Разпилял съм се в много посоки и по тази причина сякаш съм занемарил - както обикновено става - тъкмо най-важното. Ето, например, за мен най-любимото ми е това: философията, психологията, познанието и разбирането на човека. Имам си аз един блог на моя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА, в който обаче отдавна не съм писал, толкова отдавна, че не помня откога не съм влизал там.Днес ми се отвори малко свободно време и рекох да "пообиколя владенията си" - нали наскоро на шега нарекох блоговете си не инак, а "моята медийна империя". И се озовах в психологическия си блог, и вижте какво ме очакваше там, става дума за коментари на читатели (отначалото съм отговарял на някои, а после съм изчезнал):
iliev: Скъпи приятелю, позволи ми така да те нарека, имайки предвид това, че мислите ти ми допадат доста и разсъжденията са ти правилни. Искам да ти кажа нещо, което да ти да де сила да продължиш. Според мен на 100 човека един да го разбере си заслужава, а щом има коментар значи има и интерес и се чете.
Така че, ПРИЯТЕЛЮ, продължавай смело и отговорно напред!
Khattar: Здравей, много ми харесва сайта. От доста време търсех точно това. Намирам отговори на доста от въпросите, който си задавам ежедневно, което от своя страна ми помага малко или много да подредя мешаницата в главата ми. Едно голямо БЛАГОДАРЯ за работата и усилията които полагаш!!!
hristo: Куп празни приказки - отказва ме да чета статиите нататъка… Това ли “е” философията… имам си една такава в главата, а времето за съжаление “е” ограничено, така че…
Ангел Грънчаров: А не допускаш ли възможността ти самият да не разбираш?! Щото този, който не разбира, нему се чини, че написаното е “куп празни приказки”. За да не ти изглеждат празни, в съзнанието ти трябва да се роди смисъл, т.е. трябва да опиташ да схванеш. Без това условие никакъв смисъл не може да се асимилира…
ivan petrov: Един източен учител беше казал, че истината трябва да се изрича даже тогава, когато няма никой наоколо. Може би стените ще чуят и ще разберат...hristo: Допускам, но какъв е тогава смисълът на написаното? Да го разбере този, който вече го разбира?
Ангел Грънчаров: Не, смисълът е да помогне на този, който иска да разбере…
hristo: Да, прав си тук, съгласен съм!
sasa: Да, много съм размишлявала за природата на страха. МОЯТ страх от битието, от непредсказуемоста на живота, от неразбирането на другите и мен самата. Страхът, който изпитвам ме кара да философствам, но същевременно ме прави пасивна и предпазлива. А животът междувременно си тече и докато опозная себе си, току виж съм прекъснала нишката на осъзнатото битие, изпълнено със страх. Аз умирам, а страхът остава като модус вивенди. Странно наистина: да живееш като се мъчиш да преодолееш нещо, което е непреодолимо.
Мария: Поздравления!!! Винаги прочитайки такива разсъждения започвам все повече да вярвам, че посоката ми е правилна. Обичам красивото и истинското, и вярвам че то ще спаси от гибел нашата Родина. Пишете, винаги има смисъл.
София: "Нашето богатство е в душите ни, в душата на всеки един поотделно"; "Одисеята на духа трябва да я преживееш сам - и едва тогава ще можеш да се възползваш в пълна мяра от неговите богатства. Друг начин няма." Споделям казаното от теб и до болка разбирам защо го правиш! Продължавай! А за сайта БЛАГОДАРЯ!
Галя Рашеева: С голямо удоволствие чета и слушам лекциите Ви. Поднесени с много лекота, чудесни въпроси за дискусии. Благодаря Ви!
Анна: Една изключително много добра статия. Наистина на мен силната ми страна е психологията и много бих искала да се занимавам с това в живота си… надявам се да пускате още такива страници много са хубави.Jordanka Pencheva: г-н Грънчаров, чнг. Благодаря, че ви има...
koko: Прекрасна статия! Радвам се че я прочетох! Благодаря! Продължавай все така!
Цветелина: Текстът е написан страхотно, разбираем е и ми беше от полза. Научих много неща, за които дори не съм подозирала...
nevin: Тази страница е много яка, на мен ми помога това за свободата ми. Искам свобода!
Прочитайки всичко това, признавам си, ми стана много приятно, а пък ми и стана гузно, че съм занемарил основната си работа, отдавайки се на всичко останало, а пък ето, както виждате, хората там може би ходят с надежда да видят нещо ново, а се връщат разочаровани. Бидейки гузен, ще поработя тия дни в този си блог, да му вдъхна нов живот. Заповядайте и вие там, ще се радвам да се срещнем и там!
Няма коментари:
Публикуване на коментар