Интересна и важна анкета относно излизането на списание ИДЕИ; впрочем, критерият за авторите е само един: талантът!

Всеки ден - остава още малко от отпуската ми - работя най-интензивно както по композирането на първия брой на списание ИДЕИ, така и по всички ония въпроси около издаването му: печатница, тип печат, хартия, корица, предпечатна подготовка и пр. И понеже обещах да споделям с вас, читателите на блога, най-важното около тази инициатива и да искам мнението ви, ето, тази вечер пак се обръщам към вас, търсейки реакцията ви, вашия отклик, който е много важен за мен.

Искам този път да поставя някои важни според мен проблеми, по които предлагам да ми заявите разбирането си. Проблемът е, че има някои неща около списанието, по които трябва да се вземе решение, а аз все още се двоумя, още се колебая. Вашето мнение може много да ми помогне затова предлагам на ония, които искат, да кажат как виждат те нещата, които ме тормозят. И по този начин, макар и косвено, много ще ми помогнат.

1.) За името на списанието най-напред ме интересува: как ви звучи това име, името ИДЕИ? Никой още не е реагирал, а за мен това е важно. Има ли шанс списание за философия, за психология, също не само за най-животрептящите "български работи", но и за човешките такива, което обаче носи името ИДЕИ, да привлече вниманието на четящата публика, а, как мислите?! Не мълчете, моля, кажете, какво толкова? Важно е. Благодаря!

2.) Още един въпрос ме терзае много: дали книжното философско списание в наше време има бъдеще, има перспектива според вас? Мнозина ме убеждават, че трябвало да направя онлайн-списание, то щяло да има бъдеще, ала книжното нямало никакво бъдеще. Моля, кажете вие какво мислите по този крайно съществен въпрос?

За авторите, които ще пишат в списанието, проблемът е доста щекотлив, но е и особено важен: не са много философите у нас, които могат да пишат хубаво, интересно, ясно. На мен ми е надеждата да мога да открия млади и неизвестни автори, постепенно ако се открият 3-4-5 човека освен мен, това вече е нещо; иначе може да се закъса с текстове. И ето тук искам да поставя веднага два свързани, производни проблема:

3.) Каква според вас трябва да е периодичността на излизане на списанието? Да излиза всеки месец, на два месеца веднъж, или 3-4 пъти в годината? Даже в западните страни научните журнали не излизат всеки месец, а три-четири пъти в годината. Много ми е интересно какво мислите по този въпрос, каква е вашата преценка. Моля който има мнение, да ми го напише като коментар.

4.) Какъв трябва да бъде според тиража на списанието? Колко екземпляра да отпечатаме, какво количество списания според вас, читателите на блога, е реалистично да се продадат у нас, пък и по света (за българи, които си го поръчат) за месец, два, три? Този въпрос е обвързан с периодичността; ако излиза всеки месец, за месец трябва почти да можем да продадем целия тираж. Което е крайно съмнително като възможност.

5.) Разбира се, има и друг въпрос: да обявя ли предварителен абонамент за списанието? Които искат да го получават, да се абонират, да се обвържат поне като си изпратят името и адреса, а пък като излезе първи брой, да си платят част от абонамента и да почнат да си получават списанието. На мен ми се струва, че цената му ще трябва да бъде 3-4 лева, не повече. Вие какво мислите по този отново твърде важен въпрос?

От тия дотук въпроси пък произлизат нови, не по-малко важни:

6.) Кой от двата начина на печат да изберем: цифров (дигитален), т.е. начин за печатане, при който може да се печатат и по-малки тиражи (от 500 екз., примерно 100-200-300, колкото ни трябват), и при него цената на екземпляр е по-височка (2-2.50 лв.), или традиционния (офсетов, доколкото ми е известно така се нарича), при който е икономически нерентабилно да се печатат по-малко от 500 екз., и ако тиражът е миминум 500, една бройка ще има производствена цена от 1.20-1.30 лв.? Но при втория начин ако тиражът е по-малък, тогава почва да се оскъпява всяка бройка, примерно стига се до абсурда разликата за 300 екз. и за 500 екз. да е практически несъществена (всичко това се дължи на скъпичката предпечатна подготовка, плаки, и пр.). Тия два начина на издаване ще повлияят на цената, затова ги и поставям. Колкото по-ниска е цената, по-добре, щото ще се ползва предимно от млади хора. Но как мислите по този въпрос:

7.) Колко трябва да струва според вас едно философско списание, което иска да стане популярно? Защото когато едно списание е евтино, примерно 2 лева само, то това не създава ли убеждението, че явно и като качество (съдържание) изглежда не струва кой знае колко?! У нас се издават какви ли не лъскави списания, в които вътре, освен превъзходни цици, друго фактически няма (няма съдържание, няма "идеен смисъл"), и при това са доста скъпи - и хората ги купуват тъкмо защото са скъпи! А нашето списание ако е прекалено евтино, това няма ли да породи бумерангов за репутацията му ефект; щото, знайно е, у нас всичко е тъкмо наопаки.

И нашенецът като види списание с претенции, но с цена само 2 лева, примерно, ще си рече: "Нещо има съмнително тука, нещо явно некой сака да ме преметне, не може да е толкоз евтино, чакай да не го пипам даже, щото може да е заразено с някой химикал?!". А пък ако го отгърне и види, че в него нема цици, тогава съмненията му съвсем ще се задълбочат, и явно по тия причини почти никой няма да си го купи, и то тъкмо защото цената е толкова ниска. Странна му работа, но каква да е, като и страната ни, и нацията ни е доста странна?!

Аз лично си блъскам тия дни главата да решавам такива проблеми, ако ми кажете какво мислите, много ще ме улесните. Дано не ви натоварвам прекалено с мислене. Но знам, че сред вас има доста мислещи хора, затова и питам, в тях ми е надеждата и упованието.

8.) Но има и нещо друго, крайно скандално, но няма как да го премълча. Ако примерно се окаже (както, оказва се, в моменти на отчаяние, имам такова грозно предчувствие!), че добри автори не можем да намерим (и добри текстове), тогава как гледате на възможността списание ИДЕИ да стане почти изцяло мое авторско списание? Т.е. почти изцяло аз да го списвам, а други автори само да гастролират в него като гости?

Питам ви и моля да ми кажете съвсем честно как оценявате такава възможност, защото такова нещо (авторско философско списание) у нас май не е имало никога, пък и по света май е нямало. Аз както си пиша блога, така мога да пиша и цяло философско-психологическо списание с периодичност два месеца примерно, т.е. 6 книжки на година. Впрочем, Достоевски е издавал такова списание, "Дневник на писателя" се е наричало, то е било нещо като блог, но книжен. Той, горкият, си е мислил, че може да се отърве от безпаричието заради него. Не е успял, напротив, още повече а затънал. Ала неговото списание е било литературно, и е излизало в епоха, в която почти всички образовани хора са обичали да четат, и са чели, за разлика от нашата, в която почти никой не чете (е, не чете тъкмо книги и книжни списания!).

Дано казаното тук не Ви изглежда като проява на лудост и на маниащина от моя страна, но аз, признавам си, съм го мислил като вариант. Затова

9.) Моля да ми кажете как Ви звучи такъв краен вариант за едно чисто авторско философско-психологическо списание? За мен, разбира се, е по-добре да го пишем неколцина автори, този вариант с авторското списание го разглеждам за в случай че няма добри автори и текстове. (Не ми се иска да го пълним с преводни текстове.)

Впрочем, до този момент не съм ви казал, но имам добър приятел, мой състудент от едно време, който пише много добре. Казва се Алесиян Пацев. Тия дни издава книга по източната философия, в тази област той е най-добрия специалист в България, и не само в България; специализирал е в Индия и Тибет; заглавието на новата му книга е "Будисткото философско мислене" (аз ще я представя като излезе). Той има доста неиздадени текстове, така че разчитам основно и на него. Той е психолог по образование, много интересна личност, пише хубаво по философски и психологически теми. Сътрудник е на моя Център за развитие на личността, а също преподава в НБУ и ПУ.

Дотук тия въпроси бях длъжен да ги поставя, понеже не искам да има нищо скрито-покрито. Затова съм длъжен да ви попитам какво Ви е мнението по тези важни пунктове, понеже, надявам се, сред вас ще са и бъдещите евентуални читатели на списанието. Затуй искам да съм честен, не ща да се правя на "разсеян" или пък на "ударен".

Има още други въпроси около редакционната политика на списанието. Сега не искам да пиша по това, защото е голяма тема. Иска ми се списанието да засяга и актуални теми по "българските работи", по европейските също, да има раздел и за политическа философия (освен за чиста философия и за психология), а също и да пише и по "Божиите работи", по религиозни въпроси. Да не говорим пък за "човешките работи", те трябва да са на най-предно място: въпросите за личността, ценностите, пътя към просперитета. Освен това ми се иска да има теми, които да са полезни най-вече за младите, да им помагат в часовете по философия (знаете, те учат по доста калпави учебници общо взето, мъчат ги, и то цели 4 години, от 9 до 12 клас). А пък за студентите от разните специалности, ако изобщо учат философия - което е съмнително, по-скоро сигурното е, че не я учат - е налице ужасен духовен вакуум, в който пребивават; да, философията фактически беше прокудена от нашите университети.

Искам сега Ви задам и един твърде деликатен, но важен за мен въпрос:

10.) Какво ще кажете, имате ли нещо против на корицата на списанието да пише, че то е издание на моя Център за развитие на личността, а пък отдолу да пише: "философско и психологическо списание"? Тия неща ще ги уточня впоследствие, но ми е интересна реакцията ви: как ви се струва ако така изглежда корицата?

За разпространението пък не ми се мисли даже. Крайно труден въпрос. Ще трябва да го има това списание в най-големите университети. Разбира се, ще се постарая да уговоря в някои по-хубави книжарници в София също да го има списанието. И в Пловдив също. Ето, обявявам: търся хора, доброволни сътрудници по разпространението на списанието, живеещи по главните български градове, искате ли да станете такъв? Който иска, няма проблем. Да се обади само. Всяка протегната ръка няма да бъде отблъсната.

За хонорарите на авторите. Които искат да бъдат автори, сигурно се интересуват от този въпрос. Ще кажа тук следното - освен това, което вече съм писал.

Аз лично не ща нищо. Другите автори, за да има реципрочност, също няма да имат хонорари. Стига им моралната награда: "Да каже нявга народа, живя (умря), сиромахът, за правда, за правда и за свобода - как беше? - живя и умря, но пък и писа за списание ИДЕИ и пр.!" :-)

Това е твърде оригинално - и несрещано даже! У нас ще се избият "афторите" за пустите му хонорари из списанията и вестниците, а тук, при нас, нищо не се дава! Но пък има нещо друго, също крайно необичайно: ония автори, които пишат талантливо, ще бъдат печатани безпроблемно в нашето списание! Критерият е само талантът!

Това също е оригинално: не се търси "нечий човек", "наше момче или момиче", което, представете си, пописва, а в списание ИДЕИ само талантът ще бъде мярката и критерият, от който зависи дали някой ще бъде печатан или няма да бъде печатан.

Такива ми ти работи. А пък ако някои от вас, читателите на блога, имат възможност да спомогнат да стане така, че да се пошуми в някой вестник, друга медия, във форум или по блоговете около тия толкова оригинални, скандални, новаторски и прочие неща около и изобщо за списанието, ще бъде чудесно, щото без реклама сме загинали. А иначе до този момент, разбира се, в блогосферата се пази пълно мълчание около първото списание в България, възникващо от блог.

Което за мен е най-ясен знак, че работата, с която съм се захванал, се оценява от всичките тия хора като твърде интересна и хубава. Те другояче да насърчат човека, освен като мълчат, не знаят. Така че всичко си е наред, всичко си е на мястото, е, по нашенски де, не иначе, но така си върви светът у Нашенско, такива са ни и нравите, и то отколе. Промяна нема и не се предвижда да има. Но списание ИДЕИ ще излиза тъкмо затова: да подбутне нещата към промяна. Да видим. То и Ботев не е успял кой знае колко, та ние ли?!

Това е, спирам, че текстът стана прекалено дълъг. Увлякох се малко, но не ми се спи нещо. Обсебен съм от идеята за списание ИДЕИ, та затова. Боя се обаче най-вече от това да не стане така, че да възникнат сериозни различия между авторите на списанието и вас, читателите. Целта ми е да има съвпадение между читателски очаквания и авторски намерения. Затова и пиша този постинг, който има характера на нещо като анкета. Ще съм ви благодарен ако ми отговорите, и то най-честно. Благодаря предварително на дръзналите да отговорят!

Добави в Svejo