Днес, към 3 часа следобед. Слънцето безжалостно пече, аз чакам автобуса на спирка с прозрачен покрив, който сякаш играе роля на лупа за слънчевите лъчи: не се издържа от горещина. Автобусът, разбира се, дълго не идва. Търся подобно на животно място, където има поне малко хладинка. Забелязвам две пенсионерки са се наврели до един каменен дувар, над който има макар и рехава, но сенчица. Тъкмо се настанявам на малко по-хладно - е, силна дума е това, но не намирам друга - и идва автобуса. На бегом се качвам, надявайки се вътре да има климатик.Да, ама не. Автобусът, макар и отвън изглеждащ че е "западен", е рециклиран, е втора употреба; климатикът, разбира се, не работи. За сметка на това обаче не се отваря нито един прозорец. Понеже автобусът е правен за нормални страни, в които климатиците работят. Както се досещате сами, в автобуса жегата е непоносима. Сахара ряпа да яде. Влизайки, ме лъхва тежък, спарен и горещ въздух, който сякаш лъха от нагорещена печка или фурна. Няма как, сядам на една седалка и усещам, че по гърба ми веднага почват да текат едри капки пот.
Чудя се как ли ще издържа до моята спирка. Пот като град почва да тече от лицето ми. Аз по начало доста се потя, ама такова чудо скоро не ми се беше случвало. Гледам, че и хората около мен пухтят в пещта, а пък по телата, по ръцете, по лицата, по теметата на плешивите и пр. текат широки струйки пот. Адски започва да ми се пие вода при това интензивно отделяне на течност. В един момент усещам, че ще припадна. Сладостна лекота ме обзема и решавам да поспя, пък макар и да се изпека като пуйка в рождественска фурна.
Да, ама в един момент "гражданството", което иначе стоически мълчи и въздиша, почва да протестира. Някакъв зевзек пръв почва да крещи:
- Хей, каква е тази работа бе, не се издържа вече?! Какъв е тоя автобус бе?! Ще ни опечете бе?! Ей, шофьора, абе я отвори шибаните врати бе, задушаваме се бе? Баси простотията, да се движим на затворени врати в тая горещина. Не се диша вече!
Гражданството подкрепя призива му и почва да роптае с крехка надежда, че може да промени участта си: барем вратите да отворят поне да не се задушим. Но шофьорът попарва надеждите ни. И той се оказва зевзек и почва, изчадието, следната реч:- Какво искате бе: не може да се отварят вратите! Ще ме глобят, забранено е да се кара с отворени врати. Ако падне някой кой ще отговаря?! На вас пък никога не може да ви се угоди. Зимно време им било студено, сега пък им било горещо. Стига капризи де?! Лято е, вие какво искате, студено ли да е?!
И като изрече тия думи, повтарящи почти дума по дума ония известни слова, с които социалната министърка Масларова преди време ругаеше пенсионерите ("Е, пак на вас, пенсионерите, никой не може да ви угоди?! Ей, пък не се наядохте най-после вие, пенсионерите!") шофьорът най-гаднярски се изсмя, което нажежи страстите до нетърпимост. Някои граждани почнаха гръмко да роптаят, някои младежи пък почнаха да призовават кажи-речи за револуция, други граждани, потни и мръсни като въглищари, се заоглеждаха за тояги, с които да тръгнат да линчуват шофьора. Той видя, че е подклал опасни чувства в иначе кроткото и търпеливо природонаселение, но понеже явно си беше зевзек, изрече тия исторически думи:
- Абе какво искате бе, за някакви си мижави 80 стотинки ви осигурявам истинска сауна! И взели, представете си, да ми протестират! Я ги глей ти: вие знаете ли колко струва да отидеш на сауна в Новотела?! А тук за някакви си 80 стотинки хем ви возя, хем ви осигурявам превъзходна сауна! Потете си се на здраве, от сауната по-хубаво няма. Какво искате още не разбирам?! На вас май наистина никой не може да ви угоди! Погледнете на ситуацията от позитивната й страна бе, другари!!!
С тия думи разлютеното гражданство беше обезоръжено. Сякаш по лицата на гражданите се забелязаха признаци на усилена умствена дейност, които в един момент доведоха до необичаен разултат: доскоро готовите да протестират граждани се усмихнаха, други, по-остроумните като мен, даже се разсмяхме. Изведнъж напрежението пресекна, тия, дето се посмяхме, съвсем оптимистично пристигнахме до своята си спирка, а пък някои от нас, такива като мен, дето са по-разумни хора, слизайки от превъзходната подвижна сауна, даже съжалиха, че не могат още да се повъзползват от услугите й.
Но и утре е ден де, няма страшно, сауни колкото щеш у нас, из българско в тия жеги. Но запомнете поне това: ако привикнете да гледате на нещата от хубавата им страна, духът ви се ще ободри, пък и най-разнообразни ползи ще откриете, че имате. Хайде чао засега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар