По повод документалната поредица Из архива: Мои статии, публикувани из вестници и списания преди 1989 г. получих следната многозначителна реплика:Тъй като нямам профил, нека първо се представя - казвам се Иво Димитров. Прочетох само първата статия - "Да говориш това, което мислиш" и ми направиха впечатление две неща - катедра "Марксизъм-ленинизъм" и (цитирам) "както учеше Ленин"... Според мен тези две малки подробности са достатъчно добро обяснение за всичко, което публикувате в блога си, както и за ползвания от Вас език. Оценката оставям на самия Вас и на читателите Ви.
А аз пък отвърнах по следния начин на тия думи, изпълнени с такава трогателна и мила загриженост за характера и морала на моето творчество:
Много прибързани изводи си правите, г-н Димитров. Опитайте се да схванете преди да почнете да съдите, да раздавате присъди. Вярно, някои обяснения може да Ви се струват удобни или за предпочитане, сиреч отговарят на личните Ви нагласи, но това съвсем не ги прави правдоподобни... Все пак трябва поне малко да уважавате ако не друго, то поне законите на елементарната логика :-)
Как стана така, че два израза от статия, писана преди 22 години, Ви дадоха пълно обяснение за характера на това какво пиша, какво съм писал и какво ще пиша тепърва?! Даже и това, което изобщо не сте чели от моите текстове Ви стана набързо ясно. А знаете ли кои обичаха да критикуват и да отричат текстове, които изобщо и не са чели? Да не споменавам, щото можете да се засегнете :-)
Та ето тези реплики си обменихме с тоя доброжелател. Човекът, както забелязвате, си бил направил много лоши изводи за мен като прочел една-единствена статия. Аз пък хич не се срамувам от това, което съм писал преди 1989 г., и ето, днес решавам да продължа поредицата - щото ако спра, такива като тоя Димитров ще си помислят, че съм се уплашил от зорката им критика.
Оказа се, че и сега има най-зорки критикари и самодейни пазители на чистотата на "учението" и на "правотата на линията", които те дебнат да не си изменил някога в живота си на "единствено правилната демократично-антикомунистическа идеология" - и то по досущ същия начин, по който някога комунистите ни дебнеха да не сме изневерили на комунизма им. Времената се менят, но някои хора - решително не!
1 коментар:
Г-н Грънчаров, поздрави от Монтана!
Понеже с един мой приятел често обсъждаме политиките на различните държави и спорим, кой е по-добрият вариант за развитието на България в следващите 20-30 години - дали членството й в ЕС и НАТО и превръщането й в европейска правова държава, или монархия със силна авторитарна власт на една личност, която взема правилните решения за добруването на гражданите й, искам да Ви попитам какво мислите Вие за предимствата и недостатъците на двете гледни точки? Също така по какво си приличат и се различават българският и руският народ - най-общо казано? И дали, както приятелят ми смята, Русия е световен лидер, икономически силен политически гигант -> следователно русите живеят по-добре от нас, по-"свободни" са от нас, стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България? Дали "личност" като Путин може да има български вариант, и той - въпреки че очевидно не търпи различните, не представлява руската нация най-добре?
Както виждате, аз съм си отговорил вече на тези въпроси 8-), така че ги задавам по-скоро от името на приятеля ми :]] Знаете, че чета редовно Вашите публикации, и зная, че много пъти сте правили съпоставка между Путин и Бойко Борисов. Но Вие освен друго познавате и отблизо "руската душа", така да се каже, и мисля, че ще отговорите на въпросите ни обективно. :-)
P.S. Вече съм студент по право в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан. Бъдете сигурен, че ще Ви следя и от Германия. Реших, че да уча там, е единствена опция за мен - въпреки че бях приет и в Юридическия факултет в СУ. Надявам се, че това ще е правилното решение.
Отново - поздрави и приятна вечер,
Мирослав, Монтана
Публикуване на коментар