Гражданският протест се изражда в така приятната за управляващите насока на политическия нихилизъм, аполитичността, наивитета и анархизма

Да, забелязвам такава тенденция и съм силно обезпокоен. Протестът вече е яхнат от хора, които не се усещат как са изманипулирани в толкова удобната за управляващите насока: на нихилизма срещу всички политици и срещу демокрацията изобщо. Защото без политици, партии и без Парламент няма и не може да има демокрация. Такива анархистични в сърцевината си движения срещу "политиците" са без ценностна основа и по тази причина могат като едното нищо да бъдат използвани за събаряне на самата демокрация.

Ето защо съм крайно обезпокоен. Понеже усещам, че руско-българската комунистическа олигархия, която ни управлява, вече умее да манипулира и гражданските протести в удобна за нея самата насока. Има опасност да стигнем до някакво странно политическо перпетуум мобиле, да попаднем във вечното кръжене около нищото, т.е. на преливането от пусто в празно, което вещае ексцесии, а също и изтласкване на демократичните сили от политическата сцена. Т.е. има опасност да ни изработят така, че обезсиленото гражданско общество само да помогне за ликвидирането и ампутирането на политическата опозиция. Целта е да стигнем до политическото мъртвило, което съществува и в Русия. Това е заветната мечта на олигархията ни. Много ме е страх, че точно това може да се случи.

Дано утре пред Парламента да има много хора, но съм, не крия, крайно обезпокоен: видяхте ли, че някой успя така да повъздейства на студентите, че те си смениха плаката. И сега протестиращите вече искат да изметат всички партии, не само управляващите, което предизвиква нескриваната радост на тристранната управляваща коалиция. Една атака срещу мъглявини като "политическото статукво", срещу "всички виновни, а виновни са всички политици" и пр. е изключително благоприятна и полезна за запазване на сегашните управляващи във властта. Защото бунтът срещу абстракции не може да доведе до нищо позитивно, а най-малко пък да ни донесе така желаната промяна.

Аз продължавам да смятам, че гражданският натиск трябва да се обедини с парламентарния натиск на дясната опозиция, иначе да не чакаме нищо добро. Най-много да ни сполетят гръцките ексцесии и гръцкият анархизъм. Това не вещае нищо добро; то е предверие на диктатурата - особено в такива незрели и изтощени демокрации като нашата.

Ето едно сърцераздирателно мнение на обхваната от политически нахилизъм ядосана гражданка; то ще ви покаже най-ясно това, за което намеквам:

По принцип се съгласявам с Вас, г-н Грънчаров, и мога да се подпиша под 99 % от Вашите текстове. Този път обаче имам възражения.

Съгласна съм, че управляващите са престъпници, които във всяка нормална държава отдавна щяха да са в затвора. Малко им е просто да бъдат свалени от власт! Съгласна съм и с това, че демокрацията е неосъществима без политика, партии, политически платформи. И мен, като всички почтени хора, ме боли като си помисля къде в развитието си щеше да е България сега, ако се бяхме отървали от червената зараза, когато трябваше (сигурна съм, че е могло, но това е друга тема). Ходих по шествия, мръзнах по барикади, скачах и отглеждах надежди. Вече почти нямам такива, някои ги убиха, други аз приведох в състояние на анабиоза, т.е. сама ги трансформирах в скептицизъм.

Сега искам с тези протести отново да съживя стръкчето надежда, но и аз, като много други българи, си задавам въпроса "Добре, с "народна любов", "камъни и дърве" ще ги изгоним, а после какво?" Кой ще ги смени тези? И не ми обяснявайте, че трябва да преживеем поредната ротация, и да дойдат на власт някои други стари муцуни. Или ляво-десни мутро-ченгета, пази Боже!

През живота си не съм пускала нещо различно от синя бюлетина, но честна дума, отдавна си свалих розовите очила. Част от илюзиите ми умряха по време на правителството на Костов. Друга част погребах от яд, гледайки грозните братоубийствени войни в дясно. Не казвам, че всички са маскари, но си мечтая най-после да се появят достойни мъже и жени между онези 240, които да предложат свикване на Велико народно събрание, смяна на Конституцията и избирателния закон и да се оттеглят без усукване и уговорки. Дори и да има останали почтени и честни политици (Ау, какъв оксиморон сътворих!), хората, обезверени и омерзени от общата воня, не ги разпознават. А истовията ще произнесе присъдата. Аз вярвам, че десните правителства ще бъдат оценени по достойнство, но и за греховете си ще получат заслуженото. Най-вече за това, че имаха всички възможности да изметат червената чума и да изрежат до здраво, но не го направиха.

Поздрави! Петрова

Това е, в интернет от два дни е пълно с подобни писания - форумите и блоговете са задръстени с подобни нихилистични емоции. Най-настойчиво се обработва т.н. "обществено мнение" в крайно удобна за управляващите насока. Защото когато тълпата утре почне да освирква всички политици, управляващите най-доволно ще се усмихват: вместо те да бъдат подложени на заслужен остракизъм, вината ще се разсее, което значи, че съвсем няма да бъдат наказани. Ако протестиращите по-скоро осъзнаят, че властта ги използва по този толкова гаднярски начин и се сепнат, поправят си грешката и се обединят с политическата дясна опозиция, едва тогава ще дойде сетния час на омразната олигархично-ченгесарска клика, която ни управлява вече цели 8 години. А пък мутрокомунистите от Костов най-много ги е страх: защото добре знаят, че Костов начело на протестите всъщност е тяхната неминуема гибел!

Ето, тази вечер съм обзет от такъв горчив скептицизъм. Пиша всичко това, разсъждавам в тази насока, защото ми е крайно неприятно че нещата се разводниха дотам, че властта вече е съвсем спокойна. Явно ще оцелеят щом се иска не тяхната оставка, а тълпата утре ще крещи срещу абстракции от рода на "долу всички политици", "промяна на статуквото" и пр. Щом се атакува "цялата политическа класа", това е такъв нежен реверанс спрямо управляващите, че те по-доволни изобщо няма как да бъдат. Нищо чудно утре към протеста да се присъедини и самият Станишев, та да се подиграе с протестиращите така, както само той може. И да им благодари, че без да искат го бетонират на поста му до редовните избори. Дано изляза лош пророк, нo в момента съм склонен да мисля точно така.

Щи завърша с думите на един мой приятел, който също схваща реалностите по близък начин. Той също утре също ще бъде сред протестиращите, но мисли много трезво и мъдро за разлика от мнозинството от тях. Та ето, този човек - казва се Петър Каменов и е от Монтана - ми пише следното:

Има опасност да бетонираме правителството с тая разнопосочна стрелба. Разнопосочната стрелба е опасна най-вече за самите стрелци, защото както при лов взаимно може да се изпозастреляме. Ние не целим обекта, но то е така, защото на мнозина не им е ясен самия обект (звяра). То, между другото, мнозина от протестиращите съвсем не искат да свалят това правителство. Едни не виждат алтернатива, други се надяват същото това правителство да им реши проблемите, трети искат да не ги "яхне" някой, четвърти изобщо не знаят какво искат и т.н. Усещането ми е че излезе "много шум за едното нищо". Май натам отиват работите, но все пак важно е, че има някакво движение. Пък да видим накъде ще избие след това.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo