Изглежда все пак съществува място, където недоволните хора изразяват недоволството си не с насилие и разрушаване, а с остроумие и заслужено унижаване на виновния.
Политическият климат в държавата е нетърпим. Факт.
Факт, който, за съжаление, не е плод на въображението ми, но бива критично отбелязан и от председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу: „Не виждаме резултати, които да съответстват на демонстрираната политическа воля", което, преведено на български, означава: „Давате празни обещания, некадърни управници сте".
До изборите остават:
● шест месеца, в които абсолютно нищо не може да бъде предприето и завършено от сегашното правителство.
● шест месеца през които напълно осъзнаващи ситуацията им на обречени, управляващите ще се опитат да заграбят като за последно.
● Шест месеца, през които аз не мога да понеса чужденци да подсказват тактично на премиера ми колко е некадърен, не защото имам нещо против Жозе Барозо, а защото отговорността некадръният ми роден премиер да продължава да се упражнява за пръв път през живота си на работа е моя, както и на всички, критично мислещи български граждани.
Очевидно е, че той не успява да управлява.
Очевидно е, че аз съм отговорен той да седи още в премиерското кресло, тъй като не съм успял да разглася и покажа колко съм недоволен.
Очевидно аз днес не съм сам, а съм част от мнозинството българи.
Един френски пич, Алекси дьо Токвил, някога е казал: „Народът избира правителство, което заслужава". Аз знам, че българската младеж не заслужава това правителство. Останалият български народ също не го заслужава.
Родният нихилист, който се таи във всеки един от нас точно тук ще ми каже: „Как да не заслужава, заслужава го и още как?!" А аз ще му отговоря, че порочният кръг се прекъсва, когато някой си повярва и повярва. Това е почти невъзможно упрежнение за предишното поколение, трудно, но постижимо за моето поколение и напълно възможно за това след мен (на 26 съм).
От днес тези две поколения могат да изразят недоволството си по твърд, но мирен начин. Могат да копират и ъпгрейднат гръцкото поведение, като премахнат унищожаването.
Сещам се веднага за няколко мирни, но твърде показателни и назидателни, начина да бъде показано отношението на нас унижените, единият от които е днес на протестите да се призоват земеделците да докарат един камион с домати, които да бъдат изсипани пред парламента, а който реши може да покаже отношението си, като оцвети отвън това, което е отвътре. :-) Хем красиви червени багри, хем невъзможност от наранявания. Защото летящ домат се разпльоква, докато летящо паве разбива глава, а това е далеч от основната ни идея.
14-ти трябва да е едно добро начало на края.
Автор: Иво Божков
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Политическият климат в държавата е нетърпим. Факт.
Факт, който, за съжаление, не е плод на въображението ми, но бива критично отбелязан и от председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу: „Не виждаме резултати, които да съответстват на демонстрираната политическа воля", което, преведено на български, означава: „Давате празни обещания, некадърни управници сте".
До изборите остават:
● шест месеца, в които абсолютно нищо не може да бъде предприето и завършено от сегашното правителство.
● шест месеца през които напълно осъзнаващи ситуацията им на обречени, управляващите ще се опитат да заграбят като за последно.
● Шест месеца, през които аз не мога да понеса чужденци да подсказват тактично на премиера ми колко е некадърен, не защото имам нещо против Жозе Барозо, а защото отговорността некадръният ми роден премиер да продължава да се упражнява за пръв път през живота си на работа е моя, както и на всички, критично мислещи български граждани.
Очевидно е, че той не успява да управлява.
Очевидно е, че аз съм отговорен той да седи още в премиерското кресло, тъй като не съм успял да разглася и покажа колко съм недоволен.
Очевидно аз днес не съм сам, а съм част от мнозинството българи.
Един френски пич, Алекси дьо Токвил, някога е казал: „Народът избира правителство, което заслужава". Аз знам, че българската младеж не заслужава това правителство. Останалият български народ също не го заслужава.
Родният нихилист, който се таи във всеки един от нас точно тук ще ми каже: „Как да не заслужава, заслужава го и още как?!" А аз ще му отговоря, че порочният кръг се прекъсва, когато някой си повярва и повярва. Това е почти невъзможно упрежнение за предишното поколение, трудно, но постижимо за моето поколение и напълно възможно за това след мен (на 26 съм).
От днес тези две поколения могат да изразят недоволството си по твърд, но мирен начин. Могат да копират и ъпгрейднат гръцкото поведение, като премахнат унищожаването.
Сещам се веднага за няколко мирни, но твърде показателни и назидателни, начина да бъде показано отношението на нас унижените, единият от които е днес на протестите да се призоват земеделците да докарат един камион с домати, които да бъдат изсипани пред парламента, а който реши може да покаже отношението си, като оцвети отвън това, което е отвътре. :-) Хем красиви червени багри, хем невъзможност от наранявания. Защото летящ домат се разпльоква, докато летящо паве разбива глава, а това е далеч от основната ни идея.
14-ти трябва да е едно добро начало на края.
Автор: Иво Божков
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар