Ахмед Доган рече преди време: "След това, което съм направил за страната, това ли трябваше да получа?". Каза го в своето "историческо интервю" пред Валерия Велева. Той бил направил толкова много "за страната" - какво ли толкова е направил? Какво по-точно е направил - дали се знае това у нас? Знае ли се от младите, които не са преживели ония години? А пък и тия от нас, които ги преживяхме, дали помнят? Късата памет е доста разпространена из нашите предели. Ето по тази причина ми се иска да припомня какво по-точно направи за България Ахмед Доган в тия близо 20 години. За да може един друг политик, също направил много за България, именно Иван Костов, с основание да го нарече "Проклятието за България".
Ще се придържам за фактите, ще се постарая да не правя анализи. Чистите факти говорят много. А иначе всичко най-внимателно съм описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която излезе по книжарниците през май.
На "националната кръгла маса", започнала заседанията си през януари 1990 година, се чу официално за някакъв си "лидер на турците Меди Доганов", който напирал да участва в заседанията й. Спомням си, че Желю Желев предяви искане Ахмед Доган да седне на "кръглата маса". Който седна на тази маса, по-късно се "обезсмърти", т.е. стана нещо като "историческа личност". Две-три останки от тази кръгла маса още щъкат из политическото пространство: това са Доган, Тренчев и Пирински. Останалите, след като направиха своите предателства, изчезнаха в небитието. Там отиде и самият Желю.
Доган беше представен като "млад лидер на турците". Преди това, през декември 1989 г. се беше разиграла една малка, но страшна националистическа истерия, в която се изявиха две познати ви лица: същият този Доган, който, предполагам, е "успокоявал" турците, и... познайте кой... ами известният ви Гоце Първанов, който се изяви тогава като говорител на един националистическо-патриотарски комитет за спасяване на Кърджали (или нещо такова). От този момент започна изгряването на звездата на Гоце Първанов, и във всичките тия години, както сега разбираме, двете ченгета, Гоце и Сава (Доган), са си подавали пасове с топката, играли са все в една и съща игра.
Когато се взе решение за избори за Велико народно събрание Доган вече си беше създал своето ДПС, с което реши историческа и съдбовна задача за бъдещето на страната: така по заповед на ДС успя да откъсне силно антикомунистически настроените граждани на България, каквито са турците, от демократичните сили. С което осигури хегемония на БКП-БСП в най-решаващите години на прехода. Как тогава партията да не е вечно благодарна на Доган?! Напротив, той я спаси, и затова тя вечно ще му целува ръцете по тази причина. Сещате ли се сега защо най-вече Гоце, в качеството си на президент, награди отколешния си боен другар Доган: ами защото направи така, че, откъсвайки турците от демократичните сили, ваправи така, че демократичните сили да останат в малцинство цели 10 години. В които години другарите си организираха всичко, и "усвояването" на цялата държавна собственост, и заграбването на капиталите на външнотърговските дружества с техните канали за износ на оръжие и за трафик на наркотици, и организирането на родната мафия, и какво ли не още. Безценни са заслугите на Доган от ония години, и по тази причини той именно стана галеникът на нашата комунистическа олигархия.
По-нататък Доган вече си имаше вечно представителство във всичките парламенти. В групата му, както сега вече точно знаем, са пребивавали във всичките тия години главно ченгета от ДС, като Лютфи и кой ли не още: трудно ще се открие някой депутат от ДПС, който да не е бил ченге. А ако е имало, Доган бързо му е бил шута. Тия ченгета действаха дружно като отбор, и направиха толкова много предателства спрямо националния интерес, нанесоха толкова много вреди на страната, че човек просто не знае откъде да започне, та да що-годе последователно да ги изреди и опише.
Доган си имаше в ония години и един друг мил приятел: президентът Желю Желев. С него също играеха в една команда. Така например когато Желю даде сигнал Доган да свали първото демократично правителство, Доган веднага изпълни нареждането, и Филип Димитров падна. Щото от кумова срама до този момент уж го поддържаше, ама с ред условия, които не са нищо друго, освен вечни шантажи и деструкции. А за да му повярват турците, Доган разигра фарс, като поиска да се забрани БСП-БКП. Не се забрани, ама турците си останаха чак досега под диктата на Доганчо.
После дойде славната епоха на разцвета на мафията, имам предвид правителството на Беров, на който "мандотоносител" беше пак... познайте кой... не вервате ли... ами пак Доган беше мандатоносител на най-мафиотското правителство в българската история! То и сегашното, на което пак е мандатоносител, е не по-малко мафиотско, ама и онова си го биваше. Мутрите винаги ще помнят с приятна тръпка в сърцето ония славни години, ех, как щастлива беше нашата мафия в ония прекрасни години!!! Две години управлява сламеният човек Беров, човек на Желю и на Доган, подкрепян в парламента от славната БСП. И от Гоце Първанов, естествено. Никакви реформи нямаше в ония години, всички крадяха от държавната собственост колкото можеха, а пък държавата наливаше пари от данъкоплатеца, които изтичаха към фирмите на другарите. Ех, наистина, какво славно време беше онова време на невиждан разгул и разцвет на мафията, в който изостанахме от цяла Източна Европа. И заради който за години напред беше предопределено да си останем и най-бедни.
После Доган и БСП убедиха нацията - с най-нагли комунистически лъжи - че правителството на Беров било... познайте на кой... ами било, представете си, на СДС. Именно на СДС, което единствено беше опозиция на оня мафиотски рацвет! И в резултат на тая лъжа така благодушният ни народец даде пълната власт на БСП! Имам предвид времето на Жан Виденов. Доган тогава поне външно не беше "коалиционен партньор", щото тогава се беше отдал на живот: благодарните мутри, предполагам, са се чудели как да му се отблагодарят за онова, което завлякоха благодарение на Доган по времето на Беров. Доган се жени, развежда, пропи се, поживя си като бей или даже като везир в ония две годинки. После дойде крахът, и на Доган му се наложи да почне пак своите игрички.
Когато възмутените граждани тръгнаха да щурмуват комунистическия бастион в края на 1996 и в януари 1997 година, Доган на първо време се преструваше, че е партньор на обединените демократични сили. Ала скоро получи заповед да излезе и основа "Движение за спасение", което се опита, за първи път с подкрепата на размърдалия се мадридски отшелник Симеон, да стане алтернатива на ОДС на Костов. Не можа, въпреки напъните на "царя" и на Доган, взе мизерен резултат, гражданите тогава не се оставиха да бъдат избаламосани. Но беше разигран сценарий, който след 4 години щеше да бъде напълно успешен: и така ще се реализира единствената възможност да се предотврати така злокобната за мафията възможност Иван Костов да спечели още един мандат. Благодарение на Симеон и на Доган, разбира се. Гоце ще партнира на Доган засега съвсем тайно и конспиративно, понеже БСП тогава беше като пребита мокра кокошка, стоеше е трепереше отстрани, тотално дискредитирана, а пък сивичкият Гоце се беше възвисил дотам да е неин лидер.
Та две сили имаше във всичките години на преход, които всеотдайно пречеха на реформите и вредяха колкото имат сили: това бяха БСП и ДПС. Тоест Доган и... Гоце, защото тази линия на противопоставяне спрямо реформаторския курс на демократичните сили, стигна своя разцвет именно при водачеството на Гоце. Доган е партнирал успешно обаче и с Луканов, и с Желю, и с Виденов даже. Само с Костов не можа да си партнира: по време на правителството на Костов се беше оттеглил из сараите си и си ближеше, подобно на ранен вълк, раните - и точеше лиги за бъдещите кражби и далавери. Само в тия години ДПС и Доган бяха далеч от така апетитно димящия кокал на властта. Но натрупваха злоба, та скоро ще успеят да отмъстят за униженията си. Същото се отнася и за комунистите от БСП. Те винаги са били опозиция на демокрацията, на реформите, на пазара, на какво ли не, на евроатлантическата ориентация на страната и пр. На всичко добро, което беше направено за страната в ония години, те бяха най-яростна и заклета опозиция. Ала въпреки всичко СДС успя да европеизира страната, да ни присъедини към НАТО и ЕС. Тази линия не успя да промени даже Симеон, другият играч, който след Костов вече не можеше да спре развитието ни към Европа. Ала направи всичко, заедно с Доган, да го забави колкото се може повече, респективно, да държи далеч от просперитета нашия многострадален, но така наивен български народец.
Какво правиха Доган и Симеон по време на съвместното си управление всички знаят: крадоха като за последно. Мафиотите, след годините на унижение при Костов, в които те бяха станали по-ниски от тревата, в периода 2001-2005 отново навириха глави и дружно запяха "Времето е наше!". То не бяха кражби, то не бяха злоупотреби, то не бяха лъжи, коя от коя по-опашати! Народецът беше прецакан прекрасно, от душа и сърце. Разбра с кой си има работа. И сякаш от неизкоренима глупост мнозинството се върна пак при своята любима стара блудница и закрилница - лъжливата БСП. На изборите в 2005 година спечели БСП, Доган мигом си отиде при нея, а после се примъкна и Симеон, та да крадат в комбина. Крадоха така, че цяла Европа пропищя. А у нас е тихичко. Народецът сякаш вече е претръпнал и се е примирил.
Ето и накрая най-голямото престъпление на Доган спрямо България: той, заедно със Симеон, заедно с БСП, успя най-накрая да отврати комай цялата нация от демокрацията, от демократите, от свободата, от всичко! Всички злоупотреби във всичките години, вършени под крилото на тая славна тройка, бяха приписани, благодарение на медийната хегемония на ченгетата, на СДС, на демокрацията, на демократите. Кампанията срещу Костов и за непрекъснатото му оплюване вече толкова години е все в тази насока. Затова нацията днес не вярва на десницата, причината за това е, че по тертипа "Крадецът вика: дръжте крадеца!" цялата вина беше приписана на СДС, на Костов, на демократите изобщо. Да си демократ стана неприлично. Хвърлиха се огромни пари за да се изкарат демократите по-черни от дявола. А дяволът стоеше по сараите си и доволно и мило се усмихваше. Благодушната нация в мнозинството си се поддаде на най-грандиозната манипулация. Поради което беше, сякаш е стадо, порядъчно издоена, остригана, унижена...
Това е кратичката история на Доган и на неговите "исторически заслуги" към България. Толкова много предателства, злоупотреби, лъжи, заговори, мафиотски сценарии бяха осъществени в тия години, че трудно човек може да ги опише в една статийка. Аз написах цяла книга за това. Тази книга никой сякаш не я чете. Тя стои някъде в книжарниците и в прахта. А Доган триумфира, ето, сега цялата преса се мъчи при най-големия гаф, който изобщо може да се направи, да чисти името му.
Абе, апропо, представете си, мили ми дами и господа, какво щеше да стане ако, да предположим, човешки труп се беше намерил не в сарая на Доган, ами в дома, примерно, на... Костов?! Сещате ли се какво ще стане? Ами щяха да го обезкостят медийните чакали този Костов! Ала Доган не го закачат, милват го с перце. Та той е "от нашите", "добро момче", "патил и препатил", но пълен със "заслуги и приноси", орденоносец е нашият Доганчо. Това е положението. Правете си изводите. Мислете поне малко повечко де...
(Статията за първи път е публикувана ТУК. Препечатвам я сега във връзка с новите "подвизи" на "дръндарския исполин", успял да опорочи и първите редовни европейски избори.)
Ще се придържам за фактите, ще се постарая да не правя анализи. Чистите факти говорят много. А иначе всичко най-внимателно съм описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която излезе по книжарниците през май.
На "националната кръгла маса", започнала заседанията си през януари 1990 година, се чу официално за някакъв си "лидер на турците Меди Доганов", който напирал да участва в заседанията й. Спомням си, че Желю Желев предяви искане Ахмед Доган да седне на "кръглата маса". Който седна на тази маса, по-късно се "обезсмърти", т.е. стана нещо като "историческа личност". Две-три останки от тази кръгла маса още щъкат из политическото пространство: това са Доган, Тренчев и Пирински. Останалите, след като направиха своите предателства, изчезнаха в небитието. Там отиде и самият Желю.
Доган беше представен като "млад лидер на турците". Преди това, през декември 1989 г. се беше разиграла една малка, но страшна националистическа истерия, в която се изявиха две познати ви лица: същият този Доган, който, предполагам, е "успокоявал" турците, и... познайте кой... ами известният ви Гоце Първанов, който се изяви тогава като говорител на един националистическо-патриотарски комитет за спасяване на Кърджали (или нещо такова). От този момент започна изгряването на звездата на Гоце Първанов, и във всичките тия години, както сега разбираме, двете ченгета, Гоце и Сава (Доган), са си подавали пасове с топката, играли са все в една и съща игра.
Когато се взе решение за избори за Велико народно събрание Доган вече си беше създал своето ДПС, с което реши историческа и съдбовна задача за бъдещето на страната: така по заповед на ДС успя да откъсне силно антикомунистически настроените граждани на България, каквито са турците, от демократичните сили. С което осигури хегемония на БКП-БСП в най-решаващите години на прехода. Как тогава партията да не е вечно благодарна на Доган?! Напротив, той я спаси, и затова тя вечно ще му целува ръцете по тази причина. Сещате ли се сега защо най-вече Гоце, в качеството си на президент, награди отколешния си боен другар Доган: ами защото направи така, че, откъсвайки турците от демократичните сили, ваправи така, че демократичните сили да останат в малцинство цели 10 години. В които години другарите си организираха всичко, и "усвояването" на цялата държавна собственост, и заграбването на капиталите на външнотърговските дружества с техните канали за износ на оръжие и за трафик на наркотици, и организирането на родната мафия, и какво ли не още. Безценни са заслугите на Доган от ония години, и по тази причини той именно стана галеникът на нашата комунистическа олигархия.
По-нататък Доган вече си имаше вечно представителство във всичките парламенти. В групата му, както сега вече точно знаем, са пребивавали във всичките тия години главно ченгета от ДС, като Лютфи и кой ли не още: трудно ще се открие някой депутат от ДПС, който да не е бил ченге. А ако е имало, Доган бързо му е бил шута. Тия ченгета действаха дружно като отбор, и направиха толкова много предателства спрямо националния интерес, нанесоха толкова много вреди на страната, че човек просто не знае откъде да започне, та да що-годе последователно да ги изреди и опише.
Доган си имаше в ония години и един друг мил приятел: президентът Желю Желев. С него също играеха в една команда. Така например когато Желю даде сигнал Доган да свали първото демократично правителство, Доган веднага изпълни нареждането, и Филип Димитров падна. Щото от кумова срама до този момент уж го поддържаше, ама с ред условия, които не са нищо друго, освен вечни шантажи и деструкции. А за да му повярват турците, Доган разигра фарс, като поиска да се забрани БСП-БКП. Не се забрани, ама турците си останаха чак досега под диктата на Доганчо.
После дойде славната епоха на разцвета на мафията, имам предвид правителството на Беров, на който "мандотоносител" беше пак... познайте кой... не вервате ли... ами пак Доган беше мандатоносител на най-мафиотското правителство в българската история! То и сегашното, на което пак е мандатоносител, е не по-малко мафиотско, ама и онова си го биваше. Мутрите винаги ще помнят с приятна тръпка в сърцето ония славни години, ех, как щастлива беше нашата мафия в ония прекрасни години!!! Две години управлява сламеният човек Беров, човек на Желю и на Доган, подкрепян в парламента от славната БСП. И от Гоце Първанов, естествено. Никакви реформи нямаше в ония години, всички крадяха от държавната собственост колкото можеха, а пък държавата наливаше пари от данъкоплатеца, които изтичаха към фирмите на другарите. Ех, наистина, какво славно време беше онова време на невиждан разгул и разцвет на мафията, в който изостанахме от цяла Източна Европа. И заради който за години напред беше предопределено да си останем и най-бедни.
После Доган и БСП убедиха нацията - с най-нагли комунистически лъжи - че правителството на Беров било... познайте на кой... ами било, представете си, на СДС. Именно на СДС, което единствено беше опозиция на оня мафиотски рацвет! И в резултат на тая лъжа така благодушният ни народец даде пълната власт на БСП! Имам предвид времето на Жан Виденов. Доган тогава поне външно не беше "коалиционен партньор", щото тогава се беше отдал на живот: благодарните мутри, предполагам, са се чудели как да му се отблагодарят за онова, което завлякоха благодарение на Доган по времето на Беров. Доган се жени, развежда, пропи се, поживя си като бей или даже като везир в ония две годинки. После дойде крахът, и на Доган му се наложи да почне пак своите игрички.
Когато възмутените граждани тръгнаха да щурмуват комунистическия бастион в края на 1996 и в януари 1997 година, Доган на първо време се преструваше, че е партньор на обединените демократични сили. Ала скоро получи заповед да излезе и основа "Движение за спасение", което се опита, за първи път с подкрепата на размърдалия се мадридски отшелник Симеон, да стане алтернатива на ОДС на Костов. Не можа, въпреки напъните на "царя" и на Доган, взе мизерен резултат, гражданите тогава не се оставиха да бъдат избаламосани. Но беше разигран сценарий, който след 4 години щеше да бъде напълно успешен: и така ще се реализира единствената възможност да се предотврати така злокобната за мафията възможност Иван Костов да спечели още един мандат. Благодарение на Симеон и на Доган, разбира се. Гоце ще партнира на Доган засега съвсем тайно и конспиративно, понеже БСП тогава беше като пребита мокра кокошка, стоеше е трепереше отстрани, тотално дискредитирана, а пък сивичкият Гоце се беше възвисил дотам да е неин лидер.
Та две сили имаше във всичките години на преход, които всеотдайно пречеха на реформите и вредяха колкото имат сили: това бяха БСП и ДПС. Тоест Доган и... Гоце, защото тази линия на противопоставяне спрямо реформаторския курс на демократичните сили, стигна своя разцвет именно при водачеството на Гоце. Доган е партнирал успешно обаче и с Луканов, и с Желю, и с Виденов даже. Само с Костов не можа да си партнира: по време на правителството на Костов се беше оттеглил из сараите си и си ближеше, подобно на ранен вълк, раните - и точеше лиги за бъдещите кражби и далавери. Само в тия години ДПС и Доган бяха далеч от така апетитно димящия кокал на властта. Но натрупваха злоба, та скоро ще успеят да отмъстят за униженията си. Същото се отнася и за комунистите от БСП. Те винаги са били опозиция на демокрацията, на реформите, на пазара, на какво ли не, на евроатлантическата ориентация на страната и пр. На всичко добро, което беше направено за страната в ония години, те бяха най-яростна и заклета опозиция. Ала въпреки всичко СДС успя да европеизира страната, да ни присъедини към НАТО и ЕС. Тази линия не успя да промени даже Симеон, другият играч, който след Костов вече не можеше да спре развитието ни към Европа. Ала направи всичко, заедно с Доган, да го забави колкото се може повече, респективно, да държи далеч от просперитета нашия многострадален, но така наивен български народец.
Какво правиха Доган и Симеон по време на съвместното си управление всички знаят: крадоха като за последно. Мафиотите, след годините на унижение при Костов, в които те бяха станали по-ниски от тревата, в периода 2001-2005 отново навириха глави и дружно запяха "Времето е наше!". То не бяха кражби, то не бяха злоупотреби, то не бяха лъжи, коя от коя по-опашати! Народецът беше прецакан прекрасно, от душа и сърце. Разбра с кой си има работа. И сякаш от неизкоренима глупост мнозинството се върна пак при своята любима стара блудница и закрилница - лъжливата БСП. На изборите в 2005 година спечели БСП, Доган мигом си отиде при нея, а после се примъкна и Симеон, та да крадат в комбина. Крадоха така, че цяла Европа пропищя. А у нас е тихичко. Народецът сякаш вече е претръпнал и се е примирил.
Ето и накрая най-голямото престъпление на Доган спрямо България: той, заедно със Симеон, заедно с БСП, успя най-накрая да отврати комай цялата нация от демокрацията, от демократите, от свободата, от всичко! Всички злоупотреби във всичките години, вършени под крилото на тая славна тройка, бяха приписани, благодарение на медийната хегемония на ченгетата, на СДС, на демокрацията, на демократите. Кампанията срещу Костов и за непрекъснатото му оплюване вече толкова години е все в тази насока. Затова нацията днес не вярва на десницата, причината за това е, че по тертипа "Крадецът вика: дръжте крадеца!" цялата вина беше приписана на СДС, на Костов, на демократите изобщо. Да си демократ стана неприлично. Хвърлиха се огромни пари за да се изкарат демократите по-черни от дявола. А дяволът стоеше по сараите си и доволно и мило се усмихваше. Благодушната нация в мнозинството си се поддаде на най-грандиозната манипулация. Поради което беше, сякаш е стадо, порядъчно издоена, остригана, унижена...
Това е кратичката история на Доган и на неговите "исторически заслуги" към България. Толкова много предателства, злоупотреби, лъжи, заговори, мафиотски сценарии бяха осъществени в тия години, че трудно човек може да ги опише в една статийка. Аз написах цяла книга за това. Тази книга никой сякаш не я чете. Тя стои някъде в книжарниците и в прахта. А Доган триумфира, ето, сега цялата преса се мъчи при най-големия гаф, който изобщо може да се направи, да чисти името му.
Абе, апропо, представете си, мили ми дами и господа, какво щеше да стане ако, да предположим, човешки труп се беше намерил не в сарая на Доган, ами в дома, примерно, на... Костов?! Сещате ли се какво ще стане? Ами щяха да го обезкостят медийните чакали този Костов! Ала Доган не го закачат, милват го с перце. Та той е "от нашите", "добро момче", "патил и препатил", но пълен със "заслуги и приноси", орденоносец е нашият Доганчо. Това е положението. Правете си изводите. Мислете поне малко повечко де...
(Статията за първи път е публикувана ТУК. Препечатвам я сега във връзка с новите "подвизи" на "дръндарския исполин", успял да опорочи и първите редовни европейски избори.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
1 коментар:
Искам да запитам какво все пак дава на Доган и ДПС тази сила и възможности да диктуват българската политика и да разиграват българите по подобен начин? Нима тези макар и твърди 200-300 000 гласа на полуграмотни български граждани, които нямат хабер от понятие от политика са достатъчни, за да обяснят феномена ДПС?
Ами в същия дух бихме могли да се запитаме как е възможно една нищожна държавица като Северна Корея да има наглостта и силата да се опълчи фактически срещу целия свят начело със САЩ?
И в двата случая обяснението е едно: както зад ДПС, така и зад Северна Корея стои голяма сила с практически неизчерпаеми ресурси и влияние, от която те черпят жизнени сили и сокове. Името на тази сила е Русия. Без Русия ДПС и Северна Корея не биха просъществували и секунда. Без подкрепата на Москва ДПС не само че не би могло да съществува, но дори не би могло да се създаде. Без поддръжката на Москва българските комунисти и производните им отдавна да са слезли безвъзвратно от политическата сцена:
ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН
http://bulgarianation.blog.bg/politika/2009/04/30/grigor-lilov-v-moskva-se-koreni-silata-na-dogan.328807
Цитат: „Втората сила на ДПС са връзките с Москва. Винаги съм твърдял, още много отдавна, че ДПС освен турска организация е и българска. ТО БЕ СЪЗДАДЕНО ПРЕЗ 1990 ГОДИНА ПОД ПРЯКОТО УКАЗАНИЕ НА МОСКВА. Ще дам един пример, който стои малко встрани. Преди години Путин беше в България. Посещението му приключи с другарска вечеря в едно заведение. В 12 часа той заедно с част от делегацията си го напусна. Неговите домакини Първанов – Станишев останаха. Попитайте ме къде отидоха? Улица „Секвоя” беше блокирана и „Беловодски път” също. Там беше българската и руска охрана и руският президент отиде там. Там е резиденцията на Доган. Това е едното място за което се сещам. Второто място е, ако се е срещал с Жени Живкова. Да, но той се видя преди това с нея и втора среща една ли е била нужна. Мисля, че Жени Живкова е човекът, който е от ранга на Путин, но не в българската политика. Тя е ключова фигура в БСП, но не в такава степен. Третото възможно място е офисът на една от големите енергийни фирми в България, която сега активно ще участва по всички енергийни проекти. Това са 3-те възможни адреса, но НАЙ-ЛОГИЧНО Е ТОВА ДА Е РЕЗИДЕНЦИЯТА НА ДОГАН. В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН И ЗАТОВА ТОЙ Е ВОДЕЩА ФИГУРА И ПРИ СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО И МАНДАТОНОСИТЕЛ. ПОВЕЧЕТО ОТ СТРУКТУРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПАРТИЙНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ, СА ТЯСНО СВЪРЗАНИ С МОСКВА.”
Публикуване на коментар