"Човекът в света" е темата на нова моя лекция (в текстови вариант)

В блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ публикувах втората лекция от цикъла "Гражданско образование", която е наречена Моята личност и моят свят. Всеки, който се интересува, може да отиде да прегледа написаното там.

Ето тук малък откъс, благодарение на който даже и тия, които не се интересуват, могат нещичко да разберат - и поне малко да се ориентират за какво става дума:

В своята мисия да “очовечавам” света аз затова ще подходя съвсем предпазливо. Има неща в този, в заварения свят, които изцяло ме устройват. Аз, впрочем, за всяко нещо, с което се сблъсквам, трябва да преценя, и то със собствения си разум, дали се намира на подходящото си място – и дали е годно да изпълнява задачата си. Трябва да открия разумност и смисъл в нещата, с които е изпълнен животът ми. Не мога да предпоставя, че светът, в който съм поставен, е задоволителен за мен – и то във всяко едно отношение. Но не мога и да си втълпя, че всичко в този свят трябва да бъде натаманено според моя каприз. Така не стават тия неща. Вероятно трябва за всичко да премислям, оценявам и решавам. Все пак аз трябва да стана стопанин, ако не изцяло господар, на моя собствен свят.

Излиза, че според това какъв съм аз, в крайна сметка такъв ще бъде и моят свят. Аз имам правото да внасям промени в света си, но само такива, за които съм убеден, че си струват. Не мога обаче да правя каквото ми скимне – или пък да се държа глупаво.

Защото няма как да не стане така: аз плащам сметките, всичко ще е за моя сметка. Ако аз подходя с разбиране, трезво, реалистично, ако не ме мързи да оценявам за всяко нещо неговите основания и неговата разумност, ако моята осмислена и точно преценена човечност стане мащаб за промените в моя свят, тогава изглежда наистина светът може да стане и по-добър, т.е. моята човечност да се разпростре върху него и да го “доочовечи”. Ако не подхождам така, нищо чудно да ме сполети обаче обратното на това: светът ми да стане див, варварски, безчовечен, противен, студен и пр. От мен зависи всичко. Какъвто благоволя да си направя своя свят, в такъв свят и ще живея. Защото светът наистина се оказва мое продължение и допълнение.

Това е един малък откъс. Чиста философия представлява текстът, философски съм подходил към проблемите. И ще държа тази стратегия докрай. Тук-там, където се налага, ще слизам до нивото на психологията, но иначе ще държа това по-високо, именно философското ниво. Понеже такова нещо никой досега не е правил. Върху тия проблеми е подхождано как ли не: социологически, политологически, с исторически, общокултурни и какви ли не акценти, но философски никой не се е сетил да подходи. Смятам, че е време да бъде развита и философската гледна точка. Понеже тя единствена може да ни даде това, което никоя друга не може...

С тия занимания запълвам времето си в горещото лято. За такива като мен почивка няма. Налага се да се работи. Работя постоянно. Не че съм спечелил нещо, но поне го правя за собствено удовлетворение. Стигнал съм до положение, при което просто няма как да не работя. Имам какво да кажа, и то "напира" в мен; не мога да го удържа, ако се опитам, по-тежко става. Да спра дотук, първо щото може да види какво пиша жената, и ще си имам разправии. И, второ, щото ще дам основания на някои да ме обявят за луд. Не че не съм луд де, ама все пак...

Добави в Svejo