Текстът Наказан съм с "предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида предизвиква доста силен отзук. Благодаря на всички, които ме подкрепиха с дума или съвет. Наистина в момента, в който писах този текст - в ранното утро на 12 юли - аз бях съвсем отчаян и дори уплашен. Сега нещата се промениха донякъде. За това значение имаха тъкмо препоръките на толкова много приятели на блога.Искам да опиша сега продължението на тази история, което е доста любопитно. Ще се постарая да бъда пределно кратък, т.е. нищо няма да анализирам и тълкувам, а ще представя само фактите.
Оказа се, че самият шеф на Инспектората по образованието в Пловдив, г-н Александър Буздрев попаднал на моя текст. И се почувствал крайно засегнат заради моето допускане, че е възможно фактори в Инспектората, ползвайки за повод допуснатото от мен нарушение, да се опитват да си разчистят стари сметки с мен - като ме изхвърлят от системата. Г-н Буздрев чрез директора на гимназията, в която работя, ме покани да се срещнем и да изясним позициите си. И ето, вчера, 14 юли, моя милост осъществи посещение на добра воля при Началниката на РИО-Пловдив - тъй като аз от два дни бях в платен отпуск и никоя сила не би могла да ме принуди да ида в Инспектората против моята воля. Отидох, защото съм диалогичен човек и ми беше интересно да чуя реакцията на Институцията, на която аз хвърлих известно предизвикателство.
Ще предам с няколко изречения моето възприятие на случилото се на срещата. На срещата г-н Буздрев изрази огорчението си от моята позиция, хвърляща петно върху имиджа на образователната инстанция, ръководена от него. Даде факти и уверения, че никакъв натиск от страна на Инспектората не е имало и не е могло да има за да бъда наказан така строго. Отбеляза, че решението да бъда наказан е взето еднолично от Директора на ПГЕЕ, което си е негова законна прерогатива; впрочем, г-н Паунов, директор на гимназията, също присъстваше на срещата.
Г-н Буздрев ме увери, че няма някакво специално негативно отношение към мен, че оценява моята научна и преподавателска активност (две от моите книжки лежаха на масата пред шефа на инспектората). Каза и някои неща за блога, на който той бил попадал, в това, че имам своя гражданска позиция, нямало нищо лошо и прочие. Акцентът обаче беше върху това, че съм си позволил в своето писание да хвърля петно върху авторитета на учреждението, което той ръководи от 8 години. На срещата присъства и г-жа А.Кръстанова, инспектор по философия.Втори един акцент от изказването на г-н Буздрев - то, впрочем, беше доста обстойно - беше относно допустимите граници на "философско свобомислие" в преподаването на философия на учениците. Тук г-н Буздрев разви една своя любопитна теория за това, че в туй отношение преподавателят сякаш е поставен в някакво "прокрустово ложе", хем е поставен в него, хем обаче не е - т.е. г-н Началникът подходи съвсем диалектически към проблема. Заяви, че няма непосредствени впечатления от нивото на моето преподаване, но изрази съмнение, че моя милост в преподаването си нищо чудно и да нарушава някои граници. В потвърждение на това г-н Началникът посегна към лежащите пред него мои две книги, на едната от която - о, ужас! - на задната корица беше изобразено чисто голо момче (!). Тук г-н Началникът подаде книгата на моя директор да види срамотията, и, кой знае защо, заяви твърдо, че не смее да я покаже на г-жа Кръстанова; тя побърза да отвърне, че вече я е виждала, и леко се изчерви. Тук моя милост едва се въздържа да не каже, че визираното изображение, предполага се, ще е доста по-интересно тъкмо за г-жа Кръстанова в качеството й на дама, но успях да потисна толкова неуместния си порив към остроумие, в резултат на което казах съвсем други, не дотам подходящи, думи.
Предавам съвсем схематично речта на г-н Буздрев, и то по-скоро най-вече своето съвсем субективно възприятие на реченото от него, просто защото и паметта ми не е така силна, та да може да изложи всичко съвсем точно и в подробности. След изказвания на г-н Директора, инж. Паунов, и на г-жа Кръстанова, думата се наложи да взема аз, за да кажа нещо в своя защита. Ще се помъча да напиша съвсем кратко и реченото там от мен.
Почнах с това, че, психологически погледнато, и хора като мен, занимаващи се с философия и психология, също са човешки същества, т.е. няма как да не реагират в дадени ситуации съвсем човешки. Заявих честно, че силно се разстроих от заповедта за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" (оказа се, че има само едно предупреждение за уволнение, т.е. няма "последно" и "предпоследно" такова, но щом е само едно, това означава също, че то, така или иначе, също е последно), понеже в моята преподавателска кариера досега изобщо не съм бил наказван с някакво няказание, т.е. считам себе си за отговорен и стриктен човек. Обясних, че два дни преди да ми се връчи тази заповед моята съпруга, също учителка, е била съкратена от работа, т.е. е станала безработна, а пък наказанието, наложено на мен, означава, че през есента същата съдба при най-малък повод може да сполети и мен самия. И след като три нощи поред не съм могъл да спя пълноценно от обида и възмущение, съм се решил да реагирам някак, и ето, написах оня мой текст в ранното утро на една безсънна нощ.Заявих също, че приемам за съвсем убедителна реакцията на г-н Буздрев, че Инспекторатът няма пръст и не е упражнил никакъв натиск върху Директора да бъда наказан така строго. Но същевременно се опитах да му обърна внимание, че ако това в този момент е така, то моите допускания за такъв възможен натиск се опират на представи, добити в едни други времена. В които моя милост беше преследвана ("като империалист", както се казваше някога) от предишния инспектор по философия и от предишни началници на Инспектората, поради което е била и уволнявана, била е и безработна и пр. Т.е. заявих, макар и с други думи, че се е получило едно недоразумение, понеже моя милост не е била информирана за качествената промяна и за растежа на нивото в работата на инспектората, за либерализацията на отношението към учителите и изобщо на цялостната работа в сферата на пловдивското образование, което е било постигнато под управлението на г-н Началника Буздрев. Та във връзка с това имах добрината да заявя, че съм готов да взема думите си назад, т.е. да се съглася, че Инспекторатът не е упражнил някакъв натиск да бъда наказан по начина, по който бях наказан.
В общи линии това е. Понеже предишната ми публикация по темата получи доста силен резонанс в обществеността, сред приятелите на блога, то бях длъжен да дам тия разяснения. Надявам се, че г-н Буздрев е удовлетворен, че калта, която дръзнах да хвърля върху светлия образ на ръководената от него институция, с този настоящ текст вече е поне отчасти измита. Което и беше моята цел.Разбира се, по другите въпроси - за границите свободата на преподаване на преподавателите и пр. - не можахме да дискутираме достатъчно, понеже те са предмет на други, много по-представителни обществени, граждански и институционални дискусии. Които, да се надяваме, новата власт ще инициира съвсем скоро, тъй като ситуацията в българското образование съвсем не е бляскава. Бих си позволил да кажа, че е плачевна, но за да не бъда отново така краен, веднага ще си взема и тия думи назад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар