Душата на "масовия човек", изтерзан от чалга и от простотия, копнее за досег с истинското изкуство

Вчера, както обикновено, се разхождах из Пловдив, стигнах пеш до Главната улица, а там видях нещо, за което реших да ви пиша, понеже наистина си заслужава. Не зная дали т.н. "пловдивски медии" са писали за това, за което аз искам да пиша сега, нищо чудно и да са писали, но едва ли са го направили на ниво; ето по тази причина се захващам да пиша, понеже става дума за нещо интересно, пък и значимо, нищо че на пръв поглед едва ли може да се схване по този начин.

Пред бившето кино БАЛКАН (сега вече в сградата е разположено, разбира се, бинго), на площадчето, се образува едно пространство, изключително удобно за сцена, а пък отстрани седящите около многото маси в кафенетата са си направо публика. И ето че един артист е забелязал това, и си е изобретил и бизнес, и крайно подходящо място, където да показва изкуството си. И този човек от доста време го забелязвам играе и импровизира там изкуството на клоуните, клоунадата. Прави го съвсем свободно, но си личи, че има безгранично въображение, а пък минаващите по улицата ги използва за свои неволни партньори. Получават се невероятно удачни и много смешни скечове, които аз не мога да опиша, понеже трябва да се видят - или мога да ги опиша, но ще бъде трудно. Освен да отида някога с камера и да заснема каквото той прави, това, впрочем, е добра идея.

Всичко при него е импровизация, а "номерата" си ги използва като "инструмент", за да сътворява все нови и нови ситуации. Първо артистът, облечен като клоун, почва да се разхожда сред минувачите, но така, че да привлече внимание. След това почва да пародира вървенето на разни странно вървящи хора. Разбира се, най-силно се впечатляват на играта му децата, които го гледат със светнали от радост очи. На тях той им дава балони, подобни на черва, с който прави разни неща: цветя, саби, и какво ли не още. В огромните си джобове има всякакви инструменти, има богат арсенал: пищоф, пръскало, бухалка, даже сатър, ама мек, не истински, надуваем явно. Има и свирки, и пр., чат-пат издава и глас.

Ето вчера видях следното: върви си някакъв "пич", и, както подобава за пич, говори по мобилния си. Клоунът го видя, и ето какво направи. Тръгна първо с него, имитирайки походката му. Но това му се видя малко, в един момент му взе телефона, и изкрещя с целия си глас в него! И пак даде телефона на собственика му, който гледаше "изгъзицата" на клоуна с безкрайно глупава усмивка, не знаейки как да реагира: да се бие, или да се смее! Пък като взе телефона си, съобрази, че е тъпо да се бие и почна набързо да обяснява на човека, с който е говорил, на какво се държи този смразил кръвта му крясък. И все в този дух измисля своите номерца нашият артист, за радост на публиката, която, ухилена до уши, с интерес наблюдава играта му.

Най-смешно става когато някои от минувачите не могат да излязат от обичайната си нагласа и да влязат в играта. И по тази причина почват да се сърдят на задявките на клоуна. На момента има хора, готови да му се скарат да ги остави на мира. Но той не мирясва и не пропуска възможността да извади целия възможен комичен ефект от ситуацията. Получава се страхотно! А си позволява такива волности, за които ако друг ги направи на улицата, ще бъде пребит от възмутените "жертви". Общо взето се държи като палячо и като... дете, което именно и поражда комичния ефект, смеха на публиката. Наистина този човек доставя радост на хората, да не говорим за това колко са щастливи да гледат и да участват в играта му децата - хем заради балончетата, които той щедро им дава, хем заради удоволствието, смеха и щастието.

Аз не мога да разкажа за целия му "репертоар" от номерца и сценки, още повече, че той постоянно измисля нови и нови. Примерно върви си някакво семейство, водят дете, бутат количка, бащата е угрижен, не му е леко в тия времена да отглежда деца. Клоунът ги забелязва и почва, да речем, да съблазнява жената. И да "гони" бащата: все едно иска да заеме мястото му. Или почва сам да бута количката, отнемайки я от бащата (или от майката).

Измисля какви ли не неща: примерно предлага на жени да го целунат. Или сам иска да ги целуне, като най-грубянски отново прогонва любовника им. Както и да е, в крайна сметка всеки негов номер завършва с това, че хората, които са въвлечени против волята си в играта, се усмихват и радостни си продължават пътя. А за публиката, застанала на безопасно място от клоуна, да не говорим какво удоволствие получава! За децата вече казах.

Накрая клоунът се обръща към публиката си и почва да организира овациите й. Обръща се на различните страни, сравнявайки аплодисментите по сила и по емоция. Иска отново да ръкопляскат, но по-силно. Шоуто си струва, ритъмът на всекидневието, дори на празничния, но възскучничък ден е коренно променен: в него е нахлула стихията на изкуството. А нашата, българската душа има страхотна нужда от изкуство.

Не само от чалга, но и от изкуство имаме нужда. Е, ето, този "уличен артист" (той, разбира се, е професионален артист от някой пловдивски театър), им дава малка частица изкуство - и хората са доволни. Още повече че не им се налага да се правят на "сноби", да си купуват билети и да ходят на театър. Тук, на улицата, изкуството само идва при тях. Точно това силно ме впечатли и по тази причина реших да напиша нещо за представлението на този прекрасен артист.

Но за всичко, разбира се, трябва да се плати. По едно време клоунът излиза от играта, поставя чарличаплиновското си бомбе на самата улица и, стоейки наблизо, следи как благодарните хора почват да му носят и оставят пари, банкноти и монети. Особено активни в тази насока са щастливите деца, които почват да искат пари от родителите си и да ги носят да ги сложат в бомбето на артиста. Забелязвам, че доста хора плащат, понеже знаят, че има за какво: получили са удоволствие от уличния спектакъл, от изкуството на клоуна. Чувстват се длъжни да платят. Клоунът с благодарност кимва към всеки, който пуща нещо в "касичката". Но това съвсем не е всичко.

В един момент, когато свършат хората, които сами си плащат, той пак влиза в играта, и тръгва с бомбе в ръка по масите на кафенетата, където седят зрителите на спектакъла му. Всеки трябва да си плати. За целта клоунът вече почва да ги "принуждава" по всякакви, отново доста смешни начини; "изнудването" за пари се превръща в продължение на спектакъла, на моменти още по-смешно, понеже докосва съкровена струна в българската душа, свързана с парите, разбира се. Например клоунът вади пищов, и "принуждава" някоя скръндза да плати. Или вади сатър и под заплахата за кървава разправа му взема паричките. И така нататък, обикаля всички маси. Хората дават, понеже отново са получили порядъчни порции смях.

Гледал съм и в Европа, в различните европейски столици, в които съм бил (Виена, Париж, Мадрид, Брюксел...) подобни представления на улицата, но толкова добро, с толкова много номера, признавам си, не съм видял. Обикновено, примерно, във Виена, артисти се правят на статуи, а пък хората да могат да се снимат с тях. Стоят и не мърдат. Или само чат пат лекичко мърдат, уж са "движеща се статуя". Голяма работа! А ето нашия човек какъв спектатъл прави! И се изпълних с гордост вчера като гледах играта на този пловдивски артист, понеже осъзнах, че има нещо, в което можем да ги бием "проклетите му европейци": изкуството е това нещо. Разбрах и осъзнах по тази причина, че сме станали и сме заприличали на същински европейци, не само по дрехи, външно, ами и по манталитет, по душа. Представлението на улицата в Пловдив, което вчера гледах, и което така радваше минувачите, ме доведе до този извод.

Това е, което исках да ви кажа. Мен лично ме впечатли това, че този артист е измислил, е сътворил нещо изключително подходящо и полезно с оглед повлияване на настроението на шашнатия от проблеми наш съвременник. Изваждайки го чрез изкуството си от прозаичността на деня, той успява да го приближи до играта си, а чрез нея и до онова, което прави живота ни по-истински, по-пълноценен. На изкуството принадлежи тази велика роля. То е незаменимо в тази насока. А душата на "масовия човек", изтерзан от чалга, копнее за досег с истинското изкуство. Това си пролича в "случката", която ви описвам, понеже в нея открих представения вече и толкова значим смисъл.

Добави в Svejo