Уважаеми гости на „Грънчаров-блог“! Не разбирам защо някои от пишещите по-горе настървено си „чешат езиците“ и надхвърлят норми на благопристойност? Това, че Блогът е предоставено волно пространство, не ви дава никакво право да сквернословите на воля. Извинете, с цялото ми уважение към вас.
Бих искал да споделя няколко думи за така нашумялата в последно време песен „Въх, рамо, рамо“.
По принцип, аз се дистанцирам от т.н. „леки жанрове“ (етикетът е от времето на моето поколение), предпочитам класиката, джаза и автентично представения фолклор. Това не ми пречи, когато отида в ресторант, да послушам и да потанцувам и приятна салонна музика.
Но тази песен привлече вниманието ми. Забележете, не отведнъж. При първото слушане – бях на гости у мои колеги – тя мина покрай ушите ми, между другото. Колегата, явно очаквайки някаква реакция, попита: Е, какво ще кажеш? – Аз свих рамене: – Чалга като всяка друга. – Ама, не си прав – бях репликиран – я, я чуй отново!
При второто слушане внимателно ЧУХ присмехулно-озъбения текст. Имах противоречиви чувства. (Минавам за консервативен човек и такъв, който внимателно обмисля вземането на решения.)
След няколко дни чух песента в YOU TUBE. Впрочем, слушах я няколко пъти.
Своевременно прочетох (почти) всичко, написано за „Въх, рамо, рамо“ в медиите, следя и развитието на политическата обстановка в България след победата на ГЕРБ. Днес намерих малко време да вляза в „Грънчаров-блог“ и да проследя написаното – и, вече мога спокойно да споделя:
Не съм закърмен с този тип музика, чалгата и поп-фолка не са ми „по сърце“, но тази песен – осъзнавам – се появява точно навреме! И е, сякаш, с нещо – по-различна от другите.
(Post factum, консерваторът в мен продължава да разсъждава и вътрешно да опонира: – добре, но след като и е отредено да носи определени политическо послание – не можеше ли да бъде създадена с други средства, да ми простят музикалните специалисти, ако се изразявам неправилно?! И продължавам да си мисля – с какви? С ритъма на социалистическия марш? В стила на познатия градски шлагер? Рок-стилистика? и т.н.
Тази песен гони широката съвременна аудитория. В момента музикалния бум в България принадлежи на поп-фолка и чалгата. (Твърдо, за съжаление!) Но песента има ясни цели. Тя има конкретни послания, които трябва да стигнат до максимален брой слушатели. Ето защо автори и изпълнители политат на „тези“ криле. И имат успех. Безспорен успех. Очевиден.
Какво правя аз, и мнозина като мен, които са гласували за промяната, за надеждата, а същевременно – не приемат тази музика?
Ето – това правя. Не я слушам. Защото не ми е по вкуса. Но не отричам посланието й, и – отново подчертавам: „Въх, рамо, рамо“ се появява навреме.
Тя сигурно е и добра песен. Щом десетки хиляди толкова я харесват. Вероятно сред тях, пък, има такива, които не обичат Бритън и Стравински… Това не е повод да се хванем за гушите, нали?
Приятели, бъдете добри и внимателни един към друг.
(Автор: Стефан Стефанов, коментар съм публикацията Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!)
Бих искал да споделя няколко думи за така нашумялата в последно време песен „Въх, рамо, рамо“.
По принцип, аз се дистанцирам от т.н. „леки жанрове“ (етикетът е от времето на моето поколение), предпочитам класиката, джаза и автентично представения фолклор. Това не ми пречи, когато отида в ресторант, да послушам и да потанцувам и приятна салонна музика.
Но тази песен привлече вниманието ми. Забележете, не отведнъж. При първото слушане – бях на гости у мои колеги – тя мина покрай ушите ми, между другото. Колегата, явно очаквайки някаква реакция, попита: Е, какво ще кажеш? – Аз свих рамене: – Чалга като всяка друга. – Ама, не си прав – бях репликиран – я, я чуй отново!
При второто слушане внимателно ЧУХ присмехулно-озъбения текст. Имах противоречиви чувства. (Минавам за консервативен човек и такъв, който внимателно обмисля вземането на решения.)
След няколко дни чух песента в YOU TUBE. Впрочем, слушах я няколко пъти.
Своевременно прочетох (почти) всичко, написано за „Въх, рамо, рамо“ в медиите, следя и развитието на политическата обстановка в България след победата на ГЕРБ. Днес намерих малко време да вляза в „Грънчаров-блог“ и да проследя написаното – и, вече мога спокойно да споделя:
Не съм закърмен с този тип музика, чалгата и поп-фолка не са ми „по сърце“, но тази песен – осъзнавам – се появява точно навреме! И е, сякаш, с нещо – по-различна от другите.
(Post factum, консерваторът в мен продължава да разсъждава и вътрешно да опонира: – добре, но след като и е отредено да носи определени политическо послание – не можеше ли да бъде създадена с други средства, да ми простят музикалните специалисти, ако се изразявам неправилно?! И продължавам да си мисля – с какви? С ритъма на социалистическия марш? В стила на познатия градски шлагер? Рок-стилистика? и т.н.
Тази песен гони широката съвременна аудитория. В момента музикалния бум в България принадлежи на поп-фолка и чалгата. (Твърдо, за съжаление!) Но песента има ясни цели. Тя има конкретни послания, които трябва да стигнат до максимален брой слушатели. Ето защо автори и изпълнители политат на „тези“ криле. И имат успех. Безспорен успех. Очевиден.
Какво правя аз, и мнозина като мен, които са гласували за промяната, за надеждата, а същевременно – не приемат тази музика?
Ето – това правя. Не я слушам. Защото не ми е по вкуса. Но не отричам посланието й, и – отново подчертавам: „Въх, рамо, рамо“ се появява навреме.
Тя сигурно е и добра песен. Щом десетки хиляди толкова я харесват. Вероятно сред тях, пък, има такива, които не обичат Бритън и Стравински… Това не е повод да се хванем за гушите, нали?
Приятели, бъдете добри и внимателни един към друг.
(Автор: Стефан Стефанов, коментар съм публикацията Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!)
2 коментара:
Нямам нищо против чалгата, но... въпреки либералното ми отношение към всички музикални жанрове чалгата предизвиква в мен истинска духовна алергия, изнервя ме и ме прави агресивен. По мои изчисления първите симптоми се появяват около 20 минути след попадане в гореупоменатата чалга среда. След това граовската ми кръв взема надмощие над здравия разум и... Следващите събития обикновено са изтрити от внезапно развихрила се амнезия.
Аз лично съм на мнение, че не може да има никакъв възможен компромис с простащината, защото и простащината е безкомпромисна спрямо културата. Така че чалгата просто трябва да умре.
Значи не сте никакъв либерал, щом сте го написали туй. Май май сте консерва!
Публикуване на коментар