Чета тази сутрин в Днес.бг, че била излязла книга "Защо не сме социалисти", написана от 11 автори: Георги Мишев, Георги Данаилов, Кръстьо Кръстев, Йордан Попов, Любослава Русева, Михаил Вешим, Йосиф Перец, Ганчо Савов, Георги Господинов, Стефан Вълев и Васил Станилов. Там в частност е написано:С разказите си те оборват утопията на червения лидер Сергей Станишев, написана „на един дъх и за една нощ“. И докато лидерът на БСП твърди, че трудът му е насочен към лявомислещите и другарите му по душа, защото вярата им е разколебана, новата книга говори за провала на социалистическата идея, който никога не трябва да се забравя. Вместо увод авторите са избрали надписа на Паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 г.:
"Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било твърде неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Който не познава Сибир, не познава Съветския съюз".
Сергей Станишев оплете на корицата образа си с баба Тонка, Карл Маркс, Николай Добрев, Тони Блеър, Йордан Радичков, Нелсън Мандела, Пабло Пикасо, Джон Ленън, президента Първанов. Докато в „Защо не сме социалисти” отпред са лицата на Борис Христов, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Захари Стоянов, Иван Вазов, Алберт Айнщайн, Димитър Талев, Александър Солженицин.
Искам и аз нещо тук да кажа, въпреки че много съм писал по темата за комунизма: поне няколко книги. А то не точно за самия комунизъм, а за нещо много по-важно: писал съм най-вече за ценностите, които са антитеза на социализмо-комунизма, писал съм за ценностите на дясната философия, за десния манталитет на свободния човек. А тук искам да добавя нещо друго, с което много се спекулира от левичарите.
И то е: "Комунизмът отдавна загина, таварищи, ний самите го погребахме - и за една нощ се преобразихме в най-модерни социалисти! А между социализъм и комунизъм няма нищо общо: леви сме, все същите идеи са ни дълбоко в сърцата, ала вече не сме комунисти!" - ето това всекидневно крещят левичарите, и то така, че ни проглушават ушите.А всъщност нещата стоят съвсем иначе, точно както е написано на унгарския антикомунистически паметник, паметника на жертвите на унгарската антикомунистическа революция от 1956 г. Комунизмът е екзистенциална, душевна, личностна и ценностна деформация и аномалия, която няма да изчезне даже с физическата, даже с биологичната смърт на ония, които са се наричали комунисти.
Няма значение какви са имената, с които се самоопределят социалисто-комунистите; ако си спомняте, те самите говореха, че комунизъм значело "най-висш стадий", до който се стигало едва след като човечеството някога и някак все пак преживее ужасите и кошмарите на различните видове социализъм. А именно: първоначален, развит, зрял, презрял и какъв ли не още, не ги помня вече. Комунизмът значи е "идеалът" на комунистите, и той именно си им е в сърцата (спомнете си думите на пенсионера в трамвая, каран от ухиления кормчия Дмитрич, от същото онова знаменателно и издайническо предизборно клипче!).
Комунизмът за комунистите е именно нещо като "раят", а пък до достигането на този "рай" на човечеството му предстои да преживее всякакви и най-различни кошмари: бунтове, метежи, глад, грабежи, убийства, мизерия, невиждана бедност, концлагери, масов геноцид, всякакви унижения и издевателства над личността, какво ли не още. И всичкото това е все СОЦИАЛИЗЪМ, понеже социализмът, според тяхното учение, е най-неразвит, най-първоначален, несъвършен... комунизъм! Това е първото, което трябва да се вземе предвид.
Но има и още нещо, още по-важно. Понеже комунизмът е битка срещу всички извечни, традиционни и човешки ценности и конвенции, явно човечеството е оказвало и продължава да оказва огромна съпротива срещу варварската, срещу така бруталната комунистическа експанзия срещу човечността и нормалността. Нормалните хора винаги са предпочитали да умрат, нежели да приемат комунизма, който значи терор, агресия, тъпо насилие, несвобода, гавра с човека и със самата човечност. По тази причина на комунистите, следователно, е оказвана повсеместна съпротива, и те са налагали комунизма си с огън, желязо, пот и кръв.Но често са търпели и поражения. По тази причина техният вожд Ленин е измислил следната теория: когато нещата за комунистите не вървят, временно се налага да отстъпят крачка назад, да се престорят на умряла лисица, докато "врагът" се поуспокои или бъде приспан; когато това стане, пак изневиделица да го атакуват така, че да го унищожат, и по този начин да направят цели две крачки напред; който иска да се запознае с тази злодейска тактика на комунистите, нека да прочете тяхната "библия", именно брошурката (подобна на Дмитриевичевата) на Ленин, наречена "Крачка назад, две крачки напред".
А ето сега и извода: след като "зрелият социализъм" на комунистите "узря" дотам, че направо изгни и се скапа тотално и по всички линии, след като социализмо-комунизмът им се сгромоляса под натиска на собствената му анормалност и на всичките му престъпления и абсурди, тогава комунистите, според тактиката на Ленин, се снишиха, пребоядисаха се, дегизираха се като социалисти, с оглед да приспят наивното человечество, за една нощ се преобразиха на "социалисти". Санким, уж се отказаха от така милия на сърцата им комунизъм, смениха си името, и след това взеха да ни убеждават, че били "нови", "модерни", че били "пичове", че били не знам какви си, дори че били, представете си, били... "антикомунисти", милите! И ето, сега комунизмът уж бил погребан, и то не къде да е, ами тъкмо в сърцата на комунистите, а пък самите комунисти, по стария си техен обичай, пак са си терористи, разбойници, бандити, убийци и пр. Само дето сега воюват на "фронта на капитализма", сиреч вече са най-първи "капиталисти", "олигарси", "бизнесмени", "ръководители", "елит" и прочие, и така нататък, и ала-бала.
Сега разбрахте ли гигантската фалшификация, на която комунистите за пореден път ни подлагат? А спомняте ли си каква им е целта, дето им била скрита там, вътре, дълбоко в сърцата? Тя е простичка, но ще ви я кажа и нея, та да завърша, с оглед да не стане дълго моето тазсутрешно разсъждение.Комунизмът е религия на лумпените, на мързеливите, на ония, които нищичко позитивно в живота си не са свършили, които даже едно камъче оттук до там не са пренесли, комунизмът, следователно, е идеология на паразитите, които така ги мързи да работят, че само стоят и кроят планове как да заграбят чуждото богатство, именно резултатите от труда на нормалните, на активните, на свястните хора.
Ето, наш Дмитрич примерно, е известен с това, че няма нито един ден трудов стаж преди да стане директно министър-председател; в неговата трудова книжка ще пише, че първата работа на съветския гражданин Дмитрич е като министър-председател на България (дори не на СССР!)!!! Това е рекорд, достоен за книгата "Гинес"!
Но само Дмитрич да беше така, с мед да го намажеш и да го оближеш: няма нито един комунист на този свят, който някога да е работил нещо, стига да не смятаме убийствата, рушенето, краденето, лъженето, бандитизма и пр. за професии; ако почнем да ги смятаме за професии, тогава трябва да признаем, че комунистите са крайно работливи именно в тия професии по-специално, а иначе се отвращават органически от всякакъв, от абсолютно всякакъв вид труд.
Ето, и Гоце, дето ни е президент, няма нито един ден трудов стаж, който да е отработил някъде, той също грам работа не е свършил никога: ако не броим писането на доноси когато е бил ченге на ДС, или пък когато е бил "комсомолски работник". Младите не знаят, но аз ще им кажа, че комсомолският, пък и партийният (в апарата на БКП) "работник" нищочко не работи, той само седи в огромен кабинет, разположил е огромния си задник на меки кресла и дивани (когато почне да не се събира на кресла, тогава почва да седи нашироко само на дивани!) и какво прави ли?! Ще ви кажа: нищо не прави, ами... "ръководи", издава заповеди, наставлява, мъмри, командва, т.е. обърква всички работи на ония хорица, които са имали нещастието да се родят в комунизъм. И на главата на които стои комунистът и им крещи: "А така, работи, още по-яко работи, не спирай и миг, труди се, бравос, прекрасно, урааа!" и т.н.
Ето, това е комунистът, пардон, "социалистът" според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, "капиталистът". Той пак нищо не работи, а само "ръководи": Дмитрич примерно "ръководи" цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все "бизнесмени", "банкери", "мениджъри", какви ли не още."Работят" яката нашите комунисти, бичат хубави пари, крадат като невидели, и то пак от всички нас, от държавното, от бюджета, от еврофондовете на омразните западни капиталисти и империалисти, крадат така, както само те умеят, и не се боят от нищо, и нямат срам и грам. Не се боят, щото последователите на Ленин добре знаят, че всичко това е само "тактически маньовър", просто направиха малка крачка назад, ето, вече не се срамуват да се наричат даже "капиталисти". Правят тия маньоври, но знаят и какво им е в сърцето, знаят и стратегическата си цел: за тях няма нищо страшно, тъй като добре си знаят, че техният комунизъм е скрит на най-потайно и сигурно място: там, вътре, директно в сърцата им.
И само чакат сгодния момент отново да нахлузят ватенките и да грабнат камшиците! Ето, сега са така радостни, че "световният капитализъм", най-вече американският, бил в "световна криза". Чакат капитализмът сам, "под натиска на собствените си противоречия", да се сгромоляса, пък тогава, дами и господа, майка ви жална, тогава и Сибир даже ще ви се види тесен! Тогава именно комунистите ще ви покажат какво могат, ще ви разкрият и истинското си лице! (Не че и сега не ни го показват де, ама сега са меки като памук, преструват се на "модерни" и "европейски", ала тогава ще покажат азиатската си същност и душа!) Пък вий си вярвайте, че вече се били отрекли от комунизма, четете си книжчици като "Защото сме социалисти" на същия този Дмитрич, вервайте им, цъкайте с език, и чакайте кога нагайката пак ще заплющи връз ушите ви. Не че тя и сега не плющи де, ама вие не я усещате, щото са ви приспали и ви говорят мили думи на ушенцето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар