Да си спомним за Радой Ралин, българският Езоп

Докога по земята ни бащина

ще вилнее тая страшна простащина?

●

България, България, понасяща България!

Познавам те от оня ден и вчера.

Страна, в която всичките бездария

направиха огромна кариера.

●

Вие да творите хумор можете,

но с перото, дето остро дращите,

вместо нещо в джоба си да сложите,

слагате си таралеж във гащите.

●

Имайте кураж,

животът е мираж.

●

Кой постъпва честно, не живее лесно.

●

Кой излезе прав, не излиза здрав.

●

Кой душа не продава, той имотен не става.

●

Хайде наште! Яжте люти чушки!

Стига сме си правили оглушки...

●

От люлката до гроба, бял свят не види роба.

●

Бедността не е порок, а урок!

●

Сит търбух, за наука глух

●

Ръцете му слаби,

ала знай да граби.

●

С очите гълчи.

С езика мълчи.

●

Изтъка си платното

и ритна кросното.

●

По е лоша простотията

и от лошотията.

●

Където насилие вилней,

там законът линей.

●

Мир и берекет,

но с гърба напред.

●

Да би мирно седяло,

не би чудо видяло.

●

На бодлива крава

бог рога не дава.

●

Без пари чиляк

сам на себе враг.

●

Давайте й каша,

та да стане наша.

●

Хем му се иска,

хем не му стиска.

●

Дай му крушка,

да те слушка.

●

Щом се сиромах замогне,

никому не ще помогне.

●

Който лапа,

той се цапа.

●

Не умирам чак толкова тъжен,

Не останах никому длъжен.

●
Хубавата епиграма се разказва между двама. А която е половинчата, се печата.
●
Булка росна, като цвете, днес при попа се вести. Той прости и греховете, но на нея не прости.

(Забележка: Публикацията е по идея на приятеля на блога г-н Петър Каменов, от Монтана)

Добави в Svejo