Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 31 май 2009 г.

СИНЯТА КОАЛИЦИЯ има най-голям интелектуален и личностен ресурс, ала за жалост сама не го цени

Радан Кънев, лидер от софийско ниво на ДСБ и блогър, е подел писането на една серия от статийки, в които най-популярно да обясни предизборната платформа на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Нещо, което само по себе си е потребно, макар че в избора на българския избирател влиянието на програмите е на най-последното място. Но нищо де, може да дойде някога и у нас деня, в който написаното в програмите да стане главен фактор за политическия избор на вече поумнелите избиратели.

И ето, г-н Кънев, гледам, е представил раздела в програмата на СИНИТЕ за образованието, като трябва да признаем, я е представил твърде игриво и духовито.

Да, обаче коментаторите не са много доволни, и то не толкова от неговото представяне, ами по-скоро от самата програма на десните за сектор "образование". Наистина там има интересни моменти, но не са представени по подобаващия начин, нещата са претупани, попреписани оттук-оттам, от стари документи, и това се набива на очи - еклектиката блещи и не може да се скрие. Ето че хората са го забелязали, което, разбира се, не работи в полза на коалицията, която има най-голям потенциал да предложи ефективни идеи за промяна към добро на ситуацията в страната. Има голям интелектуален и личностен ресурс дясната опозиция, ала сама не го цени. И този дефект не е от вчера, а отдавна. Ето по тази причина, пък и понеже имам голяма уста (или, в случая - игриви, обичащи да пишат пръсти), написах там следния коментар, мъчейки се да обясня защо са допуснали тия слабости в правенето на програмата си, на какво те се дължат; та написах следното:

Ами защото и СДС, и ДСБ не си цени хората, които са експерти, които са познавачи и са специалисти в съответната област; някой да ме е питал мен да им помогна да си напишат този раздел за образованието? След като проблемите не просто са ми познати, ами и от години предлагам най-належащите промени, за да потръгнат работите...

Проблемът не само на десните партии, но и на всички други партии у нас е, че общо взето са котерии, в които който е проникнал, не допуска други хора, и брани с нокти и зъби завладяната територия; правят се на "специалисти по всичко", само и само нови хора и личности да не се допуснат; ако това донякъде е разбираемо за левите и за популистките и шарлатански формации, е непростимо за партии, които се самоопределят като десни...

Това написах там, Радан, естествено, мълчи. Понеже моите изказвания изглеждат "крайно скандални", сиреч се дължат на "лошия характер" на лицето А.Г. Аз обаче си казвам каквото мисля, и то не от вчера, та поне съвестта да ми е спокойна че съм го казал, и то навреме. Предупредил съм, пък като никой не е обърнал внимание, после всинца плащаме, ама нали знаете: кучетата като мен си лаят, ала керванът си върви. Често върви и директно към... пропастта! Ама какво да правим като живеем в географски покрайнини, в които живеят хора все от пич нагоре, а пък такива да чуят какво казва някой друг, особено пък философ, е съвсем под достойнството им...

Ето, какво пречи да извикат сините лидери хора познавачи на съответните области, специалисти, и да им дадат възможността да редактират и доизкусурят предизборната програма. Тя може да се шлифова така, че да стане шедьовър, да стане дори приятно за четене четиво. Но и на едно друго, не по-малко важно основание пиша тия редове: времето преди изборите е време за най-интензивен и неформален, а и на същностен диалог между политиците и гражданите. На диалог по най-същностните и належащи проблеми на общността. И ние, гражданите, трябва да използваме това време, та да притискаме своите бъдещи избранници до стената, да изискваме, да настояваме, да ги задължаваме какво да направят.

Сега е моментът да искаме от политиците, да настояваме, но, както обикновено става по нашите географски ширини, мнозинството проспива благоприятния момент, блажено похърквайки си даже и в предизборната обстановка. Или пък, ако не спи, замечтано примлясква и дъвче уханни кебапчета и отпива от ледената бира: ех, щастие, щастие, носи ме по вълните си, не спирай! А в туй време докато нашенецът замечтано дъвче, титаничний Яне се бори на тепиха с корупцията като бабаит, като пехливан, обилно намазан по мощните мишници със свинска мас или с овча лой! А пък оскотялата от евтина ракия публика неистово ръкопляска, изпаднала в екстаз. Идилия, какво повече да пише човек: идилия на кочината обаче...

Да, ама не: нашите лидери, независимо от коя партия са, си мислят че разбират от всичко, подобно на бай им Тодор Живков. По тази причина програмите на партиите у нас са така калпави, сухи, преписвани, без дух, без идеи, т.е. са от типа "байвучковско празнословие" или са предимно преливане от пусто в празно; програмата на автентичната десница е най-малко калпава, но това съвсем не е причина за самоуспокоение или гордост.

2 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Коментари от Смежото:

keen , преди 2 часа: Винаги съм уважавал Радан Кънев и за мен е необяснимо как е попаднал при сините.

aig_db , преди по-малко от минута: За мен пък е необяснимо как е възможно човек като теб изобщо да уважава някой, но сега разбирам: щом и твоето уважение към Радан може да се използва за изхрачването на една тлъста храчка спрямо автентичната десница, защо тогава да не почнеш да уважаваш и него? :-)

Ангел Грънчаров каза...

GB пише на едно място (http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/05/31/727839_iane_ianev_vuv_vas_se_sluchvat_kakvi_li_ne_bezobraziia/?ref=rss ) нещо интересно:

Като чета горното ме навяха мисли и спомени. Спомням си как веднага след промените на 10 Ноември 89г. се нароиха множество партии, повечето възстановени от политическия живот пред "великото ни освобождение" 09.09.44. Тогава се радвахме, но после, като видяхме повечето от "първенците" присламчили се там с ужас разбрахме за какво ставаше въпрос. Мимикрията на столетницата БКП създала и организирала "революцията" - промените с единствената цел да изпревари и предотврати историческия ход на събитията, като под нова форама запази властта си и заграбеното. Просто комунистите се превърнаха в капиталисти! То не стана изведнъж разбирасе. Такива неща стават бавно и постепенно. Всякакви революции са опасни! О, не заради живота на хората! Опасни са затова, че всъщност революциите представляват акт на смяна на собствеността! Това беше истинската цена на мирния преход, която платихме и продължаваме да плашаме. И след време ше се убедим, че така жертвите са многократно повече отколкото при една истинска революция, зашото се разпростират във времето и засягат поколения наред. И както сега разбираме комунистите отново са ни водили за носа. Още тогава в началото можеше да се предвиди ставащото сега, а пък то и тогава ставаше. Спомнете си хилядите малки партии, фракции и креатури ала Жорж Ганчев единствената цел на която беше да отвличат заблудени гласове на недоволните хора, за сметка на постоянния бетонен електорат на столетницата и при евентуална победа на демокрацията, да бъдат неиният троянски кон навсякъде по институциите на държавата. Резултат и тогава и досега е логичен, точно според очакванията на комунягите-капиталисти! Но не за това е въпросът сега. Лозунгът "Ако спечелят те, България губи" ме навежда на мисли. Първо коя България губи? Тази на бетонния електорат! Тази на комунягокапиталистите изродили се вече в мутрокомунягокапиталисти, поради факта, че ненормалните условия неминуемо водят до "генетични" увреждания, уродства в обществото. Но ако това е нещото под което се разбира България, то тогава аз не съм България! Не се чувствам нормално в такава нелогична, уродлива ситуация. Не съм урод. Надявам се, че съм нормален. Втората мисъл в момента е мисъл на надеждата! Фактът, че и сега комунягокапиталистите продължават със същите методи говори, че не се чувстват победители на прехода, показва, че все още има щанс за равен старт, за демокрация! И точно това сега се използва най-гнусно от партии като РЗС на Яни Янев. Да отклонят насъбралия се гняв у хората и то така, че да работи в крайна сметка за причинителите на гнева! А визуално Яни Янев удивително напомня на един стар плакат изобразяващ Георги Димитров, как в титаничен ръст се извисява над джуджето Гьоринг на Лайпцигския процес. Самоче гротеската вече е изродена в карикатура!