Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 8 март 2009 г.

Абстрактният морален патос на отрицание и низвергване, насочен срещу абсолютно всички десни политици, е лишен от смисъл

Изключително интересна и полезна статия е написал известният наш журналист Калин Манолов, нарекъл я е До моя десен политик. Темата, разбира се, е свързана с толкова дискутираното обединение на основните десни партии за предстоящите избори, като при това г-н Манолов успява да й придаде един наистина ползотворен ракурс: за идеите, ценностите и морала в българската политика. По тази причина ви съветвам да прочетете статията му, заслужава си.

Аз тук няма да се спирам върху изложението от негова страна на ценностните, т.е. на философските, общомирогледни тези и идеи на "дясното движение", на съвременния консерватизъм, защото той го е направил наистина перфектно. Искам обаче да изразя позицията си по заключителната част на статията, в която г-н Манолов устройва "морален тест" над някакъв неизвестен, неназован, абстрактен "десен политик", като при това този негов "тест" всъщност се оказва нещо като съдилище, издаващо морални присъди. Точно тук имам едно принципно несъгласие с автора, което ще се постарая да изразя пределно ясно.

За да бъда по-конкретен и точен ми се налага да приведа поне един цитат:

Накрая, за да видя какво е разбрал от прочетеното, ще подложа моя десен политик на кратък морално-философски тест. Постъпвал ли е той разумно – тоест в съответствие с фактите от действителността, пред последните 20 години? Рядко. Постъпвал ли е почтено: тоест отказвал ли е да жертва собствените си убеждения заради мнението или желанията на другите? Още по-рядко, особено преди избори. Постъпвал ли е справедливо – тоест въздържал ли се е да придобива незаслуженото и неполагащото му се - материално или духовно - от някого, или да го дарява на друг? Практически никога.

Моят десен политик не е бил разумен, почтен и справедлив през последните 20 години: нито когато беше на власт, нито когато е в опозиция; нито когато беше в СДС, нито след като го напусна. Защо да вярвам, че ще бъде сега? Защо да очаквам, че ще бъде разумен, почтен и справедлив, тоест, че ще прави истинска дясна политика заедно с други подобни на него десни политици, след като не я е правил сам? Защо да се надявам, че тепърва ще бъде морален и честен, ако благодарение и на личните му усилия политиката фаворизира нечестните?

Нямам основания за това. Следвателно дясното обединение между тези партии, начело с тези лидери, на тази основа, с тези послания, е ненужно на десния избирател. Още по-малко е въпрос на живот и смърт. Поне не на тези на избирателя.


Аз разбирам патоса на тая серия от твърдения, имащи характер на безпощадно морално порицание. Голяма част от обвиненията не само че съм готов да ги подкрепя, напротив, много пъти сам съм бил още по-безпощаден в критиките си към много наши десни и не съвсем десни политици. Но имам едно принципно възражение, касаещо начина, по който г-н Манолов отправя обвиненията си.

Той отправя моралните си порицания към някакъв неидентифициран "десен политик"; при това този неизвестен ни десен политик го нарича "моят десен политик". Аз не знам кой е "личният", "собствен" и пр. десен политик на г-н Манолов и по тази причина би ми се искало да бъде по-конкретен. Понеже, казано по този начин, именно спрямо някакъв неназован и абстрактен десен политик неговите морални присъди и порицания могат да бъдат отнесени към абсолютно всички десни политици, което е съвсем некоректно. Защото за дясномислещия човек по презумпция личностите са уникални, несравними, оригинални и индивидуални; да се подвеждат под общ знаменател, да се слагат в един общ кюп всички десни политици ми се вижда крайно некоректно. Просто защото те, всички тези наши десни политици, не са и не са могли да бъдат еднакви, не са се държали в тия години абсолютно еднакво, те, представете си, не са били роботи, за да са могли да реагират в тия години по абсолютно еднакъв начин. Не е дясно мислене подвеждането под общ знаменател на всички десни политици и отправянето по този начин на всички тях на все един и същ морален упрек. Защото и политиците ни, г-н Манолов, са живи хора, имат грешки, няма как да са светци, но пък на всичкото отгоре са свободни и на тази основа различни; забележете, личност идва от раз-личност, което говори много.

По тази логика излиза, че за г-н Манолов десните политици или не са личности (щом са така обезличностени, че, подобно на роботи, в тия години са се държали все еднакво!), или пък, ако са личности, са все пак доста безлични, щом действията и поведението им са възприети сякаш не само че не са десни политици, ами все едно са нещо като... бойци от конницата на Будьони! За всичко друго могат да бъдат обвинявани десните ни политици, но за това, че не са били личности с най-оригинални, често чудати, неприятни и доста странни, но все пак личностни реакции, само за това не могат да бъдат обвинявани. Та нали всички в хор пеят срещу тях, че заради някакви си там "несъществени" и излишни "личностни конфликти" били разсипали и унищожили дясното, именно монолитното СДС и пр. и т.н., и ала-бала?!

Това е възражението ми: абстрактният морален патос на отрицание и низвергване, насочен срещу абсолютно всички десни политици, е абсолютно лишен от смисъл. Той е в пълно противоречие с дясната ценностна нагласа, според която за дясномислещия човек на първо място по значение стои свободната, самодейната човешка личност и индивидуалност, която има суверенното право на различие. Затова да се разглежда дадена група от хора, пък макар и "десни политици", като "тотално обезличностена" е съвсем недясна позиция, е израз на най-опростенчески ляв манталитет ("... какво там значи някаква си личност?!", Вапцаров).

Разбира се, затруднението на г-н Манолов е обяснимо, но е методологически некоректно. Различните личности според особеностите на реакциите им могат да бъдат типологизирани в различни типове - и това е единственото, на което имаме право ако държим да сме дясномислещи - или поне само мислещи. Примерно от "масата" на всички десни политици можем да изведем типа на, да речем, "правоверния клиентелист-кариерист", аз лично смятам, че точно този тип има предвид г-н Манолов, като се мъчи да го жигосва и остракира. Но този тип не олицетворява абсолютно всички десни политици, понеже той си има своята нравствена и политическа антитеза: това е типа на десните политици със съзнанието за ценностно определена мисия, типа на визионерите с поглед, гледащ по-надалеко, на държавниците, показали с поведението си, че за тях общият човешки и национален интерес стои над всичко, дори над личните удобства и пр. Имало ли е, има ли такива десни политици у нас? Или, другояче казано: имало ли е и има ли и сега елементи на такова ценностно определено поведение, което в дадени моменти да е било присъщо на част от десните политици, заради чиито заслуги - трябва да бъдем честни и да признаем това! - България въпреки всичко беше до такава степен из основи променена, та стана достойна да е член на Европейския съюз?!

Аз смятам, че нещата трябва да се детайлизират, да се говори "ан гро" не е ползотворно. Разбира се, че има десни политици и държавници, които, макар че не са светци, са дали много на страната си - и такъв десен политик е, да речем, г-н Иван Костов. И които тепърва много могат да дадат. Разбира се, има и морално дискредитирани и изхабени десни политици, които нямат никакво бъдеще, такива като Петър Стоянов примерно, които в политическата битка показаха безхарактерност, слаба личностност, морална безскрупулност, склонности към безпринципност, въжеиграчество, шикалкавене и пр. Но Костов не е от този тип политици, колкото и да е неприятно, това го признават даже и неговите най-големи врагове.

Затова да се туря Костов в раздела на "политиците на прехода", които трябвало да си ходят, което фактически г-н Манолов внушава, без да споменава името на Костов, е съвсем некоректно. И е услуга на ония, главно ченгета и най-арогантни леви шмекери и крадльовци, които като чуят "Костов", мигом се изприщват и почват неистово да беснеят, издавайки също така неистовия си страх от него. Същите тия, които, впрочем, действайки на принципа "Крадецът вика: дръжте крадеца!", и плащайки щедро на слугинските медии, вече близо 10 години се мъчат да пришият на Иван Костов собствените си недъзи и пороци, т.е да му създадат имиджа на "главатар на мафията и крадците", имиджа на "злодей, който сам много е крал" и много други такива сълзотворни басни се писаха неуморно за Костов в последните години, все по поръчка и все най-щедро платени. От които обаче, за жалост на поръчителите, могат да се впечатлят само хептен изкукуригалите бабички; но от които не подобава да се подвежда журналист от ранга на К.Манолов.

И накрая ще завърша с това. Да се пророкува неизбежния крах на българската десница на изборите, и то от човек, който се самоопределя като десен, не е достойна, не е нравствена позиция. Хора, които претендират за моралност, нещо повече, хора, които издават морални присъди за другите, сами не трябва да си позволяват неморално поведение. Дали десните партии ще бъдат "отнесени от вихъра" ще решим на изборите ние, избирателите, г-н Манолов, не някой друг. Аз не зная доколко ясновидството влиза в компетенциите на журналистиката, но ми се чини, че преди да вещаем такъв зъл край на българската политическа десница трябва да имаме търпението да видим какво ще реши избирателят, т.е. какво ще стане на изборите.

Не бива да се пренебрегва човешкият фактор, именно волята на избирателя, който, имайки свобода, във всеки един момент може да прозре някои неща, да осъзнае някои истини, и на тази основа да промени решениято си относно това за кой си струва да се гласува. Подобно пренебрежение към волята на гражданина-гласоподавател е непростимо за хора, които имат претенцията да са десни. Не бива десни хора да се радват на така желания от политическия противник "окончателен крах на българската десница", защото ако това се случи, тогава ни чака съдбата на путинска Русия. Така че, г-н Манолов, признавам си, Вашето интелигентско вайкане, с което завършвате статията си, съвсем не ми е по вкуса...

ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА МИ КНИГА, която ще изглежда така:

5 коментара:

Анонимен каза...

Въпросът защо Иван Костов се острига "първи" номер продължава да намира различни отговори. След като политическите наблюдатели констатираха, че Командира имитирал Бойко Борисов, а пък Костов репликира, че прилича не на Бойко, а на Барак Обама. Лидерът на "Евророма" Цветелин Кънчев също даде предположение. "Повечето от гласоподавателите на моята партия смятат, че Костов се е остригал, защото е пипнал въшки. Това е логично обяснение. Не е вярно, че въшките ходят само по ромите, Костов не е циганин, защото ние не крадем толкова много", пуска пиперливи реплики по адрес на бившия премиер Дон Цеци.

Анонимен каза...

"интелигентско вайкане"... Така определяше БКП критиките на дисиденти към дефектите на соц-системата. Интересно, откъде е чул тази фраза г-н Димитров? От роднини? От съпартийци?

Анонимен каза...

Mnogo dodre napisano.Spodelaim vashto mnenie.

Ангел Грънчаров каза...

В БКП не съм бил и по тази причина не мога да зная какви термини са използвали в тази партия; така че имам доверие в опитността Ви в сферата на терминологията на комунистическата партия, в която Вие, както си личи, сте так вещ :-)

Karina каза...

Когато не можеш или не искаш, не пречи, но този принцип явно не се споделя от г-н Манолов и неговата глава май е завладяна от някакви бъдещи проекти за дясното на които "старото" им пречи.