Модерният ляв мислител Илия Марков, както сам пише, тази година за малко да пропусне да ни извести за ценните си мисли около паметната дата 9 септември 1944 година. Но в последния момент, след целодневни терзания какво да измъдри, не се удържал и написал кратичка бележчица, в която казва, че друг ляв, именно Хр.Христев, бил успял да изрази по бляскав начин собствените му най-съкровени мисли по случай "великата дата". Даже е написал там толкова прочувствена бележка, че не мога да се удържа да не я цитирам и тук:
"Много, много силно мнение! Липсва му само щипка оптимизъм, на който знам, че си способен!" ;)
На фона тази чудата идилия - липсва му само "щипчица оптимизъм", ах, колко мило; требе, другари, да гледаме по-оптимистично в тия черни дни, в които отново не сме на власт: и на нашата улица пак един ден ще изгрее слънцето на властчицата, за което ни напомня толкова славния 9-ти септември! - моя милост не можа да се удържи да не възкликне, първо в блога на единия, после в блога на другия:
Интересно ми и да разбера защо на всички леви, дори и на най-модерните, твърде приятно им трепти сърцето когато дойде датата 9 септември! Би ли се опитал г-н Марков (Христев) да хвърли известна светлина върху тази загадка на природата?!
А пък в блога на Христев, дето бил успял най-после да изрази най-съкровените мисли на всички не какви да е леви, ами на най-модернистичните български леви, дето пак душичките им трептят от вълнение като дойде сакралната дата 9-ти септември, се наложи да напиша следния текст (понеже вече се убедих, че няма абсолютно никакъв смисъл да се спори за 9-ти септември с всякакви, особено пък с по-модерни червени глави):
Една малка реплика. Пишете:
"Нека спрем да пращаме когото и да е под ножа!"С ножа за последно у нас са се упражнявали таварищите комунисти; демократите, антикомунистите, са либерални хора и никога не са си и помисляли даже за насилие, за ножове, за разстрели в тила, както са го правили това комунистите.
Та в този аспект на проблема Ви питам: как възприемате това на толерантност да ни учат хора като Станишев, явяващи се деца, питомци на невъзмездени, на непонесли отговорността си пред съда убийци и комунистически сатрапи?!
Ще се радвам да прочета мнението Ви по този съвсем малък въпрос...
Това написах там. Да видим дали ще реагира "левият мислител", дето най-после бил успял така да изопачи реалния исторически смисъл на датата 9-ти септември 1944 година, че е заслужил овациите на всички, особено пък на "най-модерните леви". Не им е леко да признаят фактите де, което и показва, че цялата им модерност е вятър работа: само да се зададе от север въоръжена до зъби Червена армия, и пак непременно ще грабнат ножовете!
Снимкa на Valentina Ivanova - Wall Photos
2 коментара:
Аз съм либерал, социалдемократ и Зелен. По всички световни критерии трябва да съм ляв. Но в България това е не е възможно, комунистите са осрали левицата със своята отвратителна касапница и тъпия си празник. Повръщам върху леви, които го празнуват!
Време е в България да се създаде автентична лява партия. С БСП в този й вид трябва да се приключи. Т. нар. БСП не е никаква левица – нито като идеология и програма, нито като поведение, нито като електорат. Тя дори не е и партия, а някаква клика по примитивни, груби материални интереси. В най-добрия случай бихме могли да я окачествим като ултралиберална формация, защитаваща интересите на една изключително тясна прослойка - на най-едрия, при това мафиотски капитал. Всъщност съвсем не съм сигурен дали комунистите някога са имали някаква друга идеология освен материалното обогатяване и привилегиите. А българските комунисти винаги са били най-малко идеологизирани и много по-„прагматични”, така да се каже, от своите съмишленици в Източна Европа. Затова и през 1989 така лесно се отказаха от комунизма и станаха възторжени строители на капитализма. Те никога не са вярвали в комунизма, всички идеологически заклинания бяха прази приказки, за разлика например от източногерманските комунисти, които бяха суперправоверни. Немислимо е например Хонекер да беше казал, както каза Тодор Живков: „СоциализЪМЪТ беше едно недоносче, едно не-до-но-сче. Ето това е истината, това е истината.”
Публикуване на коментар