Нахалство, твоето име е Сергей: патологичното властолюбие винаги е израз на най-крещяща сексуална назадоволеност (2)

И така, след като представих в основни линии всички ония факти и обстоятелства около личността на изследваното лице, именно на премиера Дмитрич, сега ми остава само да ги изтълкувам, т.е. да обособя взаимната им връзка.

След като Дмитрич е роден и е живял в семейството на висш комунистически функционер на Тодор Живков, това обстоятелство е сложило своя непоправим печат върху личността и характера му. Тоест той сякаш е жигосан да гледа на света през очите на крайно надменен потомствен комунистически "аристократ", пък като вземем предвид, че нашата комунистическа аристокрация има най-дълбоки селски корени, то на тази основа се оформят и ония жестоки дефекти на личността му, които ще му тегнат през целия живот. Представете си какво означава татко ви да е пръв сановник не на кой да е, а на всевластен комунистически диктатор, ерго, и синът още в най-ранна възраст се е отъркал и омазал с привилегиите и комплексите на неограничената тирания. Ако можете да се вживеете в тази гледна точка, едва тогава ще се доближите до онази вътрешна трагедия, която осмисля живота на нашия герой, носещ името Сергей Дмитрич - име, наподобяващо имената на най-патологичните образи на великия психолог Фьодор Достоевски. Ще се опитам да ви представя основното на тази гледна точка, доколкото то изобщо е изразимо с думи.

Преди години на един най-креслив нашенски "демократичен функционер" - той, апропо и както се полага, се оказа най-примерен агент на Държавна сигурност! - намиращите се под контрола на комунистите медии пришиха образа на "родения в дантели", който при това от най-малка детска възраст бил ял със "златна лъжичка". Сещате се, имам предвид бившия конституционен съдия Георги Марков, вдъхновителя и ментора на сегашния политически куриоз Яне Янев. Тогава той изглежда разигра тази символика, та да спомогне за това благодушният български народец да намрази завинаги демократите, щото след като са родени в дантели, и щом като са яли със златни лъжички, явно са дълбоко противни на селския дух на народа, ядящ с дървени лъжици - и чиито дрехи, разбира се, изключват решително дантелите. Ето обаче че стана така, че на 16-тата година на многострадалната българска демокрация детето на един виден комунистически функционер, което наистина е родено в дантели и е яло със златни лъжички, и следователно е преизпълнено с органично презрение спрямо простолюдието, беше обикнато от мнозинството на това простолюдие. И то не за друго, ами само и само защото неговият образ му навява така мила носталгия към незабравимите времена на народния любимец, именно диктатора Тодор Живков.

Ето и загадката на Дмитриевичевото така скоростно изстрелване на върха на държавата: просто върху неговата фигура на потомствен комунистическо-селски "аристократ" народецът пренесе сякаш по несъзнаван начин цялата онази любов, която изпитваше към незабравимия и ухилен диктатор на балканската страна, именно "другаря Тодор Живков". А качествата на личността му, които спомогнаха за това така скоростно асансьорно издигане във властта бяха:

а.) най-тъпа и противна комунистическа грандомания. Не зная дали усещате - според мен ако чувствата ви са неизвратени, просто няма как да не го усещате - но Дмитрич е самата надменност, т.е. излъчва онова най-противно комунистическо високомерие, извиращо от самочувствието му на "роден във властта", на "богоизбран" (пардон, имам предвид на жигосан с доверието на "Партията"), високомерие, което, според все пак далновидната преценка на техния вожд Владимир Ленин, рано или късно ще строши главата на комунистите; и то им я строши, но, за жалост, не напълно, което доведе дотам, че комунистите в наше време мутираха в най-уродливи и отвратителни форми. Имам чувството, че историята нарочно е подбрала нашия Дмитрич, та благодарение на неговото безпардонно високомерие да направи така, че да отврати завинаги от комунизма даже и онази част от селските бабички, които заради крещящата си емоционална увреденост все още харесват "милото момче-нашенче".

б.) патологичната грандомания ражда невиждано нахалство. Лично аз в некраткия си живот не съм срещал личност, която така демонстративно и открито да изявява нахалството си, и то не какво да е нахалство, ами направо едно колосално, свърхприродно, нечовешко нахалство. Затова на тази основа е съвсем в реда на нещата този галеник на комунизма да нарече голяма част от нацията "ненормалници", и то само защото се били интересували от злодеянията на Държавна сигурност; или пък да нарече представителите на обединената българска опозиция "циркаджии". Но същият този нахалник по стар комунистически рефлекс кротко дряма няколко часа в приемната на своя господар Путин, който по този начин искаше да възпита у слугата си още по-верноподаническо раболепие и най-обидна, просяшка принизеност. Ето на това основание констатирам в душевността на изследвания обект едно устойчиво перверзно преплитане на най-амбивалентни чувства, което е довело в крайна сметка до пълна емоционална задръстеност и безчувственост. Така че нашият герой е способен на всякакви подлости - гнусната лъжа му е най-малкия проблем, бълха го ухапала, че постоянно лъже и се унижава, без да съзнава унизеността си! - и имам чувството, че в корена на тази извратеност и непълноценност лежи изпитването на някакво свръхперверзно удоволствие от проявите на всякакви, и то най-долни и аморални прояви. Така нашият съветски малчик с хулигански наклонности Дмитрич явно не изпитва никакви угризения на съвестта, никакво усещане за вина, напротив, изпитва извратено удоволствие, т.е. всичко при него е преобърнато съвсем наопаки, което за сетен път показва, че в морално отношение си е стопроцентов комунист-аморалист.

в.)представената току-що аномалия лежи в основата на такъв най-крещящ личностен и ценностен дефицит у тази куриозна "личност", че Дмитрич едва ли изобщо повече от това може да бъде ощетен. Което, преведено на обикновен човешки език означава, че Дмитрич е пълен некадърник, маниакално вярващ си, че от всичко разбира, че по всички въпроси може да изказва "компетентно мнение от последна инстанция", че всичко може да "ръководи", сиреч да обърква, да вреди, да съсипва. Такива като него могат да плямпотят с часове по всякакви теми, без изобщо нeщо да кажат, т.е. умеят да преливат от пусто в празно, да късат нервите на нормално мислещите хора. Разбира се, самите те като се излагат по този начин никога няма да усетят излагацията, напротив, при тях всичко е дотолкова наопаки, че почват да си мислят, че са крайно умни и дори мъдри. И ето, Дмитрич в израз на тази своя абсолютна спрямо реалността и истината неадекватност дори написа за две-три нощи една брошурка, която сам после хвали колко била не знам каква си, "велика", "творческа" и прочие, и тра-ля-ля, и ала-бала.

г.) и в корена на констатираните дотук абнормни и патологични прояви по преценката на всеки, който разбира от психоанализа, не може да стои нещо друго, освен една крайно и вопиющо (руска дума, т.е. дума от майчиния му език, означаваща "крещящо") унизена сексуалност, понеже винаги между плачевната, в случая, ситуация в несъзнаваната психика, концентрирана най-вече около висшата телесна потенция и изявяваща се чрез секса, и личностната непълноценност, за която писах по-горе, има пряка връзка и точно съответствие. Аз сега, нямам за цел да разнищвам подробно ситуацията в сексуалния живот на нашия герой, понеже това, разбира се, е една интимна и неприкосновена сфера - всеки в секса има пълното право да прави всичко онова, което му харесва, и което не вреди на други хора, т.е. и на тях им харесва, а значи го правят с желание и удоволствие. Но съм длъжен да констатирам директна връзка между представената личностна ощетеност на изследваното лице и сексуалната такава, и понеже всичко при Дмитрич е в някаква екстремна форма, мога даже да допусна, че той все още не е намерил в секса най-адекватната на сексуалността му форма на постигане на удоволствие. Поради което е стигнал до подобна вопиюща сексуална неудовлетвореност (тук русизмите са повече, та да ме разбере по-верно самия Дмитрич), а това неумолимо води до представените по-горе личностни и морални дефицити. Даже съм склонен да допусна, че в секса Дмитрич получава удовлетворение само от такива най-перверзни и отвратителни начини за постигане на удоволствие, съзнанието за които по-нататък се трансформира в онази нечовешка озлобеност, която се крие зад фасадата на често крайно неуместно ухиленото му мишешко лице; понеже все пак, да не забравяме, на съзнателно ниво той е изключително социалитарен тип личност.

д.) и така, наистина основната "вкусова жилка" на личностната ощетеност на Дмитрич, която поражда изброените личностни, психични, сексуални и морални дефицити, е една крайна форма на озлобеност, толкова по-екстремна, колкото по-незадоволен в сексуалния си живот е нашият герой. На това основание мога даже да допусна, че в сферата на интимния си живот нашият герой може би е в някакъв смисъл все още съвсем девствен, т.е. все още не е открил формата на задоволяване, която ще му донесе онова най-пълно удоволствие, за което сексуалността и душата му копнеят. Така че когато го гледаме замечтан, кротко излегнат до приятеля си Кристиян Вигенин (така ли се казваше?) на онази знамените снимка, направена на морския бряг на Виетнам, и излъчващ копнежите на една по-скоро платонична и чиста мъжка любов, или когато пък тук-там го засичаме с приятелката му, журналистката Йончева - която сякаш съществува в живота му само заради социалната потребност да изглежда мъж с "по-приемливи" от социално гледище способи за задоволяване - то всичкото това ни дава някаква символна представа за наистина ужасната ситуация със сексуалността на нашия герой, която в крайна сметка е довела до неблагополучията, за които аз само отчасти загатнах в този очерк.

И в заключение искам да кажа следното, което според мен е твърде важно. Ние, българите, доста сме страдали и сме си патили от властването на личности, безкрайно ощетени в личностно отношение: като се почне от своеволията на хроничния пияница Георги Димитров (пияниците, ако сте забелязали, са твърде нещастни в сексуално отношение!), та се мине през буйната и неутомима селска сексуалност на правешкия простак, за който най-пълноценно задоволяване е било, изглежда, с... коза в царевичака. Та се стигне в крайна сметка до президента-ловджия Гоце Първанов, получаващ удоволствие, сравнимо със сексуалното, само при отстрелването на узбекски козли с големи роги, за който щом като се чу че бил хванал срамна болест от някаква 16-годишна проститутка, веднага беше пребит с чукове журналистът, в чийто сайт се беше появила скандалната новина. (Което е равностойно на собственоръчно подписано признание за вина от страна на поръчалия този побой.) Да, наистина ние сме си доста патили и още си патим от властването у нас на най-непълноценни в личностно и сексуално отношение управници. Върху този аспект на българската трагедия досега никой не е акцентирал по обясними причини; правя го за първи път не защото искам да съм новатор, не и заради пикантната страна на въпроса, а заради това, че като философ съм се обрекъл да служа само на истината, колкото и да е неприятна тя за някои.

Казвам всичко това, за да можем ние, жертвите на подобни своеволия и издевателства на толкова много ощетени в личностно и морално отношение управници да се освестим и да се спрем в един момент, т.е. да започнем да си избираме за управници по-улегнали, семейни хора, хора, водени от по-идеалистични и ценностни подбуди, хора, които са надмогнали варварската си зависимост от най-дивите първични сили, свързвани със сексуалността. Иначе, ако не го направим, ще продължим да сме най-странната страна в света, избираща си изключително куриозни и жизнено непълноценни управници и властелини, т.е. ще продължим да страдаме до безкрайност. Крайно време е да престанем да си избираме властелини, за които, поради описаната по-горе личностно-сексуална ощетеност, властта е придобила характера на самоцел, т.е. на жалък, сурогатен и изцяло непълноценен заместител на нормалното сексуално задоволяване и удоволствие.

А до точно това се е стигнало при нашия печален герой на този анализ, които се упива от жестоко и перверзно властолюбие, верен симптом на все същата личностна, сексуална и жизнена непълноценност. Впрочем, при други исторически обстоятелства такива хора могат да станат и крайно опасни: неслучайно мнозина сравняват осанката на наш Дмитрич с изражението на сталинския кръволок Берия. Но ако Берия е бил трагично-страшен и кървав образ, нашият Дмитрич, понеже се появи все пак в условията на демокрация, е по-скоро жалък, трафаретен и просто смешен; но въпреки това е също и достатъчно вреден...

(Първата част на този очерк: "Ентилигент", мухльо, хлапак или "пич": принос към психоаналитичното тълкуване на личността на Дмитрич Станишев (1))

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo