Цели двадесет години минаха от краха на комунизма, а у нас все още продължават да се водят спорове по въпроси, които отдавна трябваше да бъдат решени - и червените комунистически бесове да бяха отдавна вече мирясали. Като въпроса за това трябва или не трябва да бъдат махнати паметниците на Съветската армия - окупаторка на България. Разбира се, че както бяха махнати петолъчките, сърповете и чуковете, лозунгите, червените знамена и пр., кипрещи се на всяка крачка, така отдавна трябваше да бъдат бутнати и махнати тия паметници. Което се случи на Мавзолея, същото трябваше да сполети и паметника на Альоша, а също и този на Съветската армия в София. И също трябваше да бъдат най-безмилостно взривени всички останали "драгоценни" паметници на "Освободителката", донесла комунистическата бесовщина в така китната някога България, които са осеяли всяко кътче на страната ни.И то знаете ли защо не се случи? Ами заради енергийната ни зависимост от Русия съветско-комунистическата символика у нас продължава да ги гледа кажи-речи от всеки ъгъл: в Пловдив обаче няма къде да се скриеш от зоркия поглед на Альоша със шмайзера - освен ако не се муштеш под земята! Ако махнем паметниците, ще раздразним руската империалистическа и кръвожадна мечка, а пък това ще доведе дотам Путин да врътне кранчето на газа и нефта. Той го врътка когато му скимне, та тогава ли няма да го спре? И затова паметниците си стоят, което си е най-грубо вмешателство в работите на суверенна (дали?!) страна като България.
Та по повод на искането до премиера да се махнат най-после паметниците, гледам, че в интернет се активизираха и техните защитници: от десет дерета вода водят, за да ни убедят, че тия паметници били не знам си що и че едва ли не даже Вселената щяла да се сгромоляса ако някой посегне върху тях. Образец на такава софистика ми попадна ето тук: Паметниците трябва да се пазят.
Забележете: искал е да каже "да стоят", но е написал "да се пазят". Не стига че иска да стоят, да останат, ами предлага и да ги пазят! А защо - няма да се въздържа гадничко да запитам! - требе да бъдат пазени тия паметници?! От какво, моля, се налага чак пък да ги пазят? Нима, таваришчи, се съмнявате в "народната любов" към тия "величави паметници"?! И кой да ги пази - и от кого да ги пази?!Леле, тоя се е оплел яката! Още от заглавието само си личи, а надолу, в самата "статия", да не говорим! Бих му дал да разбере, но не ми се спори с такива, щото не вдяват; трудничко им е да разберат и най-просто.
Но все пак, за да го бъзна та да се позамисли поне мъничко, написах следния коментар в блога му, който тепърва трябва да бъде одобрен. И понеже нищо чудно собственикът на блога изобщо да не го одобри - привържениците на Съветската армия просто няма как да са привърженици и на свободата на словото, просто тия две неща хептен не се връзват една с друго! - та ще си публикувам своя коментар тук, да не се загуби:
Понеже този "анализ" бъка от всякакви - логически, фактически, смислови и какви ли не други - противоречия (аз примерно съм против паметниците на Съветската армия, искам да бъдат разрушени, но в същото време съвсем не "плюя" по Македония, това пък откъде Ви хрумна?!), то искам, за да се позамислите поне малко и да си дадете сметка какво всъщност твърдите, да ми отговорите на следния прост въпрос:
Какво щеше да се случи ако в Германия след войната съюзниците, победителите, бяха оставили всички до един паметници, символи, всички ония грамадни бетонни свастики, нацистки "статуи" и прочие, и прочие? А, какво щеше да се случи, ако всички тия идеологически знаци на германския нацизмо-социализъм бяха оставени като "културно наследство" на Германия - и за това следващите поколения "да знаят"?! И защо ли съюзниците са взривили всички артефакти на националсоциалистическата символика? Давате ли си сметка защо е нямало как да бъдат оставени, просто е нямало начин да не бъдат взривени?
Същото сега е и положението с паметниците на комунизма. Просто трябва да бъдат изтрити от земята, та да се освободим от ужасното бреме на една варварска идеология, която нанесе страшни поражения върху страната, нацията, културата, човечеството, върху самата човечност.Страшно е, че не схващате толкова прости неща! Наистина е страшно! Заради такива като вас няма как да помръднем напред, няма как да се отърсим от оловното бреме на миналото си, което тегне като воденичен камък на шията ни - и ни препъва, души и дави!
1 коментар:
Стар аргумент:
„ОСТАВЕТЕ ПАМЕТНИЦИТЕ НА МИРА! ПАЗЕТЕ КУЛТУРНОТО И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СИМВОЛИЗИРА "ДОБРО" ИЛИ "ЛОШО"! Пазете историята си и я помнете за поколенията си. Тя ще се повтори и трябва да бъдем подготвени да вземем най-доброто от нея!”
Няма да полемизирам надълго и нашироко с това становище. По принцип има резон исторически паметници, независимо какво символизират, да се пазят. Но всичко е въпрос на мярка и степен. ВСИЧКО СИ ИМА ГРАНИЦИ. В случая с комунистическите паметници това просто е прекалено. Има достатъчно документи, материали и книги за тази епоха, така се няма никаква опасност тя да бъде забравена, ако тези паметници бъдат демонтирани. Абсурдно е една свободна, суверенна и демократична страна да е осеяна с паметници на един чужд, натрапен отвън мракобеснически, човеконенавистнически режим. Това вече не е историческа памет, а може да има обратен ефекет – да подронва устоите на свободното и демократично общество. Защото така абсолютно се размива границата между добро и зло.
При това България в едно много особено положение в Източна Европа: за разлика от повечето други източноверопейски страни тя не е участвала с войници на фронта срещу СССР. Нахлуването на Червената армия в България през септември 1944 г. от гледна точка на международното право е абсолютно противозаконно, а оттам и наложеният комунистически режим. Така че в Германия, Унгария и Румъния например запазването на този или онзи комунистически паметник, особено на съветски войник – „освободител” може да е донякъде оправдано, но това в никакъв случай не се отнася за България. Между другото дори в Испания междувременно са демонтирани почти всички паметници на Франко. Хубаво е да се помни, при това според мен Франко независимо от диктатурата и т.н. има заслуги за Испания, но би било пресилено и днес неговите монументи да се срещат на всяка крачка и испанците са го осъзнали.
Публикуване на коментар