По повод на видеокоментара ми, озаглавен Един отчаян, но съвсем човечен актуален коментар, получих писмо от един човек, което публикувам тук, понеже считам, че то има не толкова личен, а по-скоро обществено-значим смисъл. Тъй като не съм го питал дали може да публикувам писмото му, та по тази причина сега-засега не съобщавам името му:
Относно: В никакъв случай...
Г-н Грънчаров, забравете за отказване! Много добре ми е ясно какво чувствате, защото и аз на много моменти съм изпадал в това положение, на точно, както казвате, погнуса! Докато гледах видеото ви все едно чувах думите ми да се повтарят.
Знаете ли, кое смятам за лошото? Както Вие пишете и казвате много често, че нихилизъм е обзел огромна част от населението, това точно, което Вие сте чувствал по времето на това филмче (имам предвид последното Ви), точно по този начин са се чувствали всички останали българи. До тогава, когато са решили да спрат да мислят и да стигнат до нивото, на което са сега, това безхаберие и незаинтересованост и отрицание може би даже. Орицание на проблемите! Но има хора, като Вас и смея да кажа като мен. Хора, които все още имат дух. Отново, забравете за отказване! Единствено напред трябва да вървите, защото много малко хора сме останали, и работата, която вършите, е важна за обществото.
Ще ви кажа аз как си връщам силите, мисля, че може да извадите нещо полезно и за себе си. Когато дойде този момент, в който ми писва всичко, и съм погнусен и разярен от скапанията без скапан край! Тогава си давам почивка, спирам за два-три дена всичкия ми достъп до новини, вестници, всичко, абсолютно всичко.
За това време успявам отново да се превърна в нормален човек, да осмисля нещата, да си възвърна духа и мотивацията. И тогава на втория или третия ден (по-добре третия четвъртия) бум... отварям вестниците, новините, информацията... тогава ме удря тази погнуса, но в измерението си на сила, сила за продължаване на борбата за информиране, за промени, за каквото си пожелаете!
Поздрави!
И човекът е приложил намиращото се по-долу клипче за да ми вдъхне кураж. Като почнах да слушам известната българска песен ми изхвръкнаха сълзи в очите, поплаках си малко - на моменти съм доста сантиментален и не ме е срам да си го призная. Ала след това се почувствах съвсем пречистен от песимизма си и зареден с нова енергия за продължаване на битката: благодаря ти, далечни приятелю, за помощта и неоценимата подкрепа!
А ето сега и така развълнувалото ме и възвърналото духа ми клипче:
Тази малка история ви разказах тази сутрин. А накрая си позволявам да пожелая на всички вас много кураж и сила в предстоящите дни!
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Г-н Грънчаров, изключително много Ви благодаря за Вашия подарък за мен! Ще прочета книгата Ви тези дни задължително, още повече като знам, че това е книгата на живота Ви. Извинявам се само, че не можах тези дни да Ви благодаря, тъй като бях зает с учене за изпити :))) Още веднъж благодаря и Ви пожелавам много успехи в нелеката задача, с която сте се заели!!!
С уважение,
Мирослав, Монтана
Здравейте, Мирослав, благодаря Ви за добрите думи, вярвам, че ще постигнете много, понеже сте от младите хора, които не са безразлични към истината! Успехи!
Публикуване на коментар