Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 7 август 2009 г.

Какви анализи, какви статии, какви идеи, какви ценности бе: кебапчета требват на българина - и студена биричка, естествено!

Миналият петък, 31 юли, Алек Томанов в своя блог обяви конкурс с награда спечелване на една рядка, недостъпна вече книга, която може да се намери в някои библиотеки само. Става дума за книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"). Условието да получиш книгата като подарък беше да напишеш смислен коментар към моята публикация в колонката, която той ми направи в блога си; статийката там беше под заглавие Какви сме ние, българите? [12 характеристики].

Измина една седмица и... няма нито един коментар! Нищо чудно де, това можеше да се очаква. Летен сезон, какво искаш, всичко живо се е юрнало да си натопи задника в някое море, само аз съм останал далеч от морето и пиша ли, пиша. Е, малко е обидно, щото темата е тъкмо за това какви сме ние, българите.

Но най-интересното е, че тъкмо обстоятелството, че няма нито един коментар под статия, която предизвикателно обявява 12 твърде неприятни характеристики на българската популация, та тъкмо това обстоятелство, казвам, по обиколен път, но все пак изцяло доказва правдивостта на приписаните на нашенеца характеристики. Което и се търсеше от самото упражнение; често обичам да си устройвам някакви експерименти, ето, и сега сторих така.

А ето какъв кратък, но изразителен все пак диалог проведохме там, като коментари към самата статия, ние двамата, собственика на блога Томанов и моя милост:

Alek Tomanov: Мисля си сега колко ли хора ще се направят на обидени или засегнати от това, което е написал Ангел по-горе? Но всяко едно от тези неща са верни, разбира се, не за всеки един българин, но за почти всички.

Ангел Грънчаров: Интересно е, наистина, дали ще се намерят хора, които ще сметнат горните характеристики за "обидни", и то не толкова просто за тях самите, ами дори и за "цялата" и "целокупната" българска нация. Който се обиди или вземе да протестира, че тия характеристики лично него го били обиждали, с това само ще покаже, че те са твърде верни. Разбира се, те не важат за всички нас, а само за повечето; за жалост, валидни са обаче за огромната част от представителите на българската популация...

Впрочем, сега се сещам за нещо, което и предлагам веднага: оня читател на блога или пък блогър, който напише смислен коментар на изложената в моя текст теза, ще получи като награда екземпляр от книгата, от която е взет текста, именно книгата "Универсумът на на свободата". Тази книга е излязла през 2000-та година, останали са съвсем малко екземпляри у мен, в книжарниците изобщо вече не може да се намери, един вид е станала библиографска рядкост, по тази причина съм готов да се разделя с няколко от притежаваните от мен ценни екземпляри, като ги подаря на тия, които напишат смислени коментари по моята теза. Мисля, че това е добър начин да се стимулира дискусията, като на г-н Томанов предоставям възможността да популяризира този стимул :-)

Ангел Грънчаров, 03 Август, 2009 22:50: Няма реакции... естествено... кога ли ще мирясам - и ще престана да продавам кожуси на екватора?!

Alek Tomanov: Не трябва да спирате да продавате кожуси. Може би трябва да сменим екватора с някое друго местоположение?!?

Ангел Грънчаров - 07 Август, 2009 20:14:

А може би трябва да почна да продавам кебапчета?! Леле, какъв наплив от клиенти тогава ще има! Какви книги, какви статии, какви идеи, какви ценности - кебапчета требат да българина, и ракийца, и салатка от домати и краставички, м-м-м-м, и шкембе чорбица, и биричка, ох, живоооот! Пей, Гергано, кучко силиконова!!!!

2 коментара:

Petya каза...

За съжаление имате право Г-н Грънчаров....Кебапчетата,бирата и силиконът вълнуват българина.Ценностите изчезнаха,като каймата от месо.Често съм попадала на интересни статии без нито един коментар,а други пък абсолютно просташки,на които половината блогърски свят се изредил да си даде мнението.

Ангел Грънчаров каза...

Petya, точно така е, даже аз съм констатирал закономерност: колкото е по-стойностна една статия, толкова по-малък или никакъв отзвук предизвиква в интернет, а същевременно най-вълнуващи са тъкмо най-просташките писания; простотията твърде много вълнува немирното масово българско сърце. За жалост така е...