Получих следния коментар към текста Наказан съм с "предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида, във връзка с който имам един важен за мен въпрос към читателите на блога, пръснати по света:Г-н Грънчаров,
Често влизам в сайта ви и мисля, че добре Ви познавам на основание на всичко прочетено. Що се касае до сегашното стечение на обстоятелствата, аз съм сигурен, че и да напуснете, това няма да реши вашите проблеми нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план.
Вие сте човек с разкрепостено мислене и искате да сте независим. България няма да бъде уредена държава в реално време. Независимо, че има будни личности като вас. Ужасно е да се живее в политизирано обжество.
Изходът е - напуснете страната. Аз това направих преди 13 години. Преди това вземах редовно диазепам (лекарство против депресии и неврози, в случай че някой не знае) и кръвното ми беше високо. Оправих се за по-малко от година. Аз и съпругата ми сме инженери, работим и отдавна сме се разделили с "нямането", а двете ни дъщери следват в колеж. За това, което сме постигнали тук за 13 години, в България нямаше да ни стигнат два живота.
За Бога, намерете начин да емигрирате, най-добре в САЩ! България не е за хора като вас.
Това е писмото на нашия сънародник, живеещ, предполагам, в САЩ, за което много му благодаря. В тази връзка искам да отправя следния въпрос към читателите на блога, които не живеят вече в България:Възможно ли е човек като мен, философ по образование, писател и публицист, на 50 навършени години, да се адаптира в нормална западна страна, при положение, че там философи, предполагам, съвсем не се търсят? Има ли начин, в такъв случай, някъде по земното кълбо да си намеря каквато и да е работа, примерно, на болногледач, на продавач или чистач в супермаркет, на метач по улиците, на мияч на съдове, на тоалетни и нещо от този род?
Ако някой ме убеди, че може да се устроя в нормална страна по този начин, и да се адаптирам на моите години в обществото им, то аз тогава непременно ще събера решимост и ще емигрирам незабавно. Щото, признавам си, до гуша ми е дошло от тукашните неразбории и от ужасната бедност, в която съм принуден да съществувам вече цели 50 години...
3 коментара:
Похвално: http://piperlivo.com/node/1132
Ачо,
където и да отидеш са ти нужни поне още два езика,освен руският.
На първо място английски и съответно немски, френски, италиански в зависимост от това, в коя държава си.
Смятам, че е по-лесно и доходно да бъдеш чистач на улицата, на тоалетни, отколкото болногледач.
В Англия например бг мед.сестри като болногледачки получават 5 паунда на час, а необразованите чистачи на улици и тоалетни 10,5 паунда на час. Вече не е вярна и поговорката: "У дома и стените помагат".
Българите, където и да са- не си помагат.Винаги си пречат и въпреки това успяват.
За философ по образование не мога да твърдя със сигурност, но философ даже и без философско образование ще се справи с една голяма промяна като емиграция. Именно защото е философ и ще гледа философски на живота. Нямам предвид гурбетчийството в Европа. Разбира се, че трябва да се има предвид за коя точно държава става дума. В САЩ, при един сравнително добър английски, не мисля, че е невъзможно намирането на работа за философ. Всичко с времето си и разбира се не направо със слизането от самолета.
Г-н Грънчаров, вие задавате въпроса: "Има ли начин, в такъв случай, някъде по земното кълбо да си намеря каквато и да е работа, примерно, на болногледач, на продавач или чистач в супермаркет, на метач по улиците, на мияч на съдове, на тоалетни и нещо от този род?"
Да, има начин, но аз такива случаи не знам ако изключим този за болногледач. Това за чистачи, метачи и миячи са назидателни послания, които аз и вие сме чували от хора, които си нямат понятие какво е зад Океана, а много от тях и не искат да знаят. Тези приказки са и като че ли да умаловажат постигнатото от емигрантите. Абе, оправил се е ама чисти клозети. Тук времето на дивашкият капитализъм, такъв какъвто в момента е в България, е отминал отдавна и си продаваш труда с достойнство. Не ми се иска да се впускам в подробности и да ви убеждавам, че и на 50 години човек може да започне нещо ново. И ако го направя, няма как да не съм прав, защото моят опит го потвърждава.
За работа като философ вече споменах а писател и публицист човек може да бъде навсякъде. Основният проблем е да се сдобиеш с легален статус. Не е лесно, но начини има. Задължително е да имате оправен приятел, който да ви поеме в началото. Ако вие не емигрирате, много е вероятно след някоя година да ходите на гости на децата си в чужбина. Я прехвърлете на ум колко от ващите познати или техните деца са навън.
Представете си само за момент следното. Където и да отидете виждате усмихнати хора, съвсем непознати ви поздравяват и ви питат как сте, пък макар и да е формално, винаги напълвате резервоара на колата си догоре без да се замисляте за парите, сметките ви за отопление са по-малки от дневната ви ставка, разходите за храна са 2-3 дневни ставки, не чувате чалга... Да продължавам ли? Не преувеличавам ни най-малко, а вие за всеки случай попълвайте за Зелена карта. В случай че спечелите може да я използвате но не е ангажимент.
*От сънародника в САЩ, който по съвпадение е завършил като вас в бившия СССР, но за инженер, и по късно се е специализирал в инженер по почти всичко.
Публикуване на коментар