Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Принос към психопатологията на масовата българска душа и нейното безразделно и робско преклонение пред "руската сила, воля, пот и кръв"

Уважаеми г-н Грънчаров

В допълнение към първия Ви видео-материал по отношение на русофилството. Смятам, че няма да е без значение да се добавят няколко интересни факта.

1. Българското русофилство е дълбоко вкоренено в българина. И той го знае това много добре, но въпреки всичко от Освобождението насам са се правили активни опити да се тушира влиянието на русофилите, защото психологически то е най-добре казано от Вазова:

“Бях малък аз, но още помня в стаята ни бедна скромна висеше образ завехтел под Божията света икона, над нея имаше корона, под нея пък двуглав орел и често майка ми този, ме вдигаше да видя ази този образ свят и мил и думаше ми: чадо, целуни тоз хубав дядо, целуни БЪЛГАРСКИЯ Цар. От тогаз го аз обикнах, кога на възраст попристигнах от моя тейко аз узнах, РУСКИЙ Цар родей се с нази...“ и т.н.

Значи в голяма част от българската зараждаща се буржоазия през XIX век, Русия е била опорната точка. Но все пак нека не забравяме, че Стамболов започва гоненията си срещу русофилите поради един-единствен факт, и той е бил първата свободна софийска демонстрация, която е била с 3 основни лозунга “Горе Стамболов”, ”Долу Стамболов”, а по средата ”Искаме си руския Цар”. И заради този руски Цар той подгони Вазов и натика Петко Каравелов в черната джамия.

2.Паметникът на Цар Освобдител все пак е правен от италианец, което не е без значение.

3.Когато се е давало име на гореспоменатите улиците, те са били тогава накрая на града, а не в центъра, както е днес.

4.Нека не се забравя, че един път името на катедралата ”Св. Александър Невски” е заменяно със ”СВ.СВ. Кирил и Методий”, което е още едно доказателство, че отпор е даван… някога.

5.До преди 9.09 1944 думата за националното… почти липсва, тогава се е говори повече за народното, поради факта, че разликата между народ и нация все пак е голяма (не искам да говоря за кантов скок). И въобще хората след Освобождението много-много не се определят като нация, а повече и като народ. Което също е не е маловажно

6.Изобщо трябва да се признае, че мъката ни по “Русия, колко ни плени, туй име свято, родно, мило… то биваше за нам светило…” е направо патетично отчайваща, което е, за съжаление, безспорен факт.

7.Окончателното ни закопаване обаче стана след преврата 09.09 1944 от масоните ген. Маринов, Кимон Георгиев, Филов, които бяха сключили тайни преговори с руснаците и други ренегати. След това шумкарите си свършиха работата и почнаха да се викат “партизани”. ”На челата със звезди”…

8.Искам да спомена и борбата на горяните до 1954 година. Това са 10 000, които все пак се опитаха доблестно да се противопоставят на диктатурата след 09.09. Движението бе разбито.

9.По въпроса за паметниците след 1989 година:

Имаше предложения да се приеме унгарския модел - и всички паметници от комунистическия период (паметник ли е, той трябва да говори) да се съберат и да се организира МУЗЕЙ на комунистическия период (или изкуство) и да се сложат там някъде надалеч, за назидание и показ. Лично аз съм писал две статии по въпроса, но той беше отхвърлен като модел.

Благодаря Ви. Приятен ден!

Като допълнение към част втора и също така трета от вашето изказване ще добавя нещо може да съм малко пресилен, за което моля предварително да бъда извинен.

Българинът е роб. Той не е свободен и отчасти като такъв, той не е субект, а обект... Той няма дух, а душата на животното, което характеризира и липсата му на достойнство в общ план.

Доказателство за това е и липсата на социално чувство, правна култура и всичко онова, което следва след тях...

Нещо повече, поради факта, че той не е имал през последните пет века собствена аристокрация, собствена държава, и въобще собственост, той развива един болезнен душевен мазохизъм. Именно тази липса на достойнство поражда един див социален мазохизъм, бих го нарекъл, който се изразява чрез манталитета на упадъка в частния и обществен живот. Безпротестното мачкане от страна на по-високоседящия, чувството на духовна малоценност и душевна инвалидност, усещането за слабост и вина, подчинност и страх пред успеха… Желанието за нещо, което бихме нарекли - роб на прогреса.

Нещо повече, формата на мазохизма при българина е свързана с желанието за удължаване на болката във времето. Тази болка обаче не е като при руснака, който постоянно иска да чувства металната ръкавица на диктатурата около врата си. Не, при българина е изявена тенденцията на постоянната тъпа болка. Тук се формира и чувството на духовна парализа, особено изразено в думи като “оцеляване” например (това означава съществувание на биологично-животински принципи), ”ти си гледай себе си, какво те интересуват другите”… и т.н.

В тази патогенеза от лица трудно се създават личности. Личността се създава винаги в конфронтация и борба с обществото… Иначе остава лице.

Приятен ден!

(Автор: Константин. Заглавието си позволих да изобретя аз, ако авторът възрази и предложи друго, по-подходящо, веднага ще го сменя.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

2 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/669511_boiko_borisov_nedovolen_ot_loshiia_choveshki_material/

Ангел Грънчаров каза...

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/669561_dps_obvini_borisov_vuv_verska_etnicheska_