Това е изображението на брояча на втория ми блог, на моя вече главен текстови блог; не съм погледнал и не съм разбрал кога посещенията са минали числото 500 000. Първият ми блог, уърдпресовския, който сега вече е видео-блог, има 647 174 посещения. По този начин, оказва се, и двата ми основни блога имат по повече от половин милион посещения. Това за мен е основателен повод за задоволство, особено като се вземат предвид мащабите на българския отрязък на интернет, на световната мрежа. Заедно двата ми блога имат към 1 150 000 посещения, което хич не е малко...
Това е чудесен повод за законно задоволство: и двата ми основни блога имат по повече от половин милион посещения! И затова използвам случая да изразя за сетен път благодарността си към посетителите, към читателите и на двата ми блога. Вие давате живот, от вас зависи смисъла на съществуването и на двата ми блога: благодаря ви за това, че всеки ден сте мои гости! Това само ме задължава да бъда на ниво - за да не ви разочаровам. От друга страна ще се радвам да чувствате тия блогове като свои: много от вашите коментари, по установилата се традиция, стават нови постинги, което според мен е несрещано другаде явление. Аз не вярвам друг автор на блог да чувства това уважение към мненията на читателите си, което аз чувствам; не вярвам друг толкова високо да цени и да почита становищата на своите читатели. В другите блогове трият коментарите на посетителите, тук абсолютно всякакви коментари се допускат - в този блог най-святото нещо е свободата. И истината, разбира се: защото, знайно е, че само истината ни прави свободни.
По тази причина в блоговете ми има най-горещи спорове, дискусии, несъгласия, борба на гледни точки и на принципи, т.е. има живот. Аз обичам споровете и, да си призная, понякога, пък и по-често, доста се увличам; и аз съм човек, съвсем не претендирам да съм ангел, нищо че името ми е "Ангел"; и аз допускам грешки, а често съм прекомерно твърд и рязък в защищаването на своята позиция. Възможно е, понеже съм твърде разпален в споровете, някои хора да са са почувствали уязвени или направо обидени. Моля тия хора да приемат моите извинения. Хора сме, трябва да се разбираме - и да си прощаваме. Сред нас непогрешими няма, светци с нимби, предполагам, сред нас също така съвсем не се разхождат.
Няма обаче да се извиня на политиците и "държавниците", които са обект на моите критики. Те също са хора, ала техните отговорности са други, а пък са и поели риска да бъдат обект на всякакви критики - щом се ползват от сладостите на славата, на "величието", на властта, да бъдат така добри да поемат и някои леки неудобства. Аз не смятам, че ролята ми е да им вея или развижвам въздуха с палмови клонки, както правят други: погледнете "колегата Бареков" какво прави, как мило гледа в очите поредните управляващи, как им се подмазва, как смехотворно ги прославя и по този начи увековечава и тях, и себе си - и то не къде да е, ами в пантеона на човешката глупост.
Моята пък задача е да бъда безпощадно придирчив към тях, понеже се старая да работя и служа единствено на истината; не моят "сприхав характер", а истината ме задължава да бъда такъв, какъвто съм. Слугинският манталитет ми е органично чужд, понеже добре знам, че ние, гражданите, не сме слуги, а сме истинските господари на нашите управници. И затова няма да допусна те себе се да величаят за господари - няма по-лоша беда от тази господар да стане роденият да слугува! - а пък нас, гражданите, да се опитват да ни превръщат в слуги; тая няма да стане, забрави, драги ми Борисов! Ти си ни слугата, а аз, а ние, българските граждани, сме твой господар! Да, ти си наш слуга, запомни добре това! Колкото и да се пъчиш, колкото и да се мислиш за богоизбран, колкото и важно и пренебрежително да гледаш спрямо "гмежта", която те избра, ти си само един слуга, нищо повече от това: слуга на народа! Хубаво го проумей и не го забравяй никога. И забрави за мераците си да ни ставаш господар, подобно на Чавес или на Путин, тая няма да стане, напразно се напъваш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар