Песента "ВЪХ, РАМО, РАМО" е явление, вoплощаващо българския национален дух и гений в тоз най-преломен исторически момент!

Длъжен съм да направя нова подборка текстове от дискусията около песента "Въх, рамо, рамо", понеже безценните народни мисли, идещи сякаш от дълбините на народната душа бликат, шуртят и бълбукат неудържимо. Ето, прочетете тия така трогателни, силни и затова неминуемо спиращи дъха ни слова:

„Въх, рамо“ е не просто добра песен. Тя е интересно явление.

Появила се на гребена на вълната в един преломен момент от историята на България, тя за две-три седмици събра десетки хиляди привърженици (а вероятно и хиляди противници). Вероятно феновете й ще нарастват многократно, защото – извън факта, че песничката умело ползва „политическата конюнктура“ – тя е и, сама за себе си и в пределите на жанра – своеобразно откритие.

За любителите на поп-фолка и чалгата, както за привържениците на „сродна“ жанрово музика песента направо грабва. Сред политическите привърженици на промяната, консерватори-любители единствено на „класическата“ музика има стъписване, но пародийно-изобличителният тект ги мотивира към „естетически компромис“.

Привържениците на досегашната власт – те всички до един са единодушни: „Въх рамо – на кладата“ (последното е цитат, чух го).

Песента ще има продължителен живот, в това няма съмнение. Тя вероятно и след „изживяването“ на събитието, ще остане в бита; защото, простичко, е хубава песен.

Лично за мен е много по-интересно вглеждането в явлението и създалата се ситуация около „Въх рамо“. (Възникналите спорове, понякога прерастващи в размяна на обидни думи – не ме притеснява толкова. Такъв е манталитетът на българина, за съжаление.) Любопитна ми е нарастващата вълна на интерес, като отзвук на току-що приключилите избори, като допълнителна оценка към лица, политически субекти и събития.

Струва си социолозите да се вгледат в явлението „Въх рамо“.

(Горният толкова проницателен анализ написа: Крум Николчев)

Велик хит! Слушам я днес за пръв път – от обяд, няколко пъти – и не мога да повярвам: има такава песен! От 2 часа съм в Блога Грънчаров. Обиколих и другите блогове. Прочетох почти всичко. Навсякъде: единодушно „хип-ура“ или тотално низвергване! (Последното е ясно, чия позиция е.)

Реално, песента – от първо слушане – малко шокира в невероятния си текст: толкова прост, дори, сякаш на границата с „кича“, а всъщност – майсторски изпипан. Когато преглътнеш „шеметните“ думички – „чивия-бакия“ и т.н., и се вслушаш в очарователния глас на абсолютно неизвестната Биляна,подпряна яко от „Готин бенд“ (аранжимент, саунд, ритъм, и т. н., перфектни!) – „Въх, рамо, рамо“ просто пленява!

(пък тия така замечателни и сърдечни слова написа: Детелин Радев)

Ама съвсем не си прав, Ице. На, сипах си една биричка, погледнах нагоре какво е писано и се ядосах! Направо!

Тука някои, явно недоволни от факта, че ГЕРБ им би дузпата, си го изкарват на песента. Че какво ви е виновна песента, бе МИЛИ ХОРА, тя само си пее. А-а!! Въх рамо е върхът. Ама ви боде! Сори…

(Горните така справедливи слова написа: Владко Тотев)

Тройната Клоакалиция

(стих)

Орешарски си призна –
ВЪХ! – за празната хазна.
Но Серьожка не бе там -
ВЪХ! -дали пък не от срам.

Тройната Клоакалиция
ВЪХ! – издирват я с полиция.
Бат Бойко, дай газ! – Прокурор.
Съд. Присъда. – ВЪХ!!! – Затвор.

(Автор: Стефан, още-по-най-Великия, именно Стефан Папатачки)

Изключителна находка. Парлива, закачлива, иронично-присмехулна… боц-боц! Използваните в текста отвъд-Босфорни заемки, трайно навлезли в езика ни, я правят още по-актуална, симпатична и привлекателна, имайки предвид и обекта, към който е насочена – тройната буфо-менажерия на Меди-Серго-Симо!

Слушаме я в къщи с удоволствие и всеки път, когато изпълнителката (великолепен глас!) изпее „кат им лъснат бакиите, ще им виснат чивиите“, у слушателя напира спонтанно смехът! – толкова е „зримо“, сякаш, това! Да възбудиш непринуден смях е велико нещо!!!

Разбира се, „Въх, рамо“ ще срещне и своите опоненти, веднъж – в лицето на недолюбващите чалгата, и втори път – сред „червенушковците“.

На първите искам да кажа: приятели, това не е оная чалгия, която ни залива под път и над път. Това е действително добра творческа находка, която „светва“ работещите в жанра, къде трябва да се чопли. Има хляб в това пространство.

А на вторите бих казал добронамерено: приятели, крайно време е да си ходите! Тихо и кротко. А колкото до песента: не ви харесва – не я слушайте. Но не заливайте блога с непристойно наплевателство!

В името на достойните хора в БСП – а те не са малко – мили хора, сдържайте си нервите.

(Тия толкова вдъхновени и идещи сякаш от дълбините на сърцето слова написа: Мишо Торбов)

Засрамете се! Каква е тази жалка отрепка. Че и песен я наричате! Самото й заглавие, какво означава – "Въх, рамо, рамо" – нищо не означава. Уйдурма някаква. Мръсотия.

Пейте хубавите български песни. Исторически, лирически, хумористични. Има ги стотици. Стари и хубави. За Иван Шишман, за Симеон Велики, за Крали Марко, за каквито искаш събития. И от по-новите. За Левски, за Христо Ботев, за Русия. Я колко има за Русия. Топчето пукна. За донските казаци. Ами – Облаче ле бяло, ами – Ален мак? И нови има. Пък и Битълсите си пейте, не пречи. Щур народ!

(Тоя истеричен изблик принадлежи, както подобава, на лице, нарекло се Тодор Бакалов)

И какво сега? На Борисов повервахте и го възпехте. Некъде бех чел – след царя иде пъдаря. Тъй е, но е повече от тъй! Царят, единият Борисов си отгледа другия Борисов. Да му се грижи за имотите. И косъм няма да падне от коронованата глава. То, впрочем, и косъм там няма. Аз тая песен "Въх, рамо, рамо" ще я запея пред Народното събрание на глас и ура ще викам, когато Борисов вземе декарчетата на Н. Величество и ги върне на България.

На куково лято.

(Тия скептически слова написа черногледец с име Желю Николчев)

А аз самият какво да кажа? За момента се въздържам, воден от принципа "Глас народен, глас Божи". Скоро и аз нещичко ще напиша. Имам позиция и разбиране. И ще го кажа твърде откромено, нищо няма да скрия. Но нека първом се произнесе народът. Негова е думата сега. После ще говорят и философи като мен. Народът е по презумпция на първо място. Особено в този исторически момент, в който сякаш отново взе съдбата си в собствените ръце! Е, в ръцете на народния син Бойко Борисов де, но то е все същото!

Добави в Svejo