Нахлуването на Червената армия в България през септември 1944 г. от гледна точка на международното право е абсолютно противозаконно

„Оставете паметниците на мира! Пазете културното и историческо наследство независимо дали символизира "добро" или "лошо"! Пазете историята си и я помнете за поколенията си. Тя ще се повтори и трябва да бъдем подготвени да вземем най-доброто от нея!”

Това е стар аргумент. Няма да полемизирам надълго и нашироко със становището, което се оформя около него. По принцип има резон исторически паметници, независимо какво символизират, да се пазят. Но всичко е въпрос на мярка и степен. Всичко си има граници. В случая с комунистическите паметници това просто е прекалено.

Има достатъчно документи, материали и книги за тази епоха, така се няма никаква опасност тя да бъде забравена, ако тези паметници бъдат демонтирани. Абсурдно е една свободна, суверенна и демократична страна да е осеяна с паметници на един чужд, натрапен отвън мракобеснически, човеконенавистнически режим.

Това вече не е историческа памет, а може да има обратен ефекет – да подронва устоите на свободното и демократично общество. Защото така абсолютно се размива границата между добро и зло.

При това България в едно много особено положение в Източна Европа: за разлика от повечето други източноверопейски страни тя не е участвала с войници на фронта срещу СССР. Нахлуването на Червената армия в България през септември 1944 г. от гледна точка на международното право е абсолютно противозаконно, а оттам и наложеният комунистически режим.

Така че в Германия, Унгария и Румъния например запазването на този или онзи комунистически паметник, особено на съветски войник – „освободител” може да е донякъде оправдано, но това в никакъв случай не се отнася за България.

Между другото дори в Испания междувременно са демонтирани почти всички паметници на Франко. Хубаво е да се помни, при това Франко независимо от диктатурата и т.н. има заслуги за Испания; но би било пресилено и днес неговите монументи да се срещат на всяка крачка и испанците са го осъзнали.

(Автор: Анонимен)

Добави в Svejo