Една кратка бележка в блога на Петър Стойков - След изказването на “Дядо Фанатик” - предизвика доста коментари, които за мен са твърде интересни и показателни: понеже илюстрират духовното състояние, в което се намират хората у нас, особено пък по-младите. Спорът започна около изцепката на скандалния пловдивски владика Николай - вършещ богослуженията си и благославящ вярващите с ръка, на която стои подарен му от олигарха Гергов часовник, който, както твърдят, струвал 20 000 долара или евро! - за жертвите от Охридското езеро, за Бог, Мадона, греховността ни като българи и пр.
Аз се включих с няколко реплики там, съответно, бях порядъчно обруган. А дискусията, както става у нас, стигна "до под кривата круша": объркването в духовното отношение на мнозинството е страшно, на много хора им липсва даже критерий за разграничаване и следване на посоките в една реалистична, отчитаща знамимостта и на духовното жизнена стратегия.
По тази причина ми се наложи да напиша там в крайна сметка ето този кратък коментар, с надеждата дискусията та тръгне в позитивна посока:
По начало всяка религия изхожда от връзката и отношението на една висша духовна реалност (Бог) с човека (най-популярно казано). Следователно духовното за духовниците (религиозните, църковните дейци) винаги има приоритет над материалното; противното е сатанизъм. Същото би следвало да бъде и за искащите да живеят по един по-нравствен и чист начин хора - понеже духовниците би следвало не само с поученията си, но и с поведението си да показват възможността за един добродетелен живот.
Ако владиката Николай декларира, че е християнин (последовател на Христос), той би трябвало да се откаже от часовник на стойност 20 000 евро; но щом не е отказал на Гергов подарения прескъп часовник, излиза, че служи на две непримирими сили, на Бога и на Дявола (Дявола символизира материалното, плътското и пр., той завежда тия сфери).
Религията, пък и никоя философия няма как да отрече материалното, то си е реалност, пък макар и нисша в сравнение с онтологически по-мощното битие на духовното. Материалното от тази гледна точка просто по принцип бива разглеждано като стоящо на втори план, докато духовното (за регилията и автентичната философия) имат приоритет.
Оказва се, че Николай с тоя лъскав часовник на ръката уж служи едновременно на двама господари - на Бога и на Сатана - което е невъзможно, т.е. часовникът го издава, че служи единствено на Сатана. (Ако беше поне малко християнин, щеше да осъзнае колко неподходящ за него е прескъпия часовник и щеше непременно да се откаже от компрометиращия го предмет.) Което пък означава, че Николай даже няма моралното право да се нарича християнин, да не говорим пък за духовник.
Часовникът (златен ли е, диамантен ли е, не знам?!) на ръката на владиката Николай е същото като усърдното кръстене на Гоце Първанов в храма, под звука на приятно жужащите камери; то е подигравка с религията, с християнството.
Това, че търпим такива "духовници" - а, помнете ми думата, Николай като едното нищо ще стане патриарх на БПЦ, защото най-могъщи сили стоят зад гърба му! - символизира духовната безпътица, в която се намира българската нация; същото бива символизирано и от това, че дискредитиран по всички линии (лъжец, доносник, лицемер, аморален тип и пр.) човек като Гоце Първанов ни е президент, ни е държавен глава.
Аз се включих с няколко реплики там, съответно, бях порядъчно обруган. А дискусията, както става у нас, стигна "до под кривата круша": объркването в духовното отношение на мнозинството е страшно, на много хора им липсва даже критерий за разграничаване и следване на посоките в една реалистична, отчитаща знамимостта и на духовното жизнена стратегия.
По тази причина ми се наложи да напиша там в крайна сметка ето този кратък коментар, с надеждата дискусията та тръгне в позитивна посока:
По начало всяка религия изхожда от връзката и отношението на една висша духовна реалност (Бог) с човека (най-популярно казано). Следователно духовното за духовниците (религиозните, църковните дейци) винаги има приоритет над материалното; противното е сатанизъм. Същото би следвало да бъде и за искащите да живеят по един по-нравствен и чист начин хора - понеже духовниците би следвало не само с поученията си, но и с поведението си да показват възможността за един добродетелен живот.
Ако владиката Николай декларира, че е християнин (последовател на Христос), той би трябвало да се откаже от часовник на стойност 20 000 евро; но щом не е отказал на Гергов подарения прескъп часовник, излиза, че служи на две непримирими сили, на Бога и на Дявола (Дявола символизира материалното, плътското и пр., той завежда тия сфери).
Религията, пък и никоя философия няма как да отрече материалното, то си е реалност, пък макар и нисша в сравнение с онтологически по-мощното битие на духовното. Материалното от тази гледна точка просто по принцип бива разглеждано като стоящо на втори план, докато духовното (за регилията и автентичната философия) имат приоритет.
Оказва се, че Николай с тоя лъскав часовник на ръката уж служи едновременно на двама господари - на Бога и на Сатана - което е невъзможно, т.е. часовникът го издава, че служи единствено на Сатана. (Ако беше поне малко християнин, щеше да осъзнае колко неподходящ за него е прескъпия часовник и щеше непременно да се откаже от компрометиращия го предмет.) Което пък означава, че Николай даже няма моралното право да се нарича християнин, да не говорим пък за духовник.
Часовникът (златен ли е, диамантен ли е, не знам?!) на ръката на владиката Николай е същото като усърдното кръстене на Гоце Първанов в храма, под звука на приятно жужащите камери; то е подигравка с религията, с християнството.
Това, че търпим такива "духовници" - а, помнете ми думата, Николай като едното нищо ще стане патриарх на БПЦ, защото най-могъщи сили стоят зад гърба му! - символизира духовната безпътица, в която се намира българската нация; същото бива символизирано и от това, че дискредитиран по всички линии (лъжец, доносник, лицемер, аморален тип и пр.) човек като Гоце Първанов ни е президент, ни е държавен глава.
3 коментара:
Не съм съгласен, че духовното има приоритет пред материалното, нито обратното. Двете вървят паралелно, спрямо разбиранията на човека. Не може обаче да се отрече, че от зората на световните религии, духовниците и жреците се стремят да постигнат тотален контрол над човечеството. Вижте жестоките жреци в Египет, тираничните брамини в Индия, аятоласите и талибаните в Исляма, Инквизицията и хора като нашия Николайчо у нас. Вие споменавате часовника - аз ви казвам, че ако не бе тоя часовник щеше да е по-зле, тогава тоя човек нямаше да е популист, какъвто е, а човекоубиец, като Торквемада и Хомейни. Неслучайно великия учител Махатма Ганди е казал, че религиите идват от една и съща идея - принципа на ненасилието, на състраданието. Светлината е една. Лампите обаче са различни и до една са замърсени от фанатици или кариеристи. Затова аз имам резерви към религията. Вярвам в Светлината, която няма да ни остави сами в света, но към религиите имам дълбоко недоверие.
Изглежда бъркате религии с църкви (деноминации), поради което отивате в един антирелигиозен нихилизъм...
Николай, както и старците от Светия синод на БПЦ, освен че са в мнозинството си ченгета на ДС (КГБ), са и най-жалки "диалектически-материалисти", поради което свърването им с толкова светлата християнска идея е същинско светотатство...
Публикуване на коментар