Някой от читателите на блога подхвърли, че нищожно откъсче от моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката - отправено чрез всички медии било публикувано в днешния брой на в-к "Труд". Аз, разбира се, не повярвах, и му рекох: "Каква хубава шега, бравос!", но човекът потвърди, че видял с очите си такова нещо.
Наложи се да ида да си купя вестника и да проверя. Оказа се, че пет-шест несвързани изречения от писмото ми до Фандъкова наистина са публикувани. Човек, който не е чел самото писмо, ще си помисли - на основа на тия несвързани изреченийца - че го е писал някой олигофрен. Нищо чудно целта да е точно тази. Както и да е де, все пак хубаво, че са дали малка гласност на писмото, сегa поне се знае от повече хора, че има такова писмо. А какво точно пише в него, за хората, прочели "Труд" днес, си остава пълна загадка.
Да, това, което се казва в писмото, трябва да бъде крито, щото е опасно. Да видим дали и друга медия ще се престраши да публикува нещичко. Особено ми е интересна реакцията на свободолюбивите "десни" вестници - "Седем", "Про и анти", "Дневник". Би следвало да пуснат нещичко. Ама сигурно ще се въздържат. И сега тъкмо е момента да кажа защо го правят.
Тия дни успях съвсем случайно да разгадая загадката защо, примерно, във в-к "Седем", в който в предишни времена (преди година и малко повече) са излизали много мои статии, статии от този блог, вече съвсем не биват "пускани" мои статии. За мен наистина си беше пълна загадка, отдавах го на чепатия характер на гл.редактор Иво Беров, който, струва ми се, наистина не иска да пуска във вестника си статии на хора, които пишат по-хубаво от него самия. Но сега разбрах истинската причина, и ще ви я кажа - в интерес на истината е хубаво да се знае.
Ами причината е прозаична: когато мен ме публикуваха най-редовно, вестникът беше беден и не плащаше никакви хонорари. Оня ден един човек, на който му били публикували статия във вестника, ми сподели съвсем случайно, че му били платили доста приличен хонорар. И на мен ми стана ясна загадката защо не ме публикуват: ами да, в пустите му хонорари била цялата работа! Щом има хубави хонорари (сега вестникът се сдоби с по-богати явно собственици и затова печата и дава хонорари, естествено, само "за наши хора"!); друг човек, който не принадлежи на тесния кръг привилегировани автори на вестника, там просто няма как да припари.
И затова в този свободолюбив "десен" вестник сега пишат и се подвизават две-три безработни дами, близки на гл.редактор, които отдавна се изписаха и нямат какво вече да кажат, плюс двама-трима продуктивни автори - като Радан Кънев и Б.Станимиров, примерно - които запретнаха ръкави да пишат, и пишат, ли пишат, та народо да ги чете. И цялата работа била за пари, представяте ли си?! Хубава работа. Нашенска работа. "Дясна" работа. Резил - с една дума само казано...
Наложи се да ида да си купя вестника и да проверя. Оказа се, че пет-шест несвързани изречения от писмото ми до Фандъкова наистина са публикувани. Човек, който не е чел самото писмо, ще си помисли - на основа на тия несвързани изреченийца - че го е писал някой олигофрен. Нищо чудно целта да е точно тази. Както и да е де, все пак хубаво, че са дали малка гласност на писмото, сегa поне се знае от повече хора, че има такова писмо. А какво точно пише в него, за хората, прочели "Труд" днес, си остава пълна загадка.
Да, това, което се казва в писмото, трябва да бъде крито, щото е опасно. Да видим дали и друга медия ще се престраши да публикува нещичко. Особено ми е интересна реакцията на свободолюбивите "десни" вестници - "Седем", "Про и анти", "Дневник". Би следвало да пуснат нещичко. Ама сигурно ще се въздържат. И сега тъкмо е момента да кажа защо го правят.
Тия дни успях съвсем случайно да разгадая загадката защо, примерно, във в-к "Седем", в който в предишни времена (преди година и малко повече) са излизали много мои статии, статии от този блог, вече съвсем не биват "пускани" мои статии. За мен наистина си беше пълна загадка, отдавах го на чепатия характер на гл.редактор Иво Беров, който, струва ми се, наистина не иска да пуска във вестника си статии на хора, които пишат по-хубаво от него самия. Но сега разбрах истинската причина, и ще ви я кажа - в интерес на истината е хубаво да се знае.
Ами причината е прозаична: когато мен ме публикуваха най-редовно, вестникът беше беден и не плащаше никакви хонорари. Оня ден един човек, на който му били публикували статия във вестника, ми сподели съвсем случайно, че му били платили доста приличен хонорар. И на мен ми стана ясна загадката защо не ме публикуват: ами да, в пустите му хонорари била цялата работа! Щом има хубави хонорари (сега вестникът се сдоби с по-богати явно собственици и затова печата и дава хонорари, естествено, само "за наши хора"!); друг човек, който не принадлежи на тесния кръг привилегировани автори на вестника, там просто няма как да припари.
И затова в този свободолюбив "десен" вестник сега пишат и се подвизават две-три безработни дами, близки на гл.редактор, които отдавна се изписаха и нямат какво вече да кажат, плюс двама-трима продуктивни автори - като Радан Кънев и Б.Станимиров, примерно - които запретнаха ръкави да пишат, и пишат, ли пишат, та народо да ги чете. И цялата работа била за пари, представяте ли си?! Хубава работа. Нашенска работа. "Дясна" работа. Резил - с една дума само казано...
1 коментар:
"чепатия характер на гл.редактор Иво Беров, който, струва ми се, наистина не иска да пуска във вестника си статии на хора, които пишат по-хубаво от него самия."
No way. Добър си, но Иво е просто майстор на словото, той вае изреченията така както ти, а и повечето писачи у нас, никога няма да могат.
Публикуване на коментар