България, тази малка страна, населена с безкрайно търпелив, с търпелив до стоицизъм народ

Пътеписът на Марко Поло за България

Пристигнах в тази малка страна, намираща се в източния край на Балканския полуостров. Хората в тази страна са безкрайно търпеливи, техните управляващи през последните двайсет години ги подлагат на удивителни изпитания, но въпреки това те понасят всичко с един небивал стоицизъм.

Държавата се управлява от трима коренно различни, като идеи и философия, мъже, които за свое забавление са поставили, като представителна личност, едно лице с марионетни функции и са му дали титлата Първан, т.е. "първи". Това лице ме посрещна изключително любезно и ме удостои с най-високият орден на държавата, нещо което, както разбрах, се случва с повечето високопоставени чужденци, посетили тази страна.

Тримата мъже реално управляващи държавата, който споменах по-горе, представляваха за мене изключителен интерес от политическа гледна точка, тъй като дават идеален и достоен да влезе в учебниците пример как стремежът към забогатяване чрез ограбване може да сплоти коренно различни, дори противоположни личности.

Първият от тях, наричащ се Сергей, е руски възпитаник; той въпреки, своята очебийна младост е водач на възрастните хора в държавата, които го подкрепят безрезервно и са готови при всеки повик да се отзоват и да умрат в защита на своя идол. Неговите предшественици са известни под името комунисти; комунизмът е една доста привлекателна идеология, те са крайни привърженици на републиката като форма на управление и са управлявали държавата в продължение на 45 години, през последните 65.

Вторият от тримата е Симеон II Сакскобургготски, издънка на една царска фамилия, управлявала държавата преди гореспоменатите комунисти. Интересното тука е, че именно тези комунисти са виновни той да загуби престола, отнемайки властта на неговото семейство и изгонвайки го в изгнание още в младенческа възраст. Сега обаче те управляват заедно, като дори са му върнали и собствеността върху обширни владения на неговите предци.

Третият мъж носи името Доган означаващо "Сокол", като е приел името на хищната птица за свой псевдоним и го носи с видима гордост. Той се определя като турчин и по времето на комунистическия режим е бил един от идеолозите на ТНОБД, или "турското национално освободително движение в България", терористична организация, виновна за организирането на няколко кървави атентата. Въпреки миналото си той в края на управлението на така наречените комунисти е вербуван от тях и му е даден план за действие, който той изпълнява с неумолима страст.

Според слуховете той е реално държащата властта личност в държавата. Този мъж държал в ръцете си мира в държавата и бил способен в интерес на собственото си забогатяване да провокира гражданска война. През последните години след като усетил, че властта започва да му се изплъзва той спонсорирал създаването на няколко противоположни на неговата организации, поставяйки за водачи болни мозъци, които уж се борят срещу него, а всъщност поддържат и разпалват у хората чувството на несигурност, настройвайки ги едни срещу други, като по този начин ги правят лесни за управление и манипулиране.

В страната набира сила и привърженици и един мъж, наричащ се Борко от кастата на Пехливаните, които се наричат още и "борци" и са обект на страхопочитание от обикновенното население. Тези пехливани управляват тъмните сделки на правителството и са под неофициалната му закрила и попечителство. В последните години хора от тази каста са се опитвали да поемат управлението, но са били безмилостно убивани именно от тези, които ги закрилят.

В тази държава управляващите на всеки четири години дават право на населението да си избере нови управляващи, това обаче е направено само за заблуда да не кажа и забавление, тъй като избора се свежда до едни и същи лица, силно свързани помежду си.

(Текстът препечатвам от ТУК)

Добави в Svejo