Мъчителен въпрос, касаещ смисъла на живота ми: осъзнах, че не зная какво съм!

По повод дописката Писмо до художника Давид Черни от името на пловдивчани, които се срамуват заради арогантното безкултурие на своя кмет получих следната любопитна забележка, която ме вкара в тежък размисъл:

Г-н Грънчаров, хубаво е че заемате такава гражданска позиция, но много е нескромно сам да наричате себе си писател и философ. Никой все още не Ви е признал като философ или като писател. (А.Стоянов)

Никой не ме бил признал! Абсолютно никой! Какъв кошмар?! Същинска трагедия! Аз значи си философствам и си пиша, а един вид нямам право да го правя, щото не са ме признали?! И железният извод е че требе да замлъкна завинаги! А аз, безсрамникът, не мълча...

Разбира се, като осъзнах това, първо страшно много се засрамих, а после мислих, дълго мислих по повод на тия думи. Изключително много се и разтревожих за себе си, щото се оказва, че не знам кой и какъв съм без туй "признание". Имах чувството, че са подкопани духовните и екзистенциалните устои на личността ми. Накрая се съвзех и въпреки обзелия ме екзистенциален уплах, дръзнах да напиша следното на човека, които успя да ме извади от душевно равновесие - и разби хармонията в живота ми както се разбива непотребна порцеланова паница:

Г-н А.Стоянов, благодаря Ви за интересната реплика. Накарахте ме да се замисля. Аз съм завършил философия и вече повече от 30 години се занимавам с философия, питам се: какво ли трябва да се случи в живота ми, та да бъда признат за философ?! И кой ли ще трябва да бъде тоя, дето ще удостовери, че съм вече философ. Може би посмъртно, а?

От друга страна погледнато, в дипломата ми пише: "присвоява му се квалификация на философ, преподавател по философия и социология". Не знам, вкарахте в душевно смятение душата ми, бедната ми душица, тъй да се рече. Лошо е човек да не знае какъв е, страшно е и професионална квалификация да му бива отричана, въпреки че вече 30 години работи все едно и също нещо, именно, философства. Ерго, требе да съм философ, а, Вий какво ще кажете?!

Щото, както показва думата, който философства, е философ, а пък мен, ако още не сте го забелязали, ще Ви кажа: някой само малко да ме побутне, и почвам така усърдно да философствам, че направо няма спиране :-) Значи, излиза, требе да съм все пак философ, а? Знам ли? Но кажете Вие де, Вий, сигурен съм, повече ги разбирате тез работи...

А пък за другото признание, признаването ми за "писател" нещата, както изглежда, са още по-сложни. Кой ли удостоверява, че някой е станал "писател", странна работа е това?! Читателите? "Народът"? "Человечеството"? Бойко Борисов? Или може би Бареков? Времето? "Хисторията"? Или... СБП? Кой? Кой? Кой, кой, кой, кой? Кой? Кой? Кой? Кой? Кой, кой, кой, кой, кой?... (Да повторя и аз този така хубаво зададен и толкова настойчив въпрос, въпросът, формуринат така бляскаво от бившия премиер Иван Костов.) Ето това, признавам си, съвсем не мога да го разбера, поради което силите ми се изчерпаха да мисля!

Ако изходи човек от самата дума, тя ясно показва, че писател е оня, който се занимава с писане. От тази гледна точка моя милост, струва ми се, с основание може да се счита за писател, понеже с писане се занимавам откакто се помня, и като ученик обичах да много да пиша, и като студент, и след това като почнах работа, непрекъснато и само пиша. Значи, погледнато от този ъгъл, требе да съм писател, след като пиша толкова много, а, Вий какво ще кажете?

Вярно, Вие може би имате предвид някакво официално признание от страна на "Съюза на писателите", предполагам, точно това имате предвид, нали така? Е, тия хора не са ме забелязали, че пиша, ама аз въпреки че не са ме забелязали и не са удостоверили, че пиша, продължавам да си пиша, щото такова "удостоверение за пригодност за писане" хич не ми е потребно. И без него си пиша, и не само пиша, ами и на моменти, като ме обземе гъдела за писане, хем пиша, хем пея даже; страхотно преживяване е, Вий трябва да го знаете, понеже, както твърдите, сте голям капацитет по писането и по писателстването. Хей, г-н Стоянов, Вий да не сте някой от нашите велики писатели, от тия, дето ходят с лаврови клонки на мъдрите чела, леле, ако сте от тях, прощавайте, че се обадих?! Да не сте самия Левчев, а? Срам, какъв срам, да говориш със самия Левчев, пък да не си на колене...

Но както и да е де. И ето, слава Богу, след като писах години наред, написах и издадох в крайна сметка доста книги, 13 трябва да са като общо число издадените книги, плюс 2-3 още неиздадени. Благодаря Ви иначе за ценната забележка, аз ще продължавам да мисля дали съм или не съм писател и философ, поставихте интересен казус.

Ако пък поясните какво сте имали предвид като формулирахте тъй интригуващата загадка, ще ме подпомогнете твърде много, за което ще Ви бъда крайно признателен...

Добави в Svejo