Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

събота, 2 май 2009 г.

Българската душа е, как да кажа, е доста "своеобразна"...

Аз вече казах няколко уводни думи относно това каква задача съм си поставил и как смятам да я постигна, как да се справя с някои методологически трудности на идентификацията, става дума за търсенето на българската национална идентичност. Разбира се, много е трудно да постигнем истината за себе си, трябва доста голямо пренастройване, искрено желание да се вникне, нужна е също и информация, потребна е една по-динамична, по-гъвкава позиция, да не се робува на стереотипи, една освободеност се иска и т.н. Това са редки качества.

Аз обаче ще се опитам да предложа своето разбиране, няма нищо фатално човек и да сбърка, или пък да провокира, да каже нещо неточно, нещата, които искам да кажа, трудно подлежат на изразяване, трудно човек намира подходящи думи. Това е една много сложна реалност, не знам дали си давате сметка, това е и културна реалност, и човешка, и психологическа, и каква ли не друга. Ценностна, нравствена субстанция има тук и т.н., и всичкото това трябва да се концентрира, да се събере в един по-обобщен образ и така да опишем себе си, да изразим същината на нацията си. Това е една свръхзадача, аз си давам сметка, не съм толкова самонадеян. Казвам го за да не се получат някакви свръхочаквания.

Но казах също, че като съм мислил, все пак съм достигнал до някакви изводи, до някои важни неща. Ще се постарая това, което съм писал досега, да не го повтарям, макар че вече написани неща биха влезли в употреба, биха били от полза, но затова пък за някои други само ще намекна, без да акцентирам обстойно.

Не зная дали си спомняте този шум около т.н. „Мит за Батак”. Има още други митове за нашата история, пък много са интересни и реакциите ни когато се спомене нещо такова, когато се докосне някоя наша "светиня". Ето сега казвам нещо, с което да ви провокирам да се замислите.

Аз наскоро четох нещо, някаква книжка по история, и ми направи впечатление, че гърците, южните ни съседи, в първите години на 19 век са водили доста тежка борба, една поредица от въстания, които продължили някъде общо взето към осем години. Един вид земята под краката на турците е почнала да пари, борили са се упорито, настойчиво за свободата си, за национална независимост и т.н. И са успели да извоюват свободата си, разбира се, Русия също се е намесила, затова тя има доста поддръжници и в Гърция; намесила се е, разбира се, по свои си подбуди.

У нас обаче в същия 19 век спомнете си какво се е случило? Хайде, да оставим 18-ти век, хайдутите и ние говорим, че много сме се били борили за свободата си, това не е така. Това просто не е верно. Има някакви чети, които са влизали в страната, от които ефекта не е бил голям; народът не е вдигал, не ги е подкрепял и т.н. Раковски прави планове, Каравелов, Васил Левски са организирали въстание и какво? Идва моментът да се вдигат хората на борба; да оставим това как позорно сме оставили апостола на българската свобода да увисне на бесилото! Никой не се е притекъл да му помогне, това също показва нещо характерно за нас: доста подло според мене е било, доста подло са се държали тогава нашенците.

Левски е основал толкова комитети, толкова хора е убеждавал, но никой не си е мръднал пръста после да го освободи. А сега, разбира се, го превъзнасяме и пр., явно искаме да изкупим онова малодушие на нашите предци, които не са си мръднали и пръста да освободят апостола и т.н.

Ами Ботев като влиза с четата си, някой да го е подкрепил? Напротив, предатели навсякъде, никой не се е вдигнал, страхливци, треперковци, зад дуварите са се крили. А пък ония, които са се вдигнали в Априлското въстание, са оставени ей-така, на курбан, да бъдат избити, да бъдат изклани като ярета. И Априлското ни въстание в 1876 г. в една съпоставка с направеното гърците е жалка работа: там 8 години водят непрестанна битка за свободата си, а ние три-четири дена (!). Априлското въстание продължава три-четири дена, не знам, направете справка, вижте, толкова е, най-много да е една неделя.

И колко градчета, и колко села са се вдигнали, позволете да запитам? Нищо, капчици в океана: е как тогава да се освободим? Да, ама ние сега го тълкуваме това като голям героизъм: подлостта е била колосална тогава, не "героизма"! Малодушието, страхливостта на огромната част от българския народ тогава, са били колосални, жалки треперковци са били, за жалост, дедите ни!

Знаете Стамболов какво е говорил когато се е опитвал да убеди в Старозагорския край хората, да ги вдигне на бунт, на въстание и пр., в 1875 г. Какво е правил – ами основавал комитети, държал речи, той е голям оратор, за свобода говорил и т.н. Всички го слушали, кимали с глава и пр., а пък когато дойде момента да се запишат в кометета, няма никой: всички мълчат и се правят на ударени и на разсеяни. Той пак говори, мъчи се да убеждава, няма, никой не ще да се запише в комитета: защо бе, как така?! Тогава именно той изрекъл тия велики думи: „Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!”. Такова е било положението така, сега пък да не е различно?!

Но „лудите глави” са се броели на пръсти из Българско и тогава. И знаете каква му е била инициативата? Като все пак успял да вдигне бунта, тайно нощем изпращал свои хора да подпалят имотите на въстаниците. Защо го направил това, да запалят къщята им ли? Ами защото като не щели да се записват в комитета и той ги питал защо така, как така не щете, срамота е, тогава те почвали да разсъждават, да говорят жалостиво ето това: „Ами като се вдигнем какво ще стане, а?! Като тръгнат турците какво ще стане с къщята ни, с нивята ни, с добитъка ни, с децата ни?!”. Така говорели, но ето, вижда се, готовността, решимостта за свобода я няма. Та Стамболов като палел къщите им, им помагал да се освободят от тежкото бреме; поне като къщите им изгорят и т.н., и добитъка, да забравят, пък така може и да се почувстват малко по-леко, може и да разберят, че няма вече какво да губят - и белким станат борци за свобода. Разбира се, това не е помогнало толкова, колкото Стамболов очаквал, знаете какво страшно малодушие и низост е имало тогава; представете си примерно как ще подейства на някои като разберат, че са си загубили и къщите, и имота. Българската душа е доста, как да кажа, е доста своеобразна, ох, лошо, лошо…

И така, същата инициатива по-нататък и Бенковски се е видял принуден да я прилага, четете Захари Стоянов, пък размишлявайте. Ето, такива сме, няма защо да разказваме басни за себе си.

Имаме си сега такива политици, историци, патриотари, Сидеров, Божидар Димитров, и пр., и пр., които се тупкат по космясалите гърди и крещят: „Ние сме много велики, ние сме най-достойни, ние сме самотвержени борци!”. Глупости, глупости колкото искате! Всичко това, оказва се, е опит за избиване на старо недостойнство, на минали срамотии. Всичко е опит за изкупване на стари вини, на грехове, и то чрез лъжи: митът е точно това, митът е лъжа. В случая е при това най-подла, малодушна лъжа.

И вижте какви хора се вдигат да ни убеждават че не трябвало да говорим такива неща, че това било „накърняване на националното достойнство”?! Съветват ни пак да мълчим. Но защо в Батак са оставени хората да бъдат изклани на дръвника? И от кой са изклани?! От кръвни братя, от помаци от съседните села, са изклани, пак от българи, но само с друга религия! Значи брат брата убива, това е българската работа! Пак показателно какви сме бил тогава, а сега какви сме ще продължа после, по-нататък.

(Това е текстови запис на моя видеолекция на тема: Тълкуване на няколко позорящи ни примера от миналото)

4 коментара:

Анонимен каза...

Това трябва колкото се може повече хора да го прочетат, защото митовете са залегнали много дълбоко в съзнанието на народа.

Анонимен каза...

Нека да става дискусия и диалог, това е в духа на философията, затова ще се опитам леко да опонирам на някои тези – не от любов към спора, а защото така може би с общи уилия ще се доближим до истината.

Националната идентичност и националният характер винаги са привлекателна за размишления тема. Вярно е, че има псевдопатриоти, които се опитват да повдигат самочувствието на българите с фалшиви националистически лозунги, но и обратната, граничеща с национален нихилизъм позиция също е един вид митология и е прекалено крайна. ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЛЕВАНТНИТЕ национални особености често са нещо много трудно уловимо с емпирични методи. Иначе има, разбира се, ред тривиални белези, които нямат политическо и социално значение. Така например едва ли има политически импликации обстоятелството и „националната особеност”, че българите пият ракия, а шотландците уиски. Освен това като хора с десни убеждения трябва да сме наясно, че не съществува „средностатистически българин”. Всяка личност, колкото и обикновена, банална и безинтересна да изглежда на пръв поглед, е уникална и неповторима, отделен микрокосмос. Затова всички обобщения относно националня характер са проблематични.

Вероятно много по-важен за политиката от националния характер е ХАРАКТЕРЪТ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ, СОЦИАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ на дадена страна. Народите или „народните маси”, както казваха марксистите, така или иначе лесно се подават на внушение и водачество. Тук именно е решаващата роля на елитите. „Средностатистическият” англичанин или французин вероятно не превъзхожда с кой знае какво средностатистическия българин. Опасявам се обаче, че английският и френският елит значително превъзхождат българския елит. И то не поради някакво мнимо генетическо превъзходство на англичаните или французите, а поради исторически причини - България просто не е имала историческия шанс да създаде такива елити. При това елитът не е непременно отражение на „народния характер”. Напротив, той може съществено да се отличава по манталитет и нагласа от народа, от който формално е произлязъл. В Средновековието това е било особено ярко изразено. Средновековният аристократичен елит не е имал нищо общо с народа на страната, над която е господствал, нито пък се е идентифицирал с подвластния му народ. Аристократите са се чувствали свързани помежду си независимо от политическите граници и географията.

Между другото американският антрополог Джеръд Даймънд твърди, че привидно примитивните народи, напр. в Нова Гвинея, са общо по-интелигентни от „развитите” европейци! Така че между степента на разитите на едно общество и формалната интелигентност на хората няма пряка връзка.

Нито един балкански народ не се е освободил от турско робство (използвам този термин, защото се е утвърдил, без да се впускам в разсъждения за „робството”) със собствени сили. Гърция напр. се е освободила след намесата на Великите сили. Всъщност за 1821 е било планирано общобалканско въстание срещу Турция, което обаче се проваля. В гръцкото въстание участват и български села от южна Македония. Факт е, че българите и албанците последни се освобождават (1878, респ. 1912). Причината обаче не е толкова в неспособността на българите да се вдигнат на въстание, а в това, че България е най-богатата, най-централната и най-важната турска провинция. Турция правилно счита, че загубата на България ще е равнозначна на загубата и разпадането на империята, затова със зъби и нокти се бори да я запази. Но вярно е и друго и Пламен Цветков правилно отбелязва:

„Българите се оказват несравнимо по-умели в организирането на ненасилствени политически действия.”

В това няма нищо лошо. Показателно е и колко културно се държаха българите при всички протести след 1989 срещу безобразията на комунистите. Това не е непременно осъдително или доказателство за овчедушие, а признак на зрелост и рационалност. Само дивакът беснее като луд, докато мислещият, възпитан, улегнал човел знае да постига целите си и по цивилизован начин. И българите ги постигнаха! Въпреки неистовата съпротива на Русия те са в ЕС и НАТО. Това е голямата картина, победата в голямото, решително сражение. Останалото са, така да с каже подробности, макар че за нас тези детайли в момента изглеждат страшно съществени.

Сега е много лесно да се каже: защо никой не е помогнал на четите, когато са навлизали в страната да се бият срещу турците? Забравя се, че Турция е била НАПЪЛНО ФУНКЦИОНИРАЩА, МОЩНА, ВЕКОВНА ИМПЕРИЯ. Това са били героичини, заслужаващи възхищение, но неподготвени, авантюристични акции. Няма как да подкрепиш такива обречени действия, тръгвайки срещу турската държава неподготвен и без оръжие. Самият Ботев впрочем също не е имал военно образование и опит. Ако е било така лесно да се събори турската власт, защо Русия не спечелва освободителната война с лекота? Да си припомним: в България навлиза близо ДВЕСТАХИЛЯДНА РЕДОВНА РУСКА АРМИЯ и въпреки това нещата на моменти (напр. на Шипка) висят на косъм! Как тогава можеш да очакваш, че с чети от 150-200 души ще победиш империята? И как да се вдигне народът заедно с четите срещу турците? С голи ръце ли?

Защо палестинците не се „освободят” от израелците, нали постоянно им обявяват интифада? Защо северните ирландци и баските не извоюват своята независимост? Защо каталонците не се отърсят от „гнета” на омразните им испанци? Защо шотландците и улесците отдавна се се отказали от идеята да се „освободят” от англичаните?

Защо сега кюрдите не победят турската държава? Защо днес никой кюрд не си мърда пръста да „освободи” кюрдския Васил Левски – Абдулах Йоджалан - от затвора? - „Доста подло се държат сега кюрдите.”

Защо народите в астроунгарската империя получават своята национална незвисимост едва след нейното разпадане вследствие на Първата световна война?

КАКВИ СА ВСИЧКИ ТИЯ НАРОДИ МАЛОДУШКОВЦИ И ТРЕПЕРКОВЦИ???

Не искам да ставам адвокат на българите. Ретроспективно много може да се спори дали и какво повече са можели да направят срещу турците. Искам само да кажа, че не е лесно да се бориш против една организирана държава, колкото и страстно да е желанието ти за свобода и национална независимост. Случаите на извоюване на национална незвисимост в историята със собствени сили чрез въстания се броят на пръсти. Обикновено за това са необходими ред вътрешни и външни предпоставки, самото желание, дори да е налице, не стига.

Фактът, че в Батак българи-мюсюлмани са клали българи-християни, не е учудващ. Нациите и националното самосъзнание са късен продукт на историческото развитие. Освен това ако сме честни, трябва да признаем, че те са много произволен белег. Не е ясно защо напр. религиозната принадлежност да не е по-съществена характеристика. Може да се изтъкнат и безброй други разграничителни линии – образование, ръст, пол и т.н. Аз например не виждам защо трябва да се чувствам по-свързан с лидерите на БСП повече, отколкото, да речем с лидерите на британските консерватори. Само защото лидерите на БСП са българи, а онези британци? От това нищо не следва. АЗ СЕ ЧУВСТВАМ СВЪРЗАН С ВСИЧКИ ДЕМОКРАТИЧНО МИСЛЕЩИ ХОРА ПО СВЕТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕХНИЯ ЕТНОС И НЕ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМ С НЕДЕМОКРАТИ И АНТИДЕМОКРАТИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕХНИЯ ЕТНОС. (А мога да реша да се идентифицирам с всички хора по света с ръст над 1,90 м, свирещи на пиано, имащи басови гласове и знаещи латински, независимо от тяхното вероизповедание и етнос.- В рамките на шегата. Искам да кажа, че са възможни всякакви демаркационни линии.)

За националния характер на един народ не може да се съди само по поведението му, докато е под властта на друг народ. Да допуснем, че Априлското въстание наистина е било жалко в сравнение с гръцката борба за независимост. За това може да е имало както субективни, така и обективни причини. Между другото всеобщото убеждение, че историческата наука вече е казала всичко за Априлското въстание и няма вече какво да се проучва и изследва, не отговаря на истината. Има още много моменти за доизяснаване.

Въпросът обаче е другаде: едва освободили се от турско робство, и „треперковците” и „малодушни” българи показват качества, които ги поставят далеч над „храбрите”-гърци.

Никола Станев, История на нова България 1878-1941:

„В това време, на 12-16 юли 1913, нашите войски по долината на Струма, засилени с части от Първа армия, успели не само да спрат гърците пред Горна Джумая, но да откъснат сръбските части от гръцките и да ги притиснат от двете крила – от Пирин и Пехчево – в Струмската долина. Трябвало още малко труд, за да се затвори обръча около тях и цялата гръцка армия да бъде пленена...Примирието започвало в 1 часа следобед, но гръцките офицери го поискали още в 7 сутринта. С болка българите гледали от върховете Илин (в Пирин) и Гарван (при Белово) как ГРЪЦКАТА ВОЙСКА В СТРАШНО БЕЗРЕДИЕ ИЗОСТАВЯЛА ОБОЗА СИ И БЯГАЛА ПО ДОЛИНАТА НАДОЛУ.”

Толкова за „смелите” гърци.

Ето защо не съм убеден, че българската душа е чак толкова своеобразна, както понякога се мисли. Всъщност всеки народ се смята за уникален и неповторим. Така погледнато, има и холандска душа, и унгарска душа и португалска душа и всякакви „души”.

boyan каза...

Интересно би било да тълкуваме особеностите народната ни душевност чрез делата на строителите на нацията. Защото извършеното от безименното множество неизбежно се отразява в постиженията на най-надарените му представители. Точно тази гледна точка ми дава основание да съм горд с народа си. А на прибързаните съдници бих припомнил думите на Алеко: "Долу ръцете от българския народ!"...И бих им пожелал да направят за за страната ни поне толкова...

daniel каза...

Господин Грънчаров. В целия този ред на мисли и расъждения дали не говорите за търсенето на собствената ви национална идентичност и за собствената ви българска душа?

Казвате, че българите били страхливи, нихилистични, неуверени, подли, но от това което сте написал, става ясно, че сте прочел историята за освобождението, без да вникнете в това какво се е случвало през онези времена! Можете ли да се поставите на мястото на българите през времето на робството?

Казвате, че никой не подкрепил Левски, когато го хванали, но не се замисляте, че ако някой го беше подкрепил, то много вероятно сега на мястото на паметника на Левски да стои костница за загиналите за освобождението на Левски!!!

За априлското въстание, казвате, че било само три дена, тоест Слаба работа в сравнение с продължителните освободителни въстания на византийците! Но не казвате, или не знаете за всички онези освободителни въстания, били те и малки, които са вдигали българите през 15, 16, 17 и 18 век!!! Дали тези въстания са предвождани от малодушни и подли българи, които не са искали да се освободят?



В крайна сметка за да ви помогна да се поставите на мястото на онези българи, които натоварвате с толкова епитети, нека ви задам една тестова ситуация!
#Вървите си по улицата, късно вечерта и минавате покрай къща, в чийто двор става въоражен обир, като в момента петимата крадци пребиват от бой собственика!
Как ще действате:
1 - Ще скочите да се биете за да спасите човека, при което със сигурност ще бъдете пребит с бухалки и ножове?
2 - Ще се развикате така, че всички къщи наоколо да чуят, като при това е много вероятно крадците да стрелят по вас и със сигурност да ви пребият?
3 - Ще се скатаете и ще повикате полиция по телефона?



Как бихте действали?
След като си отговорите на този въпрос можете да замените Крадците с Турците, Собственика с Въстанниците и Левски, Полицията с Великите сили, а вие ще сте българския народ!!!!