Оптимистични размисли на един редови избирател с десни убеждения

У нас напоследък сякаш се счита за проява на "най-висш вкус" и също на извънредна модерност да се хвалиш, че нямаш никакви убеждения; било демодирано да имаш ценности и убеждения и открито и смело да ги заявяваш. Съобразно това незабавно почваш да се издигаш в очите на околните ако се захванеш да тръбиш подобно на бая си Вучкова, че "всички са маскари", че "нема лево и десно", че не трябва да се гласува, щото, представете си, "нема смисъл". Ако пък се засилиш хубаво и обилно се изплюеш срещу Костов, нищо чудно и за национален герой да те обявят. Някои хора завидна кариера направиха по този начин...

Аз пък в това отношение съм крайно архаичен и смея не само да заявя, че имам свои убеждения и ценности, но и дори че ясно съзнавам кои са те. Ще се опитам да изразя своето разбиране, та белким и други хора изобщо зацепят за какво става дума.

Нещата са крайно прости и е непростимо на живееш в 21 век и да не си даваш сметка за тях. Защото всеки от нас е човек и гражданин, живее заедно с много други хора в една голяма общност, в която нещата трябва да бъдат поставени така, че всеки от нас да има условия и шансове за успех, за устройване в живота, за замогване. Онова, което е важно за нас като човешки същества, и което аз особено високо ценя, е моята свобода, правото ми във всеки миг да избирам, сам да определям бъдещето си. Ако някой друг се опитва да ме съблазни да му подаря свободата си, обещавайки ми, че ако го сторя, той самият или пък "държавата" щели се погрижат за мен, аз тогава откривам, че това е чисто и просто една широко разпространена лява лъжа, на която никога няма да се поддам: свободата аз самия да определям живота си е мое най-драгоценно завоевание, от което няма да се откажа никога.

Ето че аз разбирам, че съм привърженик на една модерна дясна политическа философия и стратегия на живота. Не искам никой да ме носи на ръце, да се грижи за мен, да ме "оправя" и пр.; аз просто не искам държавата, нейните чиновници, пък и други, уж загрижени за мен хора, да ми се месят в живота и да ми пречат - тупкайки се по гърдите, че това било по "най-благородни подбуди". Моят принцип е: "Човешкото – човеку, кесаревото – кесарю, Божието – Богу", което значи, грубо казано, че всеки трябва да си гледа работата, а не да се меси в чуждите дела. "Всекиму – своето, всекиму – неговото" е принцип, от който не трябва да се отказваме, напротив. Искам държавата ми да е добре устроена, да има справедливи закони и действащо правосъдие, всеки, който вреди и накърнява чуждата свобода, да си получава заслуженото.

Чиновниците, пък дори и министрите ("министър" на латински значи "чиновник"!) да си вършат работата, за която аз, техен работодател, им плащам (от събраните от нас, гражданите, данъци иде тяхната заплата). Държавата не ми е господар, нито пък чиновникът, нито пък министърът, напротив, те са слуги на гражданите и народа; не аз завися от тях, а те от мене. Затова ако някой чиновник почне да ме изнудва да му дам рушвет, ще има да взема: живота му ще почерня, но пари от мен той няма да види. Корупцията, която разяжда държавата ни - живеем в най-корумпираната страна не само в Европейския съюз! – ще се намали само когато ние, гражданите, се разбунтуваме и почнем да не даваме рушвети.

Това са моите базисни ценности и не се срамувам че заради тях съм бил "немодерен". Аз вярвам в универсални човешки традиции и норми на живот, като на първо място сред тях поставям моралът, нравствеността, която ни прави човеци. Смятам, че да си човек означава тъкмо това: да не обръщаш гръб на духовното, да не се превръщаш в презрян материалист, напротив, да се водиш в делата си най-вече от по-висши нравствени подбуди. Да не вредиш на другия човек, да цениш свободата, достойнството, суверенността му – и тогава и той ще ти се отплаща със същото. Иска се толкова малко: просто да се уважаваме и да не си пречим. И да не си завиждаме, напротив, да се радваме на успеха на другия. И да работиш здраво, разчитайки само на себе си, на своите таланти и сили; да не чакаш подаяния, милостиня и трохи от никой, особено пък от държавата. Ако почнем да спазваме тия най-прости норми на цивилизован живот, едва тогава страната ни ще се устреми към просперитета, едва тогава ще почнем да се разделяме с бедността и недостойнството.

Та аз като човек с десни ценности и убеждения съм противник на лявата лъжа във всичките й измерения, метаморфози и ипостаси. Лявата лъжа е многолика и най-коварна. Когато някой кандидат за власт почне да крещи на площада "Повервайте ми, дайте ми властта и аз ще нахраня гладните, ще помагам на бедните, ще се погрижа за слабите, държавата ни трябва да е "социална", ("Аз съм социален президент!" и пр.), никой няма да бъде изоставен на произвола, жертвайте свободата си, подарете я на мен, пък аз ще ви оправя и пр.", то тогава аз мигом разпознавам лявата лъжа и не се подавам на такива коварни съблазнители. Защото те имат обичая благодарение на властта само себе си да устройват – на цената на всевъзможни измами, кражби, злоупотреби; а пък гласувалите за тях наивници винаги им се налага да пият само по една чаша студена вода и да дебнат следващия си "спасител" и "чутовен херой"!

Тази е моята политическа философия. Това са моите ценности, които аз определям като десни. Това искам да чувам от десните политици, от политиците, които се зоват "десни" и имат претенцията да представят "десницата". И какво искам сега аз от тях, какво ние, десните избиратели, очакваме от тях в този момент?

В последните 8 години у нас младата ни демокрация беше превърната в шоу на лъжливи кресльовци и в шумна, най-пошла и безнравствена чалготека. Ужасни злоупотреби извършиха управниците от две правителства, все излизащи с претенцията, че ще ни "оправят" ако им "поверваме". Някои им поверваха и пиха по една чаша студена вода. Вместо да бъдат използвани предимствата на европейското членство, управляваната от ченгета и леви шмекери България пропусна златни шансове: бедността винаги е следствие на левите лъжи, недостойнството също. Властта се подиграва с гражданите, а те даже не усещат това; ако пък го усещат, роптаят глухо, мърморят, ала не намират сили да излязат масово на улицата и да накажат арогантните и самозабравили се управници. Шири се ужасен политически нихилизъм в масовото съзнание, медиите са под олигархично-правителствен контрол, страната ни стана руски "троянски кон" в ЕС, демокрацията ни е трафаретна, целта на кукловодите явно е да бъде дискредитирана самата демокрация, самата свобода и принадлежността ни към европейския жизнен свят, определян от най-хуманни и свободолюбиви принципи.

Десните сили у нас са разединени, но ще бъде грях да не признаем, че вината за това състояние е и на нас, избирателите. Въпреки всичко в тия години ние в Парламента имахме една принципна и непреклонна опозиция, представлявана от традиционните десни партии ДСБ и СДС. Опозицията вътре и отвън Парламента в създалата се крайно тежка ситуация е длъжна да надмогне всички различия, да се обедини по всевъзможни начини, за да катурне от властта БСП и ДПС. Които във всичките тия 20 години на прехода бяха най-деструктивна и вредна за просперитета на нацията и за европейската ни ориентация сила, а пък през последните години го доказаха така явно, че трябва да си кръгъл идиот ако не си го разбрал още.

Ако около традиционните десни партии възникне една мощна предизборна коалиция, основана на принципи, програми и ценности, т.е. създадена върху идейна и ценностна близост (за мен това е най-сигурния критерий!), то това ще изиграе решаваща роля за промяна на окаяното статукво в страната. На ГЕРБ, имащ претенцията да е млада дясна, проевропейска и реформаторска сила, трябва да му се даде шанс да покаже какво наистина е. По тази причина в бъдещия Парламент на всяка цена трябва да се състави едно дясно-центристко парламентарно мнозинство, което да избере правителство на основата на проевропейска и действена програма за преодоляване на последствията от кризата, за ускорен растеж, основан на ефективно усвояване на евросубсидиите и целия ресурс на страната.

Аз съм уверен, че само едно такова дясно правителство има шанса да направи от днешна България една просперираща европейска страна, с доволни от живота си граждани, с постоянно растящ жизнен стандарт, с действащо правосъдие; точно такова правителство може да пречупи гръбнака на организираната престъпност. Разбира се, за тази цел трябва предсрочно да си иде проруският ни президент Първанов, който в тия години има важна роля за провалянето на европейското ни членство, за ужасните злоупотреби на властта, за невижданата корупция, в която той лично участваше, за олигархичния триумф, превърнал страната ни в подобие на така любимия му Узбекистан – и на "Матушката" му Русия, естествено.

Така виждам нещата аз, един обикновен избирател. Мисля, че е реалистично да се сбъдне това, което, предполагам, не само аз желая. То се желае от всички разумно мислещи българи в този момент, то е повеля на историческия момент, в който страната ни се намира. Но ще стане това, което направим ние, българите с европейски ценности и манталитет. Как ще стане ли? Ами лесно: ако всеки от нас най-настойчиво разговаря с поне 3-4-5 "разочаровани от демокрацията" свои близки, познати, приятели и ги убеди че е важно да идат да гласуват за десните сили. Само тогава наистина ще се сбъдне това, което сме длъжни да направим за нашата България.

Промяната на ужасното статукво трябва да е наше, на гражданите, дело. Политиците, пък макар и десни, без нашата подкрепа не могат да направят нищо. Един съюз на гражданите с проевропейски мислещите десни политици ще се превърне в силата, която отново ще извади страната от кризата и ще преобрази нашата така поругана от досегашните си управници България. Зная, че това е възможно, защото вече сме го правили; и защото "където е текла вода, пак ще тече"! Амин!

Добави в Svejo