Прелюдия към работата по изготвяне на психоаналитични портрети на нашите най-видни политически дейци

Предизборната обстановка е твърде подходяща за по-внимателно вникване в "душевния строй" на нашите политици: понеже в този момент те самите се мъчат да се представят за какви ли не, твърдят, че били с най-благородни помисли, били "честни", "загрижени" и пр.; нормалното е да се постараем да разберем доколко е верно това, което твърдят и тръбят. Ала за да се разбере истината, за да се доберем до нея, се иска да се извърви нелек път. И в тази връзка средствата на психоанализата са незаменими с нищо друго.

Понеже те дават шанса за по-дълбинно вникване в скритите, недостижими иначе, и съвсем несъзнавани "вътрешни пружини" на поведението на отделните политически дейци. Разбира се, за да се изработи детайлно психоаналитично изследване трябва да се направят много наблюдения, и то преки, непосредствени, върху поведението, говоренето, мимиките, жестовете и други такива "подробности", каквито аз, естестествено, нямам. Иска се също и богата информация върху фактите от живота на политическия деец, данни за неговите приятелства, любови и пр., върху изявите на неговия интимен живот и пр. "жълти пикантерии", които, да си призная, съвсем не ме привличат, ала за изследването са крайно необходими.

Та по тия причини аз определям своето първично изследване "психоаналитичен портрет"; както портретът изразява тъкмо външната, повърхностна, видима и забележима с просто око даденост на личността, така и моя анализ ще щрихира в най-предварителен план само онова, което поне загатва за най-дълбоките детерминанти и проявления на вътрешната същина на личността на политика. Поради това нямам претенцията да правя изчерпателни, детайлни и задълбочени психоаналитични опуси, а ще се концентрирам тъкмо върху непосредствено даденото, което, впрочем, е напълно достатъчно като въведение в проблематиката.

Психоаналитичният метод дава възможност да се схванат и да се изтълкуват някакви уж несъществени, "незначителни" подробности, които обаче ни настройват към постигането на истински значимото, понеже загатват за него. При психоанализата се иска личността на анализиращия (пък и на сътрудничащия му, в случая, читател) да се разтвори към едно по-скоро интуитивно и цялостно постигане на личността на анализирания, като опорни точки тук непременно ще бъдат тъкмо ония "несериозни детайли", на които никой не обръща внимание - които обаче символизират тъкмо истински значимото и дори, бих казал, субстанциалното (за съответната личност). Ето защо пристъпвам към тези анализи с ясното съзнание за естеството на задачата, която си поставям. И по тази причина най-справедливо ще е всеки текст да бъде озаглавяван по този начин: "Щрихи към психоаналитичния портрет на... примерно... Дмитрич Станишев" (или Симеон Сакскобурготски, или Ахмед Даганович и пр.).

Преди доста години, в далечната 1991 г., бях първият, който приложи такъв подход - и това тогава беше признато за новаторство от някои тогавашни "теоретици" на журналистиката. Тогава написах статията "Политически стриптийз", която излезе в авторитетния тогавашен в-к ВЕК-21. Подзаглавието й беше “Как госпожица В.Дърева разсъблече един политически труп”. Тогава за тази статия в ония времена излязоха доста отзиви, общо взето положителни. Някои дори писаха, че тя "разкривала нови хоризонти пред политическата публицистика" – имаше се предвид използването на средства на психоанализата. Разбира се, след онези години на подем нашата журналистика влезе в други коловози, за да затъне в днешно време в тресавището на безхарактерността и продажността.

Та сега пристъпвам, след тези неизбежни уточнения, към работата по изготвянето на психоаналитични портрети на основните политически играчи у нас в този момент. Най-напред, по право, ще трябва да се потрудя за да опиша личността на г-н Премиера, който аз предпочитам да наричам "Дмитрич Станишев" или само "Дмитрич". Правя така, понеже ясно е за всички, че това момче нямаше по никой начин да придобие значението, което придоби, ако не беше син на баща си, а баща му ако не беше пръв сановник на Тодор Живков. Ето оттук ще тръгна в изработването на неговия психологически портрет, което е изиграло съдбовна роля в оформянето му като личност. След това иде ред, по право, на г-н "Мандатоносителя", именно на Ахмед Доганович, или ще се концентрирам върху любимия на цялата нация агент на ДС "Сава". И за него наум имам твърде любопитни неща, които копнея от желание да ги споделя с вас. След това, най-вероятно, ще напиша отдавна отлагания психоаналитичен портрет на друг благодатен изследователски "обект", какъвто е "Негово Величество Царят", именно г-н Сакскобурготский. После поред и по значение се полага да напиша изследване за г-н Иван Костов, и то не само защото той е единственият успешен от бившите премиери, а защото неговата личност е придобила дори едно символично значение, което е крайно любопитно най-после да бъде изтълкувано. И т.н., разбира се, ще обърна внимание и на "новата надежда на нацията" г-н Бойко Борисов (за Сидеров вече съм писал в оня съпоставителен психоаналитичен анализ, където го сравнявам с президента Гоце Първанов), като също така, налага се, ще се принудя явно да обърна внимание и на най-новия любомец на олигархичните медии, именно на "патетично смелия до жертвоготовност антикорупционер" г-н Яне Янев, за анализа на който още сега мога да издам една малка тайна.

А именно: замислете се, на какво се дължи този толкова яростен и така демонстративен плам на нашия най-нов "борец срещу корупцията"? Не се сещате ли? Ще ви кажа: ами дължи се на това, че г-н Яне с изявите на своята "бясна антикорупционност" иска да ни внуши, и то не как да е, ами яростно дори до безсъзнателност, че благодарение на крясъците му белким не се разкрие най-срамната му тайна. А именно, че самият той е толкова корумпиран, че явно корупцията е станала доминанта на съзнанието му; оказва се, че е крайно корумпиран, или поне най-малкото е готов на всяка подлост заради приятно шумящите новички банкноти, прилежно подредени в пачки и сложени във възможно по-обемисто куфарче. Не четете ли паричните знаци в обладаните сякаш от неистова лудост очички на Янето? Знайте от мен: най-влюбени в париците са тъкмо ония, които най-яростно крещят "срещу корупцията". И то не само крещят, ами и се тупкат по гърдите, че те самите били "най-първи борци срещу злото, наречено корупция"!

Защото техния "антикорупционен" вой в очите на психоаналитика не е нищо друго, освен сърдечен и най-интимен зов, отправен срещу хората, имащи пари, и той може да се изрази така: "Ей, богати и имащи пари хора, таварищи, абе не сещате ли се, че аз като крещя срещу корупцията просто искам да ви напомня, че требе и на мен да отделите некой лев?! Леле, колко сте недосетливи, е, щом е така, аз още повече ке рева! А като почнете да давате, пак ке рева, та да давате още и още. Но пък тогава само ний ще си знаем тази наша игричка, а стадото нека да си мисли, че яз ке съм неговиот кумир, борещ се неуморно срещу злото, наречено корупция!". Та когато Яне наскоро изкрещя във фалцет "Аз и живота си ще дам ако требе, но ще изкореня корупцията в България!", тогава у мен, като стар и разбиращ психолог, вече не остана никакво съмнение, че тоя за пари е готов да извърши всяка подлост; и ето, скоро след това той срещу солидно заплащане почна да върши гадостите си с 8% бариера, с опитите му да разцепи СДС, с прозрачните му игрички с Доган против "ислямизацията" и пр.

Та ето, дадох ви малък пример с Янето за огромните възможности на психоаналитичния метод. А пък сега се оттеглям да работя, да мисля и да пиша, защото наистина тази идея ме завладя силно, и докато не ги напиша тия статии, няма да мирясам. Стискайте ми палци да ми е спорна работата - и до скоро!

Добави в Svejo