Пясъкът, златист и топъл, се изцежда между пръстите ми и се струпва на малки хълмчета. Хълмчетата трептят и израстват пред очите ми, а когато движението им замира, внимателно ги забърсвам с ръка и те изчезват. Златистият и топъл пясък гальовно се губи между пръстите, детските хълмчета танцуват и празната ми длан старателно и вглъбено отразява заслепяваща гладка повърхност. Играта ме люлее в приятен унес. Цялото ми тяло се е отпуснало, къпейки се в меката светлина на привечерното слънце. Главата ми почива върху коленете на свитите ми боси и прашни крака.Целият свят е далеч и аз съм свит, нищожно малък, в това безкрайно море от милваща топлина.
Ръката ми изтрива танцуващите хълмчета. Босите ми крака оставят резки отпечатъци върху гладката повърхност. И пак се свиват за да подпрат сънната ми глава. Наоколо са зелени хълмове. Необикновена свежа зеленина. В ниското са грижливо обработени градински парцели и стърнище на рано ожъната нива. Далече по крайбрежието на реката се припичат приказни деца. Те изглеждат още по-далече и призрачни, защото ги гледам право срещу слънцето. Един рибар, подгънал крачоли, е нагазил в плиткото и търпеливо стои. Рибарско търпение.
Една мъничка мравка полазва по мен. Опитва се да ме ухапе, но кожата на стъпалата ми е втвърдена от камъчетата на крайбрежието, по което щрапам от дни, и тя тръгва нагоре. Пълзи, движи си. Едно мръдване на ръката ми и ще я смачкам. Пръстите ми с бързо и меко движение хващат мравчицата. Обръщам я срещу себе си и я гледам злорадо.
Издълбавам мъничка пропаст в пясъчната повърхност и коварно я пускам в нея. Мравчицата сепнато замира и веднага тръгва по склона й. Но направила само няколко нетърпеливи движения, лавина от изсъхнали блестящи песъчинки я засипва и свлича на дъното. Тя се обръща на крака и тръгва пак. Крачетата й работят бързо-бързо, като че ли плува по пясъчната повърхност, която изменчиво се губи под нея и я свлича надолу. пада и мигом тръгва нагоре. Пясъчният склон се събаря, удря я с каменни блокове, затрупва я и задушава, но тя изпълзява от пясъчната лавина и наново върви. Не спират нито за миг напразните й и трагични усилия. Понякога ми се струва, че й остават само още няколко движения до спасението и я насърчавам: Давай! Но пясъчникът се срутва, преметва я комично и тя пада в пропастта, съпроводена от моя смях - за да тръгне наново.
Небеса! Каква неистова упоритост! Върви, неспирно върви! Изкачва се търпеливо, събаря потоци от пясък, плува нагоре срещу течението им и неизменно пада, за да започне от дъното!Мравчицата се опепели. Цялата посивя. Телцето й стана пребито, погрозня, движенията й - морни. Но тя нито веднъж не спря своите усилия и все дращеше и събаряше песъчни лавини върху себе си. Излизаше до ръба на пропастта с неимоверни усилия и рухваше в дъното й.
Пясъчната стръмнина се разруши. Мъничката мравка изпълзя на върха, без да спре прекоси пустинята и изчезна зад треволяците.
(Автор: Иван Иванов (Иванич), Монтана. Откъсът е от книгата "ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН, КОЙТО...", чието излизане скоро предстои.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар