На ченгесарския олигархичен триумф трябва да бъде сложен край на всяка цена

На 24 октомври 2007 г. в BG WATCH е излязла моя статия, наречена Пътят към скорошното и същинско дясно управление на България. Тогава все още почти никой не говореше за сътрудничество между традиционната десница и ГЕРБ, поради което като публикувах статията си, бях порядъчно оплют, обявен за "предател" и какво ли не още. Препубликувам сега същата статия, за да се види, че всички мисли в нея звучат съвсем актуално и в този момент. Само че като се чете статията трябва да се има предвид, че новият лидер на СДС се казва вече Мартин Димитров, а не Пл.Юруков. Който се реши да прочете докрай статията, ще може да усети напредъка в развитието на съзнанието и на политическите ни отношения, който сме преживели. И по този начин може да усети така потребния ни в този момент прилив на оптимизъм.

Крайно левите у нас – такива като проф. Вучков, Сидеров, левите в БСП и други подобни – обвиняват правителството на БСП, НДСВ и ДПС, че било водело "дясна политика". Ако и доколкото това е истина, то само показва, че една – в каквато и да е степен – рационална икономическа политика у нас не може да е друга, освен дясна.

Щом като едно такова правителство, за да не се отдаде на абстрактен ляв политически волунтаризъм-популизъм, е принудено да следва поне някои десни принципи в управлението си. Разбира се обаче, че една непоследователна, от немай-къде водена "дясна политика" не може да има същия благотворен ефект какъвто би имала една съвсем съзнателна, твърда, същинска и рационална дясна политика, каквато правителства-мутанти като сегашното никога не могат да следват.

Добре, но как в България да бъде установена и да влезе в действие една същинска дясна програма за управление? Защото случващото се в последните години е само мимикрия на дясна политика, от което губи цялата нация: пилее се огромен ресурс, темповете на растеж са недостатъчни, което пък означава, че десетки години ще са ни необходими, за да можем да постигнем някакъв що-годе приемлив за 21 век жизнен стандарт. В едно поне никой вече у нас не спори: левите управления генерират постоянно увеличаваща се бедност и мизерия. Ето защо ако искаме да разбием омагьосаните кръгове, в които се движи и буксува страната, трябва да се направи всичко, за да се прекрати това ляво безвремие, от което само следва бедност, мизерия и печал.

Да, обаче същинските десни партии у нас са слаби, как да стане този поврат? Има ли начин, има ли реална възможност следващото управление на страната да е поставено на една принципна и същностна дясна програма и платформа на управление? Ясно е, че това не може да се случи, ако не бъде използван ресурсът, който е налице в една доста странна формация, каквато е ГЕРБ. Но която е в състояние на подем, която в момента е силна.

Тук искам да припомня нещо, което се случи преди 6 години, а именно онази тогава толкова сродна на сегашната ситуация. Тогава дойде Симеон и като ураган – или като поне слон в стъкларски магазин! – помете съществуващото до 2001 г. дясно управление на СДС. Симеон по тогавашните представи не можеше да е ляв, от което следваше, че е съвсем реалистична една коалиция между тогавашното СДС и царското движение. Ала знаем как се развиха тогава нещата, десницата в лицето на СДС обърна гръб на царистите, мина в една себеотрицателна позиция и в опозиция. Но за сметка на това комунистите-социалисти не се посвениха и почнаха да флиртуват с "царя", което предопредели техния подем: те още тогава успяха да сложат свои хора на възлови места. (А пък и самото ДПС, влязло в коалиция със Симеон, винаги си е било, както сега разбираме, филиал на нашата комунистическа ченгесария)

СДС тогава направи фатална грешка, отхвърли грубо протегнатата ръка, и в името на някаква идеологическа девственост предпочете да се саморазпадне, но не и да бъде гръбнак на едно същинско дясно управление в коалиция с царистите. Това сега не трябва да бъде допускано, имам предвид, че трябва да се направи всичко възможно традиционно десните партии и политици от СДС и ДСБ да не пропилеят съвсем глупаво шанса си не само да влязат във властта на вълната на подема на ГЕРБ, но и да станат гръбнак на едно наистина дясно управление на България. И това да бъде направено с цената на доста неизбежни компромиси, но в името и с мисълта за просперитета на България.

Обмислям тия проблеми от доста време, но ето че дойде моментът гласно да заявя за своите съмнения и надежди. Моите убеждения и ценности са автентично десни, което означава, че съм бил винаги симпатизант на "автентичните десни формации". Но трябва да се признае, че върху дясната политическа философия никой няма монополно право да се разпорежда като единствен "правоверен шаман", пък дори и той да се нарича Иван Костов, пък и който и да било друг. Ето сега ГЕРБ и Бойко Борисов заявяват желанието си да бъдат дясна гражданска формация, но "автентичните десни" не искат да ги припознаят като такива. Твърдят, може би и с основание, че подозират тук измама, сиреч че гербоваците са десни-менте. Аз самият съм се придържал към тази гледна точка винаги досега. Все едно, че дясното някак си е “патентовано” и е във вечна собственост и разпореждане на СДС и ДСБ – това, разбира се, не е и не може да е така. Всеки, които има желанието и усещането, че е десен, трябва да има правото да бъде такъв, пък то по делата си ще си проличи в крайна сметка кой какъв е: за какъв се е искал да се представя и какъв се е оказал накрая. Това като принцип с особена сила важи за политиците, които твърдят, че споделят една същинска дясна философия, крайъгълни камъни на която са именно уважението на свещеното право на лична свобода, на избор на политическа идентичност, а също и на правото на самата личност сама да избира себе си, своето бъдеще и съдба.

Да, обаче сега у нас възникна доста странна ситуация: Бойко Борисов и ГЕРБ искат да са десни, а пък традиционно десните сякаш "не им разрешават" да бъдат такива. Това обаче съвсем не е нормално: не бива в името на някаква идеологическа девственост да се нарушават най-основни конституивни принципи на дясното като философия и като жизнен стил на поведение дори. По тази причина възниква странна и парадоксална ситуация: тия, които са признати за десни, искат да запазят монопола си върху дясното, а Бойко Борисов и ГЕРБ напират, сякаш са някакви диви завоеватели, към тяхната "неприкосновена територия", към тяхната "собственост". Дясното обаче никому не може да е собственост или владение: то принадлежи на всички хора – на свободните, и също на тези, които искат да бъдат свободни. Никой не бива да се държи чак толкова ненормално: "Дясното си е мое, и аз никого не пускам тука"! Това е прекалено глупава стратегия и не подобава особено пък за политици, за хора, които по начало трябва да милеят най-вече за гражданите, за страната си.

От много време се мятат рояци от стрели, копия и камъни между двете страни, които водят абсурдната “битка за дясното”. Разбира се, водачи в тази толкова глупава офанзива са най-вече лидерите на двете формации: Иван Костов и Бойко Борисов. Тия двамата лидери не пропускат случай да подчертаят огромната си лична неприязън един към друг, хулят се един друг по най-недопустим начин, обиждат се, и то в най-перверзно избрани болезнени места. За десните от старите формации и по-специално за Иван Костов Бойко Борисов не е нищо друго, освен една арогантна мутра, отдала се на най-лакоми политически попълзновения. Бойко Борисов пък не остава длъжен, напротив, доста нападателен е: за него Костов не е нищо друго освен "болшевик", "водач на корупцията" и е знам си какво още, но също толкова неверно и тъпо. И ето, мятат си стрели и копия, а пък БСП се радва и си управлява почти безнаказано: защото нейното управление заслужава всекидневни наказания. Защото този път дори и БСП прекали и се оля в страшни злоупотреби, дотам, че надмина самата себе си. И ето, че тази абсурдна битка между "традиционните" и "новите" десни се оказва, че е в интерес единствено на техния опонент – БСП. Защото, знайно е, когато двама се карат, третият неизбежно и логично печели...

Как в тази ситуация формалните и потенциални десни да си стиснат ръка и да заработят заедно с мисъл единствено за България? Има такъв начин, но се искат доста компромиси, които трябва да бъдат направени и от двете страни. Иначе ще бъде пропилян този комай единствен шанс в България да се установи в близките години едно същностно и автентично дясно управление. Ако традиционните десни партии и политици не припознаят "дясна тенденция" у Бойко Борисов, то това означава, че го тласкат към бъдещи шарени коалиции с БСП, ДПС, с останки от НДСВ и пр., а това не трябва да бъде допускано. Защото какво от това, че "старите десни" ще си запазят монопола върху дясното и идеологическата си девственост, след като се обричат за много години да са далеч от властта? А пък в това време България да се управлява безкрайно и то все "полуляво-полуцентър-полудясно", сиреч на принципа "орел-рак-и-щука"...

В политиката компромисите са неизбежни и са допустими, стига да се правят с ясна и оправдана цел, т.е. с цел, която може смело да бъде заявена пред "общността на управляваните". Ако примерно дадени партии и политици се срамуват да заявят гласно целта си, а тя трябва да си остане потайна и само подозирана, това значи, че целта им е нечиста. Ако се даде шанс на Бойко Борисов и на ГЕРБ да се изявят и да заслужат квалификацията "десни", то това е една цел, която смело може да бъде заявена. Но ако СДС и ДСБ влязат в комплот с него само и само да се доберат до властчицата, това не е цел, която публично да може да бъде призната. Аз лично си мисля, че независимо от потенциала на ГЕРБ-движението, то няма ресурса да спечели доверие за едно самостоятелно управление на страната. Решаващ фактор за един такъв развой на нещата е бясната съпротива на традиционните десни, които не искат дори да го припознаят за дясна формация, камо ли пък да го подкрепят и заедно да започнат да решават нелеките задачи по управлението на страната. Ето защо традиционните или стари десни са длъжни да направят този компромис, и то в името на една достойна, смислена и оправдана цел: да се осигури, и то за достатъчно дълго време, поне за два мандата, едно ясно, прозрачно, същностно дясно управление на България. Мисля, че ако са разумни политици, трябва да се решат на този компромис, който всъщност означава да дадат авансово доверието си на партията ГЕРБ и на самия Бойко Борисов.

От страна пък на ГЕРБ компромисът е по-скоро личностен, но не по-малко значим. Бойко Борисов просто трябва да престане със злобните си подмятания по адрес на старата десница и на нейните лидери, особено пък спрямо Иван Костов. Личната неприязън и глупавите обвинения, че Костов бил "болшевик" не са пристойни за политик, който не си играе на топчета, а иска да прави сериозна политика. Костов е доказал с дела какъв е, докато Бойко Борисов засега нищо още не е доказал, а само прави оферта след оферта. Ето защо минималното възпитание дори изисква бат ви Бойко да спре с глупавите лични нападки, иначе рискува да си заслужи прозвището мутра за вечни времена: такова поведение наистина подобава за мутри, не за реални политици!

Защото все пак когато Б.Б. е бил само телохранител на Т.Живков, Костов е правил вече най-тежката реформа в страната и успя да я сложи на европейския коловоз. Това е негова историческа заслуга, която трябва да бъде уважавана – и ще бъде уважавана. Цялата пропаганда срещу Костов успя да насади доста клишета, от които Б.Б. се ползва наготово, но това работи срещу самия него: само Костов може да даде на Бойко Борисов така желания и бленувания от него статус на реален десен политик. Ето защо той трябва да направи тази жертва и да победи личната си неприязън към Иван Костов. Същото се отнася и за самия Костов, макар че той, така поне ми се чини, по-рядко се принизява до една такова махленско ниво на нападки.

Това, което пиша сега, съм го мислил от доста време, но едва сега дойде времето да бъде гласно заявено. И то не по някакви конюнктурни причини, а защото просто нямаме друг изход. Аман от глупости, нагледахме се и се насладихме на предостатъчно глупости в нашия политически живот от последните години! Аман също и от предвзето идеологизиране, а също и от така кухите претенции кой е по, по и най – или кой ще бъде водач на лакома бащина дружина! Писнаха тия неща обаче не само на мен, а и на мнозинството от избирателите…

На тия местни избори самата ситуация или самият живот подсказаха разумното решение: на много места вече има местни коалиции, в които ГЕРБ, СДС и ДСБ подкрепят едни и същи кандидати. Това трябва да бъде направено и в национален план, и то на приближаващите парламентарни избори, които нищо чудно и да са предсрочни: учителската стачка показа, че това е съвсем възможно, настроението срещу това правителство вече е повсеместно и всеобщо. Политиците, претендиращи да се десни, трябва да загърбят дребнавите си дрязги и в името на България да направят необходимите компромиси, та да осигурят едно реално и същинско дясно управление на страната.

Не се иска да правят предизборни коалиции, просто трябва лидерите на трите партии – Ив.Костов, П.Юруков и Б.Борисов – да се срещнат, да разговарят съвсем отговорно, и да подготвят принципите на една харта за морални взаимоотношения и за съвместно следизборно дясно управление на страната. Което да е общ и нов обществен договор, с който тези партии да излязат пред избирателя. Общи листи не са нужни, и трите партии ще бъдат в парламента, важното е след това да се състави парламентарно мнозинство, което да поеме курса към едно същинско дясно управление. Към едни необходими реформи, чрез които страната да навакса изоставането, а пък бедността у нас най-сетне да бъде надмогната и победена. Само този е пътят.

Бойко Борисов има шанс да направи тия стъпки и да защити претенцията си, че е десен, а също има шанса да победи грозната си грандомания, която отблъсква толкова избиратели. Той не трябва да развива такива отвратителни мании за величие, защото това е най-ефективния начин скоро да си счупи главата. На него са му нужни старите десни партии и политици, защото те могат да помогнат за определяне и засилване на автентичната дясна идентичност не само на ГЕРБ, ами и на бъдещето управление. Без сътрудничество с традиционните десни партии у нас Б.Борисов едва ли ще бъде припознат и от Европа като десен лидер – нека поне да си говорим откровено. Ако той не се възползва от този шанс да стане наистина сериозен, реален политик – а не да си остане само чалга-политик! – Бойко Борисов ще покаже, че играта му не е чиста, сиреч ще оправдае подозренията, че иска да ни метне. Така че от него зависи много, зависи и от хората в партията му. Ще чакаме да видим как ще се развиват нещата, аз тук описах един сценарий, който ми се иска да видя. И който ще подкрепя.

Защото едно бъдещо правителство с премиер примерно Бойко Борисов, но с вицепремиери Иван Костов и Пл.Юруков за мен е гаранция, че България ще стане за кратко време съвсем нормална европейска и благоденстваща държава. На ченгесарския олигархичен триумф трябва да бъде сложен край на всяка цена. А всичко друго вещае само провали, загуби, недоверие, изблици на тъпа злоба, пропиляване на сили и, разбира се, нескончаема бедност за мнозинството от народа. На мен, признавам си, повече не ми се иска това да продължава да е наша зла орис и сякаш неотменна позорна участ...

Добави в Svejo