Дали и аз да не взема най-после да прокълна и да похуля, а също и да плюна връз Иван Костов, а?!

В Америка, не тук, в България, а там, в САЩ, кметът Бойко Борисов, "неформалният лидер" на ГЕРБ, си позволи лукса да каже няколко невраждебни думи за Иван Костов - и това после му излезе на носа. Още докато беше в Чикаго, където произнесе фразата за Костов, у нас се започна всеобща медийна кампания срещу самия Бойко Борисов, доскорошен пръв любимец на медиите. За да му отмъстят че е казал няколко невраждебни думи за Костов, поръчковите медии, начело с Бареков, месеци наред предъвкваха някаква фраза за "лошия човешки матрял", която Б.Б. бил също така произнесъл в Чикаго.

Надяваха се да се срине рейтинга му, и доста поработиха за това, но не би. В резултат бъдещият ни премиер, както въпреки всичко го определят същите тия медии, стана пишман че е произнесъл ония невраждебни думи за Костов. Сега сигурно всеки ден съжалява, че поне не премълча за проклетия Костов, ами се изпусна, щото, както знаете, днес се води широка предизборна война, плащана щедро от мутро-комуноидната мафия начело с БСП и ДПС, в която на преден план пак са изнесени същите ония знаменити думи на Б.Борисов за Иван Костов, при това записани и автентично произнесени от самия Б.Борисов. И знаете каква е рекламата: ликът на Борисов се преобразява в грозния лик на Иван Костов, и със смразяващ кръвта глас се произнася: "Ако гласувате за Борисов, получавате... Костов!". А пък ако двамата управляват, България я чакала всеобща разруха, вселенски колапс и световен апокалипсис, в резултат на който съвсем не се знае и дали човешката цивилизация изобщо ще се съхрани.

Тия неща са известни и сигурно се питате защо ли ги припомням тая сутрин точно. Ще ви кажа. Ами тази сутрин в интернет пак се натъкнах на злокобната реклама "БойКостов", сиреч "Бой за Костов", и в съзнанието ми се загнезди една мисъл, която ако не я споделя, ще се пръсна от... ами от... не знам точно от какво, но знам, че ще се пръсна, пък от какво точно ще се пръсна не е от такова голямо значение. Ето какво си помислих.

Борисов, не кой да е, ами самият Борисов, произнесе три невраждебни думи за Костов, и ето как сега безжалостно му отмъщават, пекат го на шиш и то на бавен огън, докато го изгорят. И Борисов каза ония думи далеч, в Америка, а не тук, и пак не му простиха. А ето аз - внимавайте, тук започвам да загатвам за страшната мисъл, която се загнезди в душата ми като острие, като кама, като пирон! - та значи аз, нищо че съм пигмей в сравнение с титана Борисов, но след като всеки ден си позволявам най-открито да казвам добри думи за Костов, каква ли участ са ми приготвили, какво ли ме чака пък мен, как ли ще ми отмъстят таварищите?! Ето тази страшна и злокобна мисъл се появи в душата ми, поради която вече изчезна душевния ми покой, и място сега не мога вече да си намеря. Ако спазим пропорцията и мащаба на бойковото отмъщение, явно мен ме чака следното: бавно рязане с касапски нож на ушите, ръцете, нозете ми, изпотрошаване на кокалите ми с бухалки, после печене на бавен огън на туй, дето е останало от мен, и после най-вероятно ме чака ритуално ядене на плътта ми от червени бабички, та да стане тъй, че нищо да не остане от мен!

Като се появи у мен предчувствието за грозящото ме жестоко, но съвсем справедливо отмъщение за туй, което съм писал не просто за Костов, ами и против комунизма им изобщо, на мен, разбира се, кръвта ми се смрази от страх. Поради което сега вече място не мога да си намеря: дали да не взема рано тази сутрин да хвана гората?! Да се скрия от гнева на мутро-комуноидите, които щом така отмъстиха за измяната на своя си човек, именно на Б.Борисов, на мен изобщо няма да ми простят, ами ще ме накажат така жестоко, че и кокалче да не остане от горкичкото ми тяло. А пък душата ми най-вероятно ще я дадат на караконджолите в Ада, та да се гаврят за вечни времена с нея: нищо чудно в Ада да са ми приготвили цяла вечност да правя най-неприятното, най-гнусното, което изобщо мога да си представя, а именно до безкрайност насила да чета и да изучавам дебелите томове на Маркс, Ленин, Сталин, Брежнев, и - о, богове! - "безсмъртните произведения" на бай им Тодор Живков!!!

За рязянето на крайниците ми с касапски нож, както и да е, мога да го издържа, чини ми се, също така мога да издържа и бавното печене на огън на трупните ми останки преди да бъдат изядени от червени бабички, целият този кошмар мога да издържа, даже и набиването ми на кол като едното нищо ще издържа, но това последното, именно, вечно да "щрудирам" упоменатите томове, е нещо, което не мога да издържа, което за мен ще се превърне в същински непоносими сизифови и танталови мъки! Какво да правя при туй положение, какъв е единственият ми изход?!

Ами имам един изход, който преди време таварищите най-дружелюбно ми го подшушнаха: абе вземи прокълни тоя гаден Костов, похули го публично, и от добрини след това няма да се отървеш! Дали да не взема да сторя и аз тази мерзост, както я сториха мнозина други, както го стори самия любимец на Костов, именно Явор Дачков: прокле доскорошния си кумир, почна да плюе връз него най-едри храчки, и стана любимец на всички медии! И вече не може да се отърве от даване на интервюта, печатат го всички вестници, простиха му за миг всички стари грехове - ето така правят хората, а аз какво?! И Явор Дачков, ухилен до уши от щастие, си дебелее и цъфти, а пък аз си стоя в пълна медийна изолация заради тази моя пуста преданост спрямо Костов, спрямо демокрацията, спрямо автентичната десница, олицетворявана от Костов, спрямо европейските ценности, за чието тържество у нас все пак, както и да го погледнем, Костов има най-голямата заслуга и т.н.

Какво ще кажете, приятели, дали да не взема и аз подобно на Дачков да си спася не само тялото, ами и горката ми душичка, осъдена иначе на такива непоносими мъки, да чете пълните събрани съчинения на "великите комунисти" от древността та чак до наши дни?! Нищо чудно за да се погаврят с мен караконджолите в Ада да ме накарат да науча наизуст и писанията на Минчо Минчев, и то не само на оня Минчо, ченгето от ДС, ами и на тримата известни минчоминчевци: какво ще кажете, дали заради тия страхотии, които ме чакат, да не взема най-после и аз да прокълна тоя шибан Костов, а?

Моля ви, разберете ме, предвид ужасииите, дето са ми отредени и ме грозят, най-човешко е и аз да сторя това предателство, и аз, подобно на предишни костови ортаци (то какъв оргак на Костов съм аз де, ама такава е думата!) да взема да го похуля, да плюна връз него, да се изхрача, та и аз да се видя най-после в пари, а пък горкичките ми книги, дето сега стоят по складовете, да почнат да се купуват и преиздават; то тогава и Бареков ще ме покани в студиото си, тогава в-к "Труд" за най-тлъсти хонорари ще вземе да ме публикува, и от пари, слава, почести няма да се отърва! Какво ще кажете, а, приятели, да го сторя ли, май се налага, глупаво е да не го направя, а?! Голема работа, някакви си там плюнки, а в замяна такива потоци от най-лесни благинки ще ме обсипят, че свят ще ви се завие!

Добави в Svejo