(Препечатано оттук: Изявление пред обществеността, медиите и истинно православните църкви)
До медиите, обществеността и православните християни в Република България!
"Молете се за онези, които ви причиняват зло”
Светата Южнобългарска Митрополия прави следното изявление!
Как да се оправим в лабиринтите на историческите смущения, не устройства и разделенията в гонението на Истинската Църква в България в 20-ти век? Как в мрежата от канонични, неканонични и повече или по-малко антиканонични действия да се намери Истината? Как ние, отделените в пространството и времето можем да разберем къде и кой е бил Църквата в тъмнината на това кърваво полесражение, където всички са носили униформата на една и съща армия, всички са се съсичали един друг и всички са възкликвали “С нас е Бог”?
Във военното изкуство, за да се прави различие съществува само един способ – това е знамето. Знамето в тази, както и във всяка духовна война, война с лъжата, е била истината. Войната започнала когато Адам в Едем е приел лъжата като истина и повярвайки (“Бог не иска вие да бъдете като богове, яжте спокойно, няма да умрете”), е похулил Твореца. Чрез Адам в света е влезнала лъжата и го е завладяла дотам, че Самия Бог Истина в плът е трябвало да дойде в света, за да я погуби.
И днес, докато продължават последните битки преди възцаряването на синът на лъжата принципът е същия: чрез приемането на лъжата, вярата в нея или даже само съгласяването с нея се приема смъртта. Чрез приемането на истината се приема Благия Бог, единствения, Който може да ни освободи от смъртта. Няма смърт без лъжа и няма Живот без Истина. Господ иска всички “да са едно” с Него. Къде е това – едно?
Мястото, където Той събира всички в едно е истината. И това се явява единственото място, където се служи на Бога – съгласно със Словото Му: “Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат тези, които Му се покланят” (Йоан 4,23). И сатаната като подражател на Бога иска всички да бъдат едно. С него, без Бога, извън истината.
Където и да е, но извън истината. И който оттам служи на Бога, независимо от това колко “искренно” го прави той служи на този, който не е Бога на Истината. Самата същност на Борбата за Православие днес е свързана с откриване на Истинската Църква, на истинските Архереи. Онова, което определя принадлежността към истинската Църква е развиването на усет към истината, който ще позволи на човека да различи духа на православното християнство от всички негови хитроумни имитации. И тяхното разграничаване от тези епископи, които имат образ на благочестие (Православие), но вътрешно са се отрекли от него. А какво е силата на благочестието ако не Истината?
Който е отстъпил от истината се е отрекъл от Православието. Имало ли е в България истинни тези, за които Писанието говори, че “во устех их не обретеся лест” (в устата им няма лъжа) (Откр. 14,5)? Има! Малко, единици, които плащат с живота си за това да има Истинска Православна Църква! Днес те са гонени, не им се разрешава да изградят свои храмове! Не им се дава възможност да съществуват!
Гонени, дискриминирани, преследвани от гражданската власт на тази уж демократична Държава! Държава, в която се говори благонравно за религиозна свобода!
Господи Иисусе Христе не оставай да погине Истинската Църква!
Дълбоко огорчени от пренебрежителното отношение и нежелание на Община Пловдив относно Наше искане за предоставяне място за строеж на малък храм, към същата се обръщаме, а и към цялата общественост да ни подкрепи за следното:
Оказва се, че в Република България е далече времето, в което една светска държава, член на Европейския съюз, ще прилага своето законодателство „еднакво” към всички религиозни и регистрирани вероизповедания в страната. Слава Богу, че в обществото на Европейските народи има различно третиране по въпроса за религиозният избор и религиозната свобода, която е част от правата на човека. Толерирането на „едни” спрямо всички останали религиозни общности и Църкви в Република България ни накара да потърсим правна и обществена защита, а и да огласим пред целия Европейски съюз начина, по който се третира правото на човека, и в частност на религиозните права.
Напомняме Ви, че на 05.06.2009 год. ЕСПЧ отхвърли жалбата на Р. България, което означава, че се потвърдиха решенията на Съда, а именно че в Р. България има различни Църкви на православното изповедание, и че вероизповеданието „БПЦ” не представлява единствено православния ареал. Днес ние се обръщаме към Вас за морална подкрепа, в нелеките дни за нас. Бихме искали Вашата подкрепа за изграждане на малък храм в гр. Пловдив.
Уважаеми дами и господа, граждани на гр. Пловдив, братя и сестри в Господа Иисуса Христа!
Днес съвсем официално Истината се обявява за лъжа, а лъжата за истина. И всеки е длъжен, иска или не, да вярва на всичко това въпреки всички доказателства и без основания. Този, който следва указанията на съвестта и учението на Господа, ще плати за това. И това се случва навсякъде – понякога даже в религиозна и църковна среда.
Когато християнската любов изчезва, тя бива заменяна от сурогати, способни да обединяват Църквата само на външно ниво: официалност, установени норми на поведение, актьорство, човекоугодничество, политически съюзи – всички тези подмени обединяват фалшивата църква, в която цари пустота. Най-тежко в такова време е да понесеш духовната самота.
С благослов и желание за мир във всяко сърце, обичащо Бог:
смирений + ДАНИИЛ, Митрополит Южнобългарски, Истинно Православна Църква
До медиите, обществеността и православните християни в Република България!
"Молете се за онези, които ви причиняват зло”
Светата Южнобългарска Митрополия прави следното изявление!
Как да се оправим в лабиринтите на историческите смущения, не устройства и разделенията в гонението на Истинската Църква в България в 20-ти век? Как в мрежата от канонични, неканонични и повече или по-малко антиканонични действия да се намери Истината? Как ние, отделените в пространството и времето можем да разберем къде и кой е бил Църквата в тъмнината на това кърваво полесражение, където всички са носили униформата на една и съща армия, всички са се съсичали един друг и всички са възкликвали “С нас е Бог”?
Във военното изкуство, за да се прави различие съществува само един способ – това е знамето. Знамето в тази, както и във всяка духовна война, война с лъжата, е била истината. Войната започнала когато Адам в Едем е приел лъжата като истина и повярвайки (“Бог не иска вие да бъдете като богове, яжте спокойно, няма да умрете”), е похулил Твореца. Чрез Адам в света е влезнала лъжата и го е завладяла дотам, че Самия Бог Истина в плът е трябвало да дойде в света, за да я погуби.
И днес, докато продължават последните битки преди възцаряването на синът на лъжата принципът е същия: чрез приемането на лъжата, вярата в нея или даже само съгласяването с нея се приема смъртта. Чрез приемането на истината се приема Благия Бог, единствения, Който може да ни освободи от смъртта. Няма смърт без лъжа и няма Живот без Истина. Господ иска всички “да са едно” с Него. Къде е това – едно?
Мястото, където Той събира всички в едно е истината. И това се явява единственото място, където се служи на Бога – съгласно със Словото Му: “Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат тези, които Му се покланят” (Йоан 4,23). И сатаната като подражател на Бога иска всички да бъдат едно. С него, без Бога, извън истината.
Където и да е, но извън истината. И който оттам служи на Бога, независимо от това колко “искренно” го прави той служи на този, който не е Бога на Истината. Самата същност на Борбата за Православие днес е свързана с откриване на Истинската Църква, на истинските Архереи. Онова, което определя принадлежността към истинската Църква е развиването на усет към истината, който ще позволи на човека да различи духа на православното християнство от всички негови хитроумни имитации. И тяхното разграничаване от тези епископи, които имат образ на благочестие (Православие), но вътрешно са се отрекли от него. А какво е силата на благочестието ако не Истината?
Който е отстъпил от истината се е отрекъл от Православието. Имало ли е в България истинни тези, за които Писанието говори, че “во устех их не обретеся лест” (в устата им няма лъжа) (Откр. 14,5)? Има! Малко, единици, които плащат с живота си за това да има Истинска Православна Църква! Днес те са гонени, не им се разрешава да изградят свои храмове! Не им се дава възможност да съществуват!
Гонени, дискриминирани, преследвани от гражданската власт на тази уж демократична Държава! Държава, в която се говори благонравно за религиозна свобода!
Господи Иисусе Христе не оставай да погине Истинската Църква!
Дълбоко огорчени от пренебрежителното отношение и нежелание на Община Пловдив относно Наше искане за предоставяне място за строеж на малък храм, към същата се обръщаме, а и към цялата общественост да ни подкрепи за следното:
Оказва се, че в Република България е далече времето, в което една светска държава, член на Европейския съюз, ще прилага своето законодателство „еднакво” към всички религиозни и регистрирани вероизповедания в страната. Слава Богу, че в обществото на Европейските народи има различно третиране по въпроса за религиозният избор и религиозната свобода, която е част от правата на човека. Толерирането на „едни” спрямо всички останали религиозни общности и Църкви в Република България ни накара да потърсим правна и обществена защита, а и да огласим пред целия Европейски съюз начина, по който се третира правото на човека, и в частност на религиозните права.
Напомняме Ви, че на 05.06.2009 год. ЕСПЧ отхвърли жалбата на Р. България, което означава, че се потвърдиха решенията на Съда, а именно че в Р. България има различни Църкви на православното изповедание, и че вероизповеданието „БПЦ” не представлява единствено православния ареал. Днес ние се обръщаме към Вас за морална подкрепа, в нелеките дни за нас. Бихме искали Вашата подкрепа за изграждане на малък храм в гр. Пловдив.
Уважаеми дами и господа, граждани на гр. Пловдив, братя и сестри в Господа Иисуса Христа!
Днес съвсем официално Истината се обявява за лъжа, а лъжата за истина. И всеки е длъжен, иска или не, да вярва на всичко това въпреки всички доказателства и без основания. Този, който следва указанията на съвестта и учението на Господа, ще плати за това. И това се случва навсякъде – понякога даже в религиозна и църковна среда.
Когато християнската любов изчезва, тя бива заменяна от сурогати, способни да обединяват Църквата само на външно ниво: официалност, установени норми на поведение, актьорство, човекоугодничество, политически съюзи – всички тези подмени обединяват фалшивата църква, в която цари пустота. Най-тежко в такова време е да понесеш духовната самота.
С благослов и желание за мир във всяко сърце, обичащо Бог:
смирений + ДАНИИЛ, Митрополит Южнобългарски, Истинно Православна Църква
Няма коментари:
Публикуване на коментар