Получих следното писмо от едно най-неочаквано място, именно от Майк Рам, блогър и мой самоотвержен опонент в много и най-различни дискусии, което е подкрепа, имаща най-символичен смисъл:Здравейте, г-н Грънчаров! Благодаря за поканата! Радвам се, че сме заровили томахавката на войната! :-)
Доколкото разбирам, дискусионните клубове са Вашата страст и Вашия път за развитие на демокрацията у нас. И щом го правите с добри мотиви и със страст, не мога да не го подкрепя, поне морално.
Моето виждане за пътя е малко по-различно. Аз смятам, че хората първо трябва да почнат да мислят малко повече за себе си, отколкото за политиката и политиците. Един здравословен егоизъм, като този на западните народи, воден от принципа „За да бъда аз добре, трябва и околните да са добре” е по-добрият начин да просперираме, отколкото типичния български подход да гледаме в канчето на съседа и да му завиждаме.
Другата стъпка, която българинът трябва да предприеме, е да започне да упражнява законните си граждански права и най-вече да участва в избори и да си носи отговорността за подадения (или неподадения глас).
Както знаете, аз съм песимист по отношение на политическата зрелост на българския народ. Смятам, че той има нужда от една широкомащабна просветителска дейност на основните демократични принципи и ценности, но не виждам кой може да поеме тази отговорност. Би трябвало това да са политическите партии, но те изглежда са заети повече с личното си обогатяване, отколкото с проблемите на електората.
Същото се отнася и за инициативи като Вашата. Опасявам се, че подобни дискусионни клубове лесно могат да се превърнат в затворени елитарни общества, изолирани от проблемите на обикновения народ и съответно напълно безполезни. Имайте предвид тази забележка в бъдещата си работа и се пазете да не се откъснете от хората.
Желая Ви успех! Майк Рам, Блогър, The Man on the Silver MountainНямаше какво друго да отвърна на така любезния ми кореспондент (известен между другото и с това, че е страстен почитател на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ) освен да му напиша следните съвсем искрени и правдиви думи:
Здравейте, драги г-н Рам,
Благодаря Ви за любезния и съдържателен отговор, хвърлящ светлина и върху Вашите базисни убеждения за пътя, по който според Вас българската популация може да постигне някога просперитет и добруване. За мен написаното от Вас беше твърде интересно и поучително.
Смятам, че различията в разбиранията между хората са нещо най-естествено и нормално, от което не трябва да се боим, напротив, което трябва даже да насърчаваме - понеже в тях е скрито нашето истинско богатство. Това, по което ние, човешките същества, си приличаме, е несъществено, но това, по което се различаваме, е тъкмо най-ценното. Имам предвид идеи, "духовни неща", морални истини, различни ценности, принципи и пр. Ако в някой ден започнем да мислим еднакво, това означава, че просто сме престанали да мислим.
Ето например ние двамата с Вас сме пример за това: спорили сме често и твърде ожесточено понякога, но винаги сме съхранявали търпимост и уважение към суверенното право на другия да има своя собствена гледна точка. Така че за война помежду ни изобщо не може да се говори: ние, спорейки понякога и твърде ожесточено, просто сме си сътрудничили в търнето на истината! И по тази причина можем да бъдем пример, достоен за подражание - имам предвид пример на останалите в нашата така разнолика и често съвсем суетна, пък и винаги толкова индивидуалистична блогърска общност.
Аз смятам, че свободното съпоставяне на различията в мненията и ценностите е една дълбока потребност за нас, човешките същества. Поради което съм убеден в смисъла на една такава инициатива, която ще ни осигури истинска и същинска арена за съотнасяне на нашите различия, каквато може да бъде един граждански дискусионен клуб. Нашият клуб ще бъде изцяло отворен към реалните проблеми на човешката общност, поради което няма как да се превърне в затворен, високомерен и зает само със себе си елитарен кръг.
Благодаря Ви за пожеланията за успех на начинанието! Ще се радвам било когато минавате през Пловдив или пък идвайки специално по такъв повод да бъдете и драг гост на нашия дискусионен клуб!
Сърдечни поздрави: Ангел Грънчаров
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост! 
Няма коментари:
Публикуване на коментар