СИНЯТА КОАЛИЦИЯ има най-голям интелектуален и личностен ресурс, ала за жалост сама не го цени

Радан Кънев, лидер от софийско ниво на ДСБ и блогър, е подел писането на една серия от статийки, в които най-популярно да обясни предизборната платформа на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Нещо, което само по себе си е потребно, макар че в избора на българския избирател влиянието на програмите е на най-последното място. Но нищо де, може да дойде някога и у нас деня, в който написаното в програмите да стане главен фактор за политическия избор на вече поумнелите избиратели.

И ето, г-н Кънев, гледам, е представил раздела в програмата на СИНИТЕ за образованието, като трябва да признаем, я е представил твърде игриво и духовито.

Да, обаче коментаторите не са много доволни, и то не толкова от неговото представяне, ами по-скоро от самата програма на десните за сектор "образование". Наистина там има интересни моменти, но не са представени по подобаващия начин, нещата са претупани, попреписани оттук-оттам, от стари документи, и това се набива на очи - еклектиката блещи и не може да се скрие. Ето че хората са го забелязали, което, разбира се, не работи в полза на коалицията, която има най-голям потенциал да предложи ефективни идеи за промяна към добро на ситуацията в страната. Има голям интелектуален и личностен ресурс дясната опозиция, ала сама не го цени. И този дефект не е от вчера, а отдавна. Ето по тази причина, пък и понеже имам голяма уста (или, в случая - игриви, обичащи да пишат пръсти), написах там следния коментар, мъчейки се да обясня защо са допуснали тия слабости в правенето на програмата си, на какво те се дължат; та написах следното:

Ами защото и СДС, и ДСБ не си цени хората, които са експерти, които са познавачи и са специалисти в съответната област; някой да ме е питал мен да им помогна да си напишат този раздел за образованието? След като проблемите не просто са ми познати, ами и от години предлагам най-належащите промени, за да потръгнат работите...

Проблемът не само на десните партии, но и на всички други партии у нас е, че общо взето са котерии, в които който е проникнал, не допуска други хора, и брани с нокти и зъби завладяната територия; правят се на "специалисти по всичко", само и само нови хора и личности да не се допуснат; ако това донякъде е разбираемо за левите и за популистките и шарлатански формации, е непростимо за партии, които се самоопределят като десни...

Това написах там, Радан, естествено, мълчи. Понеже моите изказвания изглеждат "крайно скандални", сиреч се дължат на "лошия характер" на лицето А.Г. Аз обаче си казвам каквото мисля, и то не от вчера, та поне съвестта да ми е спокойна че съм го казал, и то навреме. Предупредил съм, пък като никой не е обърнал внимание, после всинца плащаме, ама нали знаете: кучетата като мен си лаят, ала керванът си върви. Често върви и директно към... пропастта! Ама какво да правим като живеем в географски покрайнини, в които живеят хора все от пич нагоре, а пък такива да чуят какво казва някой друг, особено пък философ, е съвсем под достойнството им...

Ето, какво пречи да извикат сините лидери хора познавачи на съответните области, специалисти, и да им дадат възможността да редактират и доизкусурят предизборната програма. Тя може да се шлифова така, че да стане шедьовър, да стане дори приятно за четене четиво. Но и на едно друго, не по-малко важно основание пиша тия редове: времето преди изборите е време за най-интензивен и неформален, а и на същностен диалог между политиците и гражданите. На диалог по най-същностните и належащи проблеми на общността. И ние, гражданите, трябва да използваме това време, та да притискаме своите бъдещи избранници до стената, да изискваме, да настояваме, да ги задължаваме какво да направят.

Сега е моментът да искаме от политиците, да настояваме, но, както обикновено става по нашите географски ширини, мнозинството проспива благоприятния момент, блажено похърквайки си даже и в предизборната обстановка. Или пък, ако не спи, замечтано примлясква и дъвче уханни кебапчета и отпива от ледената бира: ех, щастие, щастие, носи ме по вълните си, не спирай! А в туй време докато нашенецът замечтано дъвче, титаничний Яне се бори на тепиха с корупцията като бабаит, като пехливан, обилно намазан по мощните мишници със свинска мас или с овча лой! А пък оскотялата от евтина ракия публика неистово ръкопляска, изпаднала в екстаз. Идилия, какво повече да пише човек: идилия на кочината обаче...

Да, ама не: нашите лидери, независимо от коя партия са, си мислят че разбират от всичко, подобно на бай им Тодор Живков. По тази причина програмите на партиите у нас са така калпави, сухи, преписвани, без дух, без идеи, т.е. са от типа "байвучковско празнословие" или са предимно преливане от пусто в празно; програмата на автентичната десница е най-малко калпава, но това съвсем не е причина за самоуспокоение или гордост.

Добави в Svejo