Благодаря ти, Испания - или за това как българи живеят из нормалните страни на Европейския съюз

На една от снимките се вижда едно съобщение изпратено ми от болницата Parc Tauli, където бях на лечение. Какво е специалното на това съобщение, че заслужи толкова много вниманието ми?

Ами нищо особено, след моето лечение и хирургическа интервенция, което не ми струваше нито цент, трябва да бъда под наблюдение в продължение на известно време. Беше ми определено да се явя на контролен преглед на 08.07.2009 г. в 11.20 часа. Тъй като е настъпила някаква промяна, се е наложило да отложат прегледа ми с 25 мин. по-късно. Администрацията на болницата ми изпраща това уведомително писмо от 17 април 2009 г. и отделно ми се обадиха и по телефона. Ето и превода на писмото:

Уважаеми господине,

По повод явяването Ви на контролен преглед в урологичен кабинет, Ви съобщаваме, че определеното Ви явяване на 08.07.2009г. в 11,20 часа е сменено за: ден сряда 08. 07. 2009 год., час 11.45, сграда Sta. Fe, кабинет 22 зала F.

Ако не можете да се явите в уречения ден, ще Ви бъдем благодарни да ни съобщите това от 9 до 17 часа на тел.937231010. Молим да ни извините за притеснението, което е възможно да сме Ви причинили с тази промяна.

По-надолу следват указания какви документи да си нося, подписи и т.н.

Какъв коментар можем да направим в сравнение с медицинското обслужване в България?

За някакви си 25 минути, които е трябвало да почакам, ако се явя по-рано, "глупавите" испанци ми изпращат отделно писмо и ми се обаждат допълнително на мобилен телефон. Тук искам да спомена, че до сега съм минал на още три контролни прегледа и то на специална апаратура свързана с използване на специални консумативи, които струват много пари. За всичко това, аз заплатих само с усмивки.

Даже, когато исках да се отблагодаря поне с цветя и бонбони или бутилка питие, както обичайно го правим в България, не можах да го сторя, защото всеки път лекарския екип е различен и аз съм загубил представа за лекуващите ме специалисти. А за медицинските сестри и санитари просто нямам думи, като че ли всички бяха избрани на специален конкурс за усмихнати служители и учтиво поведение. Ако всичко това ми го бяха разказали, нямаше да го повярвам, но аз го преживях и видях с очите си.

Това често ме кара да се замислям: нормално ли е да смятам за чудо нещо, което е нормално за една европейска държава? Кога ще доживеем в България такова чудо да бъде нормална практика?

Отговорът ми е: не зная. Особено след това опасно и вредно за България управление от трима души, които са всякакви, но не и българи!

Такъв парадокс е невиждан и нечуван досега. Ако някой знае или е видял нещо подобно по света, нека да ме опровергае, ще му бъда благодарен.

Ако не бях в чужбина при моя случай, сега нямаше да съм между живите. Заболяването ми беше много сериозно и благодарение на здравеопазването, което има в Испания - аз съм все още жив и здрав и продължавам да работя. А заплатата ми е една от малките за тази страна, но за да се разбере по-добре, ще направя следното сравнение.

С моята месечна заплата, аз мога да купя 1 тон бензин или да си осигуря прехраната за 8 месеца. В България нито парите щяха да ми стигнат, нито клиничните пътеки щяха да са достатъчно "широки", за да мине моя случай.

Благодаря ти, Испания! Ти със своя "загниващ" капитализъм и "скапано" здравеопазване ми подари нов живот! Поклон!!!

Тази статия помествам по молба на един блогър, който в една своя публикация, моли българите, които живеят в чужбина да споделят впечатления от страната в която живеят.

(Автор: Иван Христов; А текста си позволих да препечатам от неговия блог, понеже аз съм оня блогър, който помоли наши сънародници, пръснати по света, да пишат как живеят там и как оттам виждат нашите тукашни български проблеми и неразбории. Молбата ми към нашите сънародници от странство си остава открита.)

Добави в Svejo