репортажа. Аз го гледах и констатирах това. Народът отвън крещеше "Оставка!" и пр., а "водачите", крайно впечатлени от жеста на "великия държавник", само дето не се бяха превили отдве от чинопочитание. Той високомерно разговаряше с тях, а те, крайно поласкани, в такт кимаха с глава и се съгласяваха. Вече се усещаше, че те самите, понеже този прием свидетелстваше, че един вид и те самите вече са се преродили, санким са възвисили до хора от "големото доброутро", бяха станали меки като памучец. Даже една репортерка попита студенския лидер "Абе, чувате ли какво искат хората на площада, какво стана сега тук с вас, що всичко забравихте?!", а пък студентският лидер, развълнуван от приема, даже не можа да схване въпроса й и смутолеви нещо невнятно.
Пирински ги бил почерпил с кафе и те, от благодарност разнежени крайно и прочувствено, съвсем забравиха за какво са дошли; явно са му били много благодарни за благоволението му да говори с тях. Имам чувството, че ако самият Гоце ги покани на кафе, те дружно всинца ще идат да се запишат в несъздадената още (дали?) президентска партия. А пък протестиращите им събратя без замисляне ще ги обявят за "лумпени" и за "рушители на благоденствието на нацията". Туйто, нашенска психология... не случайно го е казал мъдрецът: "Пази Боже сляпо да прогледа!".
Група блогъри пък са излезли с инициатива "България е наша, а не ваша!". И техните искания са доста половинчати, но поне са по-ясни. Наименованието на инициативата звучи крайно двусмислено обаче: не е време сега някои да се опитват да приватизират България. Този призив отблъсква, щото тия, дето станат "по-наши", дето стоят отпред и най-силно крещят "България е неша, а не ваша!", това "не ваша" може да се разбере като отнесено към тия, дето са по-назад, дето още не са се вредили да отидат при "най-нашите". Това "наше" и "ваше", когато се отнесе към политически теми, звучи крайно грозно, понеже отдавна е дискредитирано: ако Гоце и компания, т.е. управляващите досега си правеха с България каквото им скимне, понеже си мислеха, че тя е тяхна, то кризата на доверието няма да се реши със "смяна на собственика". България е на всички български граждани, а не на някаква групичка, претендираща за положението на "най-наши". Аман от самозванци, мъчещи се да приватизират и осребрят недоволството, носещи се като някакви щастливи избраници на случая. Аман и от интелигентско блогърско високомерие, грандоманщина и от толкова пошла парвенющина. Абе какво да пиша повече, неяснотата и бъркотията на нравствените понятия у нас е пълна...
Когато гражданите протестират без да са наясно какво точно искат, или пък когато протестиращите, с оглед да запазят "единството" и "аполитичността", т.е. пределно широкия "народностен спектър на гражданското недоволство", и по тази причина издигат скопени, половинчати, "общоприемливо звучащи", т.е. беззъби искания, властта тогава ликува. Ликува, понеже съвсем не се чувства застрашена: пет месеца ще минат в дандърми ако примерно някой изобщо обърне внимание на искането Миков да подаде оставка. А пък знаем как комунист обикновено си подава оставка, и какви мъчни процедури и дебати ще се развият в Парламента по повод на неговата оставка. И ето ти, шест месеца загубено време, а изборите дошли; Гоце пък услужливо ще ги насрочи тогава за август, нашенецът ще оди тогава за риба и на море вместо да гласува, и ето ти наесен пак със същите управници воглаве! Да ги питам тогава тия водачи на сегашния бунт къде ще ходят да се крият като докарат работите до такъв жалък край?! Или може би точно тази е целта?!
Аз затова сега ги питам тия "водачи на протеста": като искат оставката само на Миков, на какво основание простиха на ония, на другите министри, заради които България понесе такива щети, примерно министъра на околната среда, на земеделието, на транспорта, министъра на образованието и кой ли не още?! Нима не е ясно вече и на гаргите в България, че всички министри вкупом трябва да си идат?! А тук най-страхливо се иска оставката само на един Миков! Е, добре, дори Миков да си я подаде (което, разбира се, няма да стане!), но да речем си я даде съвсем хипотетично: И КАКВО ОТ ТОВА, позволете да попитам, ДРАГИ МИ "ВОДАЧИ НА ПРОТЕСТА"?! Какво ще постигнете с това?! А пък другите им искания са така пожелателни, че и Гоце, и Дмитрич, и Доган най-вече сигурно подскачат от радост като ги четат, а нищо чудно и казачок да играят като гледат какви кротки и скромни водачи на "възмутеното гражданство" си имаме!
Спирам дотука. Аз залагам на едно: че гражданите на площада не са толкова мекушави и сервилни като водачите на протеста и ще продължат да настояват за най-радикални промени: оставка на правителството, нови реформаторски избирателни закони под дружния натиск на улицата и на парламентарната опозиция, нови избори, ново мнозинство от проевропейските десни партии, а пък руските мекерета най-после да отидат за дълго в опозиция. Толкова е просто да се разбере какво сега е нужно на всинца нас. Дано протестиращите от улицата го разберат по-скоро и дано имат мъжеството да го наложат първом на своите "водачи", а пък после и на властта. В това ми е надеждата. На това залагам. В това вярвам. За това и съм готов да работя.
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
6 коментара:
Грънчаров, теб блогърите те пренебрегнаха май, та затова си толкова нервен. Не те щат блогърите, и туй то! Ами как ще те искат, бе, притрябвал им е "Тролът на Костов"!
Аз съм на 55год.Дай ми вяря приятелю, ще доживея ли края на комунизма. Дано нашия народ прогледне.
Когато водачът не чува гласът на тези, които води, не формулира ясно и разбираемо целите и да води към тях, следващите го рано или късно го изоставят и търсят друг, който може да ги води по пътя, който желаят.
Всяко усилие има смисъл, както за водещите, така и за участващите, пОне за част от тях. Трупат опит, правят изводи и коригират поведението си. Карина
Т.нар. студентски Протест, както и цялата ситуация в България и поведението на управляващите в ЕС- смърди. Смърди, ама чак вони на същата позната воня- отвличане на общественото внимание от по- съществени проблеми.
Ясно е, че студентският протест беше ентусиазирано и спонтанно подкрепен от гражданското общество, дори и виртуално,
но...стана ясно, че студентите НЕ се съобразиха с исканията на гражданите и си останаха на онова ниво, на което си бяха пред дискотеката.Протста вече е купон.
Студентите се употребяват за изпускане на парата на общественото напрежение и отвличане на общественото внимание от други по- важни и значими проблеми на обществото:
-лошо управление на държавата.
-повсеместна корупция и далавери
-ограбване на държавният резерв
-ограбване на еврофондовете
-газова криза
-лош имидж на България в ЕС и вероятно предстояща предпазна клауза /кенефи, черни жалейки/
България затъва с всеки изминал ден във финансова, иконоческа и политическа криза.
България е некоректен партньор,
на който не може да се разчита и скоро ще и се наложи да чуе това за себи си от ЕС.Скоро ще й бъдат представен списък на стотина криминални милионери, неосъдени от българският съд.
В недалечната ,89г май всичко започна пак с едни списъци на милионери, ако си спомняте? Нещо да се е променило у нас, освен че
милионерите станаха милиардери, а списъците са достояние и на ЕС?
Не протести, а БУНТ, БУНТ е нужен, ама няма кой да го направи.
Вождове много, индианец няма"
Господа, вие разсъждавате ли. Какво е това комунизъм, като 20 години вече все това се говори. Какво направи демокрацията? И тези същите които разрушиха заводи и предприятия, а после си ги подилиха, сега за тях ли пак трябва да гласуваме.Докато не се появят нови достойни и качествени хора ,а не 240 за които да гласуваме бъдете обедени, че нищо няма да се промени.
Анонимни, господине,
всичко за което говорите го направи НЕ Демокрацията, а покръстените комунисти на социалисти.
Публикуване на коментар