Много хубав и точен анализ. Заговорът на мафията срещу управлението на ОДС действително е донякъде успешен. Но само частично.Първо, показателно е, че на КГБ-ДС им се наложи да разиграват този цирк със Симеон. В този момент това очевидно беше последното им оръжие, значи са били в пълна безизходица. Браво на правителството на ОДС, че докара мафията до задънена улица! Можем само да се радваме, че Москва е била поставена до стената.
Второ, Симеон не постигна основната си цел – да предотврати членството на България в ЕС и НАТО.
Трето, мафията наистина получи възможност да краде, както може би никога досега в новата българска история. И Симеон пооткрадна това-онова. Но за разлика от мафията, той нищо не спечели. Неговата роля и отговорност като историческа фигура с всичките позитиви и негативи на династията е несъвместима с каквито и да било далавери и кражби. Това, което могат да си позволят другите български политици, е недопустимо и немислимо за бившия български монарх. Дискредитирайки себе си, Ахмед Демир Доган например дискредитира само себе си. И какво от това? Става дума за едно нищожество, от което никой историк няма да се интересува.
При Симеон положението е различно. Независимо от отсъствието на каквито и да било лични качества, той не е обикновен политик и гражданин, а е натоварен със съвсем друга отговорност и мисия. Дискредитирайки себе си, той не дискредитира просто себе си, а цялата българска история от 1887 г. насам, както и самата монархическа идея. Това не може да бъде компенсирано с нищо, най-малкото пък с няколко реституирани къщички. По принцип най-важното за един политик е как ще се изправи пред историята (и Бога). Това важи с двойна сила за Симеон. И той определено не издържа този тест.Наивен ли се оказа българският народ, гласувайки за Симеон? Ами в някаква степен да. Ако имаше достатъчно политическа култура, „народът” може би трябваше да прозре манипулацията. Но дори на хората да не им беше ясно защо идва Симеон и кой стои зад него, те трябваше да се отвърнат от него най-късно след обещанието за 800-те дни, казвайки приблизително следното:
„Ние с радост щяхма да гласуваме за Вас, но прекалихте. Много добре знаем, че за 800 дни и бог бе може да „оправи” една държава. От вас очаквахме една разумна, реалистична програма. Очевидно става дума за манипулация и лъжа. Вие ни правите на наивници. Затова въпреки добрите ни чувства няма да Ви подкрепим на изборите.”
Има обаче един друг момент. „Чудото” на Симеон през 2001 г. стана възможно най-вече благодарение на медиите, които отразяваха „завръщането” му не само безкритично, а направо апологетично. Излиза, че и медиите са показали не по-малко ниска политическа култура от голяма част от избирателите. Или че са били злонамерени и съзнателно са участвали в манипулацията. Което и да е вярното обяснение (разбира се, първото е по-близко до реалността), ясно е, че да се иска в тази ситуация от "народа" да прозре истината и да отхвърли лъжите на Симеон, е да се изисква невъзможното. Ако утре всички медии в САЩ започнат в един глас да хвалят даден политик, да му пеят дитирамби и да викат на черното бяло, вероятно немалко американци също ще се объркат и може да гласуват за него.
Има и един друг момент. Обществото и социалните системи са непредвидими практически по дефиниция. Въпреки това „сценаристите” от КГБ-ДС действат неуморно след 1989 г., за да тласкат процесите в България в желаната от тях посока. Да признаем, с частични успехи. Именно по силата на непредвидимостта на историческия процес обаче тези опити за прилагане на социално инженерство и политтехнологии често не само не водят до очакваните резултати, а постигат противоположен ефект.Така например не се знае дали България днес щеше да е в ЕС и НАТО, ако БСП не беше спечелила изборите през 1994 г. и не беше съсипала страната. През 1994 г. комунистите ликуваха, но именно тази победа доведе ОДС през 1997 г. на власт. А тъкмо правителството на ОДС проправи пътя на България към ЕС и НАТО. Сега изглежда така, сякаш довеждането на Симеон наистина помогна на мафията, забави развитието на България, разби партиите и политическата система и т.н. Ала не се знае дали в средносрочен план това няма да има обратен ефект и да ускори развитието на страната.
Хитлер например идва на власт през 1933 г. с цел да унищожи омразната му демокрация. На първо време успява, но само 12 години по–късно Германия се превръща в образцова демокрация. Странно и абсурдно, но без Хитлер Германия вероятно нямаше да стане демокрация в такива кратки срокове. Е да, цената беше висока, може би прекалено висока – 8 милиона жертви.
Така че остава да се види дали включването на Симеон в политиката няма по парадоксален начин да катализира развитието на демокрацията в България. Наченки на това вече има – създаването на автентичната дясна партия ДСБ без съществено участие и влияние на КГБ-ДС и сега на коалицията СДС-ДСБ.
(Автор: "Стоян")
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
2 коментара:
http://www.vbox7.com/play:f2b05af5
Веско е публикувал като коментар на този адрес:
http://aigg.wordpress.com/2009/03/24/3-8/
коментар, на който беше отговорено от Стойчо Кръстев:
Веско, точно за компетентността, този кратък анализ в т. 10 е най-важният, защото:
Сложничко е именно йерархията в организацията наречена Православна Църква - в която влиза и Българската Православна Църква.
Доводите - Българската православна църква, като всяка друга от 14-те православни автокефални църкви избира САМА епископите си и своите предстоятели. Това е всъщност един от двата елемента на автокеланост. Другият елемент е Църквата да се самоуправлява.
Ерго, когато ЦК на БКП решава с Реш. 145 от 7.3.1971 г., че ловчанският митрополит Максим ще бъде патриарх са нарушени и двата елемента на автокефалността. Т.е. де факто БПЦ престава още през 1971 г. да е автокефална.
Когато трябваше да се свика Църковно-народен събор, който е автокефелен орган на автокефалната Българска православна църква и единствен може да потвърждава кой да е предстоятел от епископите, беше направен интересен финт. Свика се Вселенски събор през 1998 г. Нищо лошо в това, но как може 14 предстоятеля на поместни църкви да потвърждават, че някой е "каноничен патриарх", след като това не влиза в задълженията им, нито от Светото предание, нито от апостолските правила, камоли от Свода на Светите канони. Е, значи вместо българските миряни да си потвърдят патриарха, това сториха предстоятелите на православните църкви. Чудесна автокефалност, няма що! Защо ли пък тогава има патриаршески избирателни събори в останелите църкви, а не се потвърждават от останалите патриарси. Чиста работа - за какво ти е автокефалност?
Така, че 1998 г. нещата, които се потвърдиха бяха две:
а) 14 глави потвърдиха избора на Максим, че е избран "правилно" (за което и първокурсник от БФ ще ти каже, че не е така, щото е нямало избори за делегати почти 16 години тогава) въпреки, че цял свят знаеше за документите и фалшифицираните бюлетини с почерка на Михаил Кючюков (съученик на Максим и шеф на Дирекция Вероизповедания).
б) потвърди се, че Българската православна църква не е автокефална, защото е подарила автокефалността си на останалите поместни църкви, защото не може да реши проблемите си.
Всичко това се УЗАКОНИ от Царя. Неговото правителство с цената на всичко наложи Закон за вероизповеданията, критикуван от 1/3 от всички български религиозни общности. Когато една трета не иска нещо, а ти и го налагаш си направо търсач на силни усещания, какъвто комарджия си е Симо. Хазартът продължава, защото Страсбургското решение за БПЦ е вече третото по същата тематика. Първо беше Хасан Фикри, после Генджев, сега Максим. Т.е. България е абсолютен рецидивист в назначаване на религиозни ръководства. Просто избори като на партиен конгрес. Затова и всички вероизповедания функционират „чудесно” в нашата страна. ВСИЧКАТА ТАЯ ОТГОВОРНОСТ пада върху Царя и неговите блюдолизци, чието правителство и прокуратура изгони 1/3 от вярващите извън храмовете. С побой, защото хората не щат да приемат Максим, понеже знаят, че истината ще ги направи свободни, такива, каквито Бог ги сътвори и такива, каквито Господ ги направи от греховете им, чрез кръстната си смърт.
И заради йерархията кумир не трябва да си прави християнинът. Това е и първата Божия заповед. Никой друг освен ВС на БСП (като наследник на ЦК на БКП) не може да отмени Реш. 145 от 1971 г., затова ако ще и 50 Вселенски събора да се свикат, миряните пак ще си знаят, кой избра Максим.
А както добре е известно, Девета Божия заповед е да не се лъжесвидетелства. Я помислете добре, не лъжесвидетелстваха ли главите на поместните църкви през 1998 г., когато си затваряха очите пред фактите. Защото трябваше да си плюят на сурата, ако не го бяха потвърдили, щото са се срещали от 30 години с него. Тия ходове са добре замислени, така че по-добре да си мълчите и да се молите, вместо да се обяснявате каква била йерархията в православната традиция. За разлика от католическия конклав (съставен от клирици кардинали), православните избираме предстоятел на автокефален събор, включващ и миряни, които като изберат патриарх да го уважават. След като Максим е назначен от ЦК на БКП, как миряните да го уважават. Каквото и да се прави, Максим остава в историята като назначен от ЦК на БКП. Каквото и да се прави Всеправославният събор от 1998 г. остава като знак за дефицит на автокефалност и каноничност в Българската църква, която е заприличала на първична партийна организация.
Публикуване на коментар