Дискусия за това има ли демократи у нас - и също за това кой е “първородния клептомански грях на елитите ни”

С watmark, коментатор в блога на И.Бедров, продължаваме малкия си спор около въпроса има ли демократи в България. Ето какво ми е написал той и какво му отговорих аз:

Грънчаров, разбира се, всеки от нас може да се нарича като си иска. Дори да си мисли че е. След като демокрацията е на мода значи ще сме демократи. Аз лично си мисля, че съм Pontificus Maximus. Или по-добре джедай. Да, мисля, че си избирам джедай.

Вие сте демократ, а аз джедай. Демокрацията е политическа практика главно в оксидентална Европа и някои колонии. Във византо-османската част не е имало такава.

Тя е цивилизационно състояние и не може да се предава. Дори и по полов път. Живяли сме в фасадна демокрация два пъти и в комунизъм. Как тогава сте демократи?!

На базата на какъв опит? По-скоро ни се иска да сме такива без да сме наясно какво е. Но вместо да се дърлим идеологически предлагам да чуем спекулациите ви относно нормализирането на обществото. Т.е. ще можем ли да станем общество, в основата на което лежи първородния клептомански грях на елитите ни?

И ако бяхме демокрация Бареков щеше ли да води сутрешно предаване по национална тв? Наздраве!

Отвърнах му така:

Watmark, разбирам Ви напълно, проблемът Ви е, че подкрепяте тезата “битието определя съзнанието”, разбирана по марксически-материалистически. Затуй се забърквате в доста неразрешими противоречия. В ценностна безпътица сте изпаднали. Не е зле да се замислите за това. А за това какви са ценностите на другите, не се тревожете толкова. Всички не можем да имаме еднакви ценности. Ето, Вие предпочитате да сте джедай, аз пък съм демократ. Аз не Ви се меся в това как вие се самоидентифицирате в ценностно отношение, предлагам и Вие да не ми се месите. Мисля, че е нормално, а?

Кой опит мен ме е направил демократ ли? Ами опитът на философията. По тази причина съм еманципирал съзнанието си, приобщил съм се към ценностите на западната философия на свободната индивидуалност, станал съм демократ.

Наистина не е работата кой как му се било искало да се нарича. Важното е какъв е. Кой какъв е не решава признанието от този или онзи, а зависи от нещо най-основно: какви са ценностите на този човек. От неговата ценностна самоидентификация, от самоопределянето му в ценностно отношение. Проблемът ни е, че огромната част от българите съвсем не си дават сметка какви са техните истински ценности - и какви следва да бъдат.

А фразата за “първородния клептомански грях на елитите ни” звучи твърде патетично, но е, простете, изключително кухарска. Слагате всички в един кюп, т.е. косвено оправдавате истинските крадци.

Аз и такива като мен демократи съвсем не сме крали и дори, представете си, не щем да крадем. А ние също сме елит на нацията, пък макар и духовен (то това всъщност е истинския елит). За какъв тогава “първороден клептомански грях на елитите ни” говорите?!

Запитайте се кои са ни елитите и, особено, на какво основание ги смятате за такива. И ще се окаже, че щом за Вас "елити" са някакви лакоми крадлювци-селяндури, ченгета, мутри, комунистически парвенюта и пр., явно нещо съвсем сте се объркали. Точно тия не са никакъв елит на този народ.

А пък щом “ентелегентни” хора като Вас ги наричат “елити”, това говори тъкмо за нравственото състояние на нашия народ. Който наистина се намира в жестока ценностна криза и катастрофа.

За тия неща много съм писал в блога си, заповядайте, почетете, информирайте се, помислете, разберете. Често нещата са много по-сложни, отколкото си ги представяме. Всъщност, са по-прости, ала ние сами, заради неразбирането си, ги усложняваме и объркваме...

Добави в Svejo