Темата наистина е огромна и не може да бъде изчерпана в няколко реда. Само няколко бегли бележки.Нестабилността на партийната система е характерна за много развити демокрации като френската, италианската и пр., какво остава за посткомунистическите страни. Показателна в това отношение е бившата ГДР, чиято политическа култура и партийна система разко се отличават от тези в Стара Германия. На тази почва лесно избуяват всякакви популизми, борбата с които наистина е много трудна. В дълбочина проблемите може би наистина са нравствени. За съжаление в редиците на демократичните сили се оказаха достатъчно корумирани и безскрупулни хора, които дискредитираха синята идея. Това, разбира се, не стана без помощта на посткомунистическата мафия и подвластните й медии. Някак на българите беше внушено, че никой освен абсолютната истина или Бог не са достатъчно чисти и достойни да управляват България. Хората не могат или не искат да разберат, че и политиците са само хора с всички човешки слабости и недостатъци.
Грешка на демократичните сили от самото начало беше и прекалената интелектуализация. Забравиха се две неща – че избирателите навсякъде по света не са движени толкова от рационални, колкото от емоционални мотиви и че десните партии са по принцип партии не на интелектуалния елит, а партии тъкмо на простолюдието. СДС и после ДСБ апелираше и се ориентираше основно към най-образованите и интелектуално издигнати слоеве. В български условия, обратното на Западна Европа, тези прослойки по парадоксален начин наистина са с по-скоро десни нагласи, но наред с тях трябваше да се обръща специално внимание на хората с по-ниско образование, защото именно те са традиционните изибиратели на десните, а не интелектуалците. Левите партии са партии на интелектуалците, гейовете, проститутките и наркоманите.
Между другото се питам какво би станало, ако в България изчезнеше уж „лявата” БСП и на нейно място се появи истинска социалдемократическа левица. Дали София и големите градове ще останат „десни” или ще олевеят, а малките селища ще „одеснеят”?
Пак ще повторя – не обвинявайте българкия народ, че бил „прост” и „тъп” и затова гласувал за комунисти и популисти. В своята същност политиката е просто нещо: когато застанеш пред избирателната урна, не е необходимо да имаш три факултета, за да гласуваш „правилно”. Нещо повече, високото образование е почти сигурна гаранция, че гласуваш "неправилно". Неслучайно в Западна Европа десните партии са партиите на необразованите и прости хора, докато интелектуалците традиционно левеят. (По издигнатата по този начин теза, с която съм абсолютно несъгласен, ще се изкажа съвсем скоро. Авторът на този текст допуска непростимо объркване и озопачаване на понятията, или по-скоро не си е дал труда да намери подходящата дума: понятието "прост човек", ако означава "естествен", "неизвратен", нравствен, със здрави ценности човек, едва тогава ще се съглася, че десните партии са партии на "простите хора". Бел. моя, Ангел Грънчаров.)Не може в България да е различно. Тук простите хора наистина гласуват по-скоро за левите, но според мен не поради някакви несъществуващи дълбинни леви нагласи или носталгия по комунизма, която 20 години след 1989 трябва да изживяна, а защото още не са разбрали, че десните партии са техните партии - партии на реда, спокойствието, морала, християнските добродетели. А не са разбрали това, защото десните не са работили достатъчно по места.
Не става само със седене в София и епизодични появи по медиите, трябва апостолска работа и постоянно присъствие по места и говорене без излишна интелектуализация – с елементарни, постоянни, упорито повтаряни до втръсване послания от рода на „Картаген трябва да бъде разрушен”. Едва когато политикът е повторил едно послание хиляди пъти и сам вече не може да го търпи, то тепърва започва бавно да прониква в съзнанието на избирателя. Това е простата рецепта за успех на десните, няма нужда от сложни стратегии и планове или някакви нечувани „софистикирани” PR-техники.
Автор: Стоян
20 коментара:
Г-н Грънчаров, навсякъде, освен в България, десните партии са на селяни и прости хора. Християнския морал, с който те толкова пропагандират, се ползва за тормоз над хора невярващи или иноверци, за цензура по сексуалните въпроси и за репресии срещу хомосексуалистите. Повечето тук биха ръкопляскали, но знам, че вие не сте такъв. Левите, социалдемократически партии, са за авангард в изкуството, култарата и бита, за повече човешки права, за свобода на личността, за защита на природата, за свобода и равенство на вероизповеданията /и атеизма, той също е човешко право/.
У нас и навсякъде, където е минал комунистически крак, нещата са наобратно. Причината е, че комунистите са изстребили социалдемократите /отношението на комуниста към социалдемократа е като на въжето към обесения - цитат на В.И. Ленин/ и след това са окупирали лявото пространство. За разлика от социалдемократите, комунистите са агресивни, диви и налагат свой изопачен и ретрограден морал. Поради тази причина десните у нас са принудени да са носители на модерността и реформите.
Огромна е разликата и в икономическата програма. Социалдемократите са против революционните действия и плановата икономика, още Бернщайн пише, че правата на социалнослабите трябва да се извоювят с ежедневни усилия, а не с кланета. Ленин обаче заклеймява Бернщайн като предател.
А десните - социалдемократите не харесват и не смятат за справедлива една система, в която няма здравно осигуряване и в която човек за човека е вълк. Знам, че вие декларирате симпатии към Айн Ранд, но начина, по който ви изработиха с Интернета /вие го нарекохте комунизъм/ си е чиста проба дясна политика.
Поздрави от един зелен социалдемократ!
Любопитно е как партийната пристрастност влияе върху мислите на един човек като Вас, който, общо взето, дава разумни оценки и е мислещ. Аз отделно ще си кажа разбирането за Вашата теза, че "простите хора" по цял свят били "десни", а пък "сложните" хора били леви. Това, че Вие се самоопределяте като ляв, не трябва да Ви влияе дотам, че да допускате такова изопачаване. Аз съм философ, сиреч партийно необременен човек, за мен значение има само истината, по тази причина в резюме скоро ще напиша кои и какви хора са десни, и кои - леви. Щото става дума за ценности, моля, не елементаризирайте, не се и опитвайте да подвеждате хората: замислете се, какво означава да твърдиш, че ценностите, които не споделяш, са за "простите хора"; аз на Вас, примерно, прост ли Ви изглеждам?! А аз не крия, че споделям десните ценности! А пък в лявата мъгла ако има нещо "сложно", т.е. левите мозъци са мозъци на "сложни хора", т.е. ако Вие скромно себе си определяте като "сложен човек", нека, мислете си каквото искате, величайте се, само недейте да обиждате с подобни квалификации хората, които не мислят като Вас. Понеже по този начин на дело сам себе си опровергавате: нали левите били много толерантни и били за "свободата на мисълта" и прочие, на думи твърдите това, а на дело правите точно обратното :-)
С риск да ви обидя, не смятам, че сте много десен. Наистина вие подкрепяте дясната икономика, въпреки, че сте патили от нея - това е ваше право. Аз лично смятам, че хората трябва да могат да разчитат на държавата, но разбира се, основно право на демокрацията е всеки да има и друго мнение, включително, че хората не трябва да разчитат на държавата. Действително вие мразите комунизма - и аз не го обичам. Писах вече за отношението на социалдемократи и комунисти. Моля, правете разлика между двете, когато пишете обобщението си.
Не мисля обаче, че сте хомофоб, както са например мнозинството от десните в САЩ. Не мисля, че смятате за необходима морална цензура относно темите за секса. Мисля, че подкрепяте авангардното изкуство, както се видя от поста ви за Давид Черни. Все неща, които не са присъщи на десните по света /у нас, както писах е обратно - аз например гласувах за Синята коалиция на парламентарния вот/.
Може би може да бъдете категоризиран като "евродесен", като ХДС в Германия или Народната партия във Франция. Но европейската политическа система е социалдемократическа по същество, за разлика от американската, която е либертанианска и консервативна.
oshte li shte propagandirate za kostoF? vidqhte li kostov do kude vi dokara.. do 2-3%
Тъй като това е интелектуален блог на философ е хубаво, че се водят теоретични спорове на високо ниво за политически идеологии и ценности. Аз самият имам силна склонност към теоретизиране. С подобни разсъждения обаче не бива да се прекалява.
Иначе американската политическа система е възникнала и се е развила при съвсем различни условия и трудно може да се сравнява с европейската. А консерватизмът, за разлика от социализма или либерализма, като цяло дори не е идеология или система от възгледи, а по-скоро умонагласа. Не е задължително например консерватизмът да върви ръка за ръка с либерализъм или либертарианство в икономиката и т.н. Партии като ХДС в Германия например не са класически консервативни формации, характерно за тях че, че съдържат консервативни, либерални и социални елементи.
Колкото до избирателите на десните – значи както и да дефинираме „прости” хора, факт е, че десните традиционно повече се харесват на по-слабо образованите и по-силно религиозни хора, жители на малките населени места и на по-възрастните. Трябва да признаем, че тези слоеве от населението често имат по-добър и по-правилен политически усет и гласуват много по-прагматично от хората с по-високо образование. Между другото комунизмът също не е измислица на необразованите, а бълнуване на фантазьори-(псевдо)интелектуалци. Никой селянин не мечтае вечер след тежък работен ден как да „ощастливява човечеството”. Това е привилегия на безделници и неудачници-интелектуалци от рода на Маркс и Ленин.
Разбира се, това не означава някакъв автоматизъм, напр. че ако си млад интелектуалец-атеист в голям град, задължително си ляв и т.н. Около 20 процента от избирателите на ХДС в Германия например са без вероизповедание, респ. агностици и атеисти. Освен това в сложните съвременни постиндустриални общества традиционните партийни обвързаности стават все по-слаби.
В България обаче определено се прекалява с употребата на понятията „ляво-дясно” („предно-задно” и „горно-долно”:)). Тук политиците непрекъснато изтъкват колко леви или десни били. Само че такива анализи са работа на политолозите и на академичните среди. Разбира се, един политик трябва да има някакви теоретически опорни точки. Само че избирателите не се интересуват от подобни умозрителни разсъждения, а от РЕАЛНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ПОЛИТИЦИТЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ. Не е работа на политиците денонощно да умуват, теоретизират и подчертават колко леви или десни са самите те. Те предлагат своите решения и избирателите решават дали са подходящи, или не. Колко десни или леви са тези решения, може да е интересен, но е вторичен въпрос. Факт е например, че определящите се уж като леви социалисти в Б-я в много отношения водеха една ултралиберална икономическа политика с минимални плоски данъци и пр. Следователно всички заклинания на БСП, че са лява партия, не намираха никаква опора в практиката. Не е важно какво декларираш, а какво вършиш.
Съгласен съм, че понятията "ляво"-"дясно", "консервативно"-"либерално" тук у нас трябва да се разбират по-нюансирано и специфично, но това не значи, че тия противопоставяния не носят в себе си смисъл, който е налице в разбирането на същите понятия навсякъде по света. В основата им лежат съответни ценности, обуславящи една или друга политическа философия, един или друг идейно-мирогледен комплекс или нагласа спрямо съществуващото и мястото на човека в него. В отношението си към общността личността има няколко принципно взможни реакции, които също се включват като детерминанта в образуването на съответната "система" от ценности. Разбира се, че използването на тия понятия за да се квалифицира едно или друго човешко същество, една или друга личност съдържа в себе си прекомерна доза схематизъм и условност, това е неизбежно - понеже животът на душата на това човешко същество винаги е много по-богат и разнопосочен в сравнение с това доколко различните обяснителни схеми могат да го обхванат. Ето по тази причина, примерно, Ви се вижда, че моите анализи били показвали "нечиста", или неадекватна "дясностност". Но това, което Ви изглежда като съчетаване на разнородни елементи в моя личен мироглед всъщност обозначава, че мирогледът ми е много по-богат, отколкото това може да се схван с помощта на каквато и да било обяснителна схема. Това важи за всеки човек, и дори може да се открие следната зависимост: колкото повече един човек не е подложил на внимателно осмисляне на собствените си ценности (та да ги подреди в цялост, да им придаде органика и пр.), толкова повече мирогледът му е по-схематичен и беден; противно на това, колкото повече индивидът се грижи за своите ценности и идеи, толкова повече мирогледът му изглежда "разнопосочен", и то тъкмо защото животът (в случая на чомешката душа) не може да се обхване в нито една обяснителна схема, т.е. е много по-богат отколкото можем да си представим. Аз, разбира се, ще напиша нещо за мирогледа на т.н. от Вас "прости хора", които били "предимно десни", щото, предполагам, няма да отречете, че има и леви, които са "достатъчно прости" като душевност и бедни като личностност. Аз това не мога само да разбера: защо Ви се струва, че "простите хора" гласуват за десните, а пък "умни" и "интелигентни" са най-вече с лява идейност. Но този въпрос е интересен и трябва да се обсъди, така че съм готов на една по-пълна дискусия...
Г-н Грънчаров, простите хора по същество са мнозинство и всички партии ги коткат - нали искат да печелят :) Но мен десните в едни страни като САЩ например са ми ужасно противни. В Европа не, но отново държа да отбележа, че в ЕС цялата система е насочена към това човек да е сит и да не е лишен от подслон и сигурност.
ОК, но по въпроса как може да стане това, именно, хората да са задоволени и доволни от живота си, десните и левите се различават твърде съществено. Левите настояват за "справедливо разпраделение и преразпределение на богатството", а пък десните по цял свят акцентират върху създаването на богатство, т.е. преди да се разпределя трябва богатството да бъде създадено, т.е. трябва да има какво да се разпределя.
А в САЩ "левите" са десни кажи-речи колкото са десни и европейските десни, тия от континента, не от Англия. Затуй Америка е толкова дясна, което автоматично не води до извода, че щом Америка е дясна, американците са простовати. Наричайте ги както искате, за да си облекчите душата, ала фактът е факт: "най-простоватата" нация по света е същевременно и най-богата, и най-напреднала във всяко едно отношение. Това трябва нещо да говори за предимствата на дясното световъзприемане и на десните ценности. Пректически, исторически доказано предимство, а не само на думи. Лявото също доказа колко струва и докъде води: комунизмът е доведеното до логичния му край, до пълен абсурд, ляво. И се разбра от всички, че "истинското ляво" води до пълна и цялостна катастрофа и на общността, и на индивидите. От което следва, че "умереното ляво" води ако не до катастрофа, то поне до застой, до блокаж на жизнените сили на общността, до потискане на стимулите за растеж, до болест на обществения организъм. Запитайте се какво би станало с една държава ако левите станат повече от дясномислещите хора?
Впрочем, няма какво да се запитвате: България е очевиден, и то най-показателен пример докъде стига една такава държава. Левият манталитет води до чакане на мнозинството някой да го оправи, до мечти за силна държава и за силна ръка, до бандитизъм, до разгул на престъпните крадливи корпорации (щом частното е един вид общо, що да не го крадем, та то си е наше?! що да го взема само държавата, ний, бандитите, имаме същото право да крадем?!) и т.н.
Вие пак изпадате в грешката да мерите лявото единствено и само с комунизма. Това е като да мерите дясното с националсоциализма и фашизма, в научната терминология приети за крайнодесни движения /казвам го, защото вие си ги броите за леви - това не е съвсев коректно/. По такава извратена логика лявото е по-успешно, щото издържа 70 години, а дясното - 10.
Но разбира се, това не е така, тъй като лявото не се изчерпва със СеСеСеРе, както дясното не се изчерпва с Хитлер.
Та да видим коментара ви за САЩ. Вие казвате, че американските леви са като европейските десни. Може и така да е - аз затуй и харесвам европейските десни, а американските - не. Може пък да съм накакъв центрист, възможно е. Но що се отнася до останалата част от поста ви - първо, САЩ наистина е най-могъщата военно и икономически страна, но дали там се живее най-добре? Не мисля. Там се работи прекалено много, по 12-14 часа на ден, отпуск почти няма, хората нямат време да спрат в забързаното ежедневие, да се замислят. Имам познати, които се върнаха оттам.
По-съвсем друг начин стоят нещата с ЕС. Имам познати живели във Франция, в Испания, в Германия или във Финландия - всички тези страни са прекрасни за живот, намерен е точния баланс между икономически дясното трупане на богатства и социалдемократическото им преразпределяне - никой не отнема инициативата на хората, но никой не зарязва и бедните, социалнослабите. Смея да твърдя, че страните от по-развитата част на ЕС са много по-примамливи за живеене от САЩ.
Но нека се спрем и на самия САЩ - кажете какво примамва хората към тази страна? Усещането за свобода, красивите мегаполиси като Ню Йорк, Маями, Лос Анджелес, блясъкът на холивудските филми, макар и измамен, мечтата за някакъв земен рай. Тя наистина не винаги е реалистична, но хората имат нужда да мечтаят. Но, питам аз, кой изгради тази мечта? Дали това са десните, изсушени пуритани от Тексас и Библейския пояс, които забраняват банските по плажовете, пребиват хомосексуалистите по улиците, създават Ку-клукс-клан и натрапват своята агресивна версия на протестантизма на всеки, независимо дали търси "утеха и спасение" или не?
Или пък американската мечта бе създадена от писателите, певците, актьорите, интелектуалците, всички онези, които подкрепят демократите и американската левица?
Мисля, че верният отговор е вторият. Затова и съм един "зелен социалдемократ". Но, за да ви успокоя - ако трябва да избирам между агресивното тексаско говедо Буш и някое комунистическо изчадие като Кастро или Ким Чен Ир, ще гласувам с двете ръце за Буш - макар и с отвращение. Но това не ми попречи да празнувам краха на републиканците на последните избори и да стискам палци на Обама и за следващите избори!
Простете, но забелязвате ли какво казахте: в Америка лошо се живее, защото много се работи, в Европа хубаво се живее, щото бил намерен баланс между "дясното трупане на богатства" и "лявото социално-преразпределение на чуждите богатства". Тъй като Ви уважавам - впрочем,и вий, социалдемократите, сте твърде десни в очите на комунистите, те затова и ви мразят толкова! - ще се изразя възможно най-меко: човешката склонност да получаваме даром нещичко от чуждото, сиреч да паразитираме за чужда сметка, се въплощава от левия екзистенциално-политически и нравствен тип. Тия, дето нищо чуждо не искаме, обаче и своето не даваме, тия, дето не щем нищо наготово от държавата, а разчитаме на собствените сили, на своя труд, сме десни.
Що се отнася до квалифицирането на нацизма като "десен" пропускате, не зная случайно или нарочно, пълното му наименование, именно, националсоциализъм. Щом социалното, вместе с "националното", е доминанта на хитлеризма, явно той няма нищо общо с дясното, където ценрове на неговата ценностност са индивидът и свободата. Разбира се, тезата че нацизмът ("фашизмът") бил "крайно десен", е сталинистка теза, измислена, за да се подчертае мнимата противополжност на комунизъм и нацизъм. Интересното е, че даже и на десни социалдемократи като Вас им се вижда доста удобна сталинистката теза за нацизма като "десен антипод" на комунизма. Заради това и Вие се мъчите да ми припишете разбирането, че съм бил отъждествявал комунизъм с левичарство; левите може да имат различни градации и степени на приоритет на държавата над индивида, на контрола над свободата, на общностното над индивидуално-личностното, на общото над частното и прочие, но корена им е един и същ: личността, особено пък слабата, "масовидна личност", е зависима от общността и трябва да чака благодеяния и подаръчета от нея, и то тъкмо за сметка на ония индивиди, които, макар и "прости" и не толкова "изтънчени в мързела" си от левите, работят яката и не чакат нищо наготово...
Напротив, не съм пропуснал пълното наименование на националсоциализма - това ще рече общност на нацията. Нацията е ценност преди всичко на десните политически фигури. Мисля, че ви липсват няколко курса политология. Това, че националсоциализма е крайнодясна идеология не е теза на Й. Сталин - това е теза, защитавана в цяла Европа и дори любимата ви Америка.
Второ, аз не смятам, че трудът е единствената ценност в обществото. Напротив, смятам, че трябва да има баланс между труда и свободата на личността. Постоянния труд смазва свободата. Няма свобода, когато бачкаш 14 часа на ден за единия насъщен. По логиката на любимите ви американски десни вие сте безполезен, философствате там, какво е то бачкане, произвеждате ли нещо - не! Именно левите могат да оценят работата на философа, поради което и повечето философи в света са леви. Именно левите ценят хората по-свободолюбиви, интелектуалците, поетите - десните ги презират, това са нехранимайковци. Дясната психика е психиката на еснафа, на мравката, която заплюва щуреца, задето пее и свири, "а не бачка яката". И никога, никога не бих подкрепил светоглед, издигащ труда до единствена и най-висша ценност. Труда е важен за напредъка на едно общество, но той е СРЕДСТВО за постигане на щастлив живот от индивида, а не самоцел. Това се разбира от левите, преборили се свободното време, преборили се децата да не работят като волове, преборили се за безопасност на труда, за почивки, а не за едното "бачкане яката".
И спрете с това, че десните пазят свободата на личността. Тъй както комунистите искат да подчинят личността на своят извратен идеал за светло бъдеще, така и десните искат да оковат Човека в догмите на традициите и на религията. Само социалдемократите искрено ценят личността и свободата - поне според мен :)
Поздрави!
Един зелен социалдемократ
П.С. - защо не публикувате спорът като пост, според мен ще е интересно на читателите. Веднъж да се появи в блогосферата интересен спор в ПРИНЦИПЕН ПЛАН между лявото и дясното, а не само за това какво бил направил Бойко, какво бил казал Костов, какво бил разкрил Яне и дали Сергей бил гей.
Много често тези на Йосиф Сталин или на сталинизма/комунизма се защищават от "модерните леви" на Запад без тези последните да си дават сметка за това: говорим за ляв стереотип, за лява нагласа, за леви ценностни доминанти, които не се променят току-така. Все пак, да не забравяме: Сталин и сталинизмът-комунизмът десетилетия наред са били кумири на лявото, включително и на такива широко скроени и интелигентни леви като Сартр или Камю. Особено това важи в случаите, когато споменати леви не са живели в условията на реален сталинизъм-комунизъм, т.е. са подвластни на някаква изкривена "романтическа" представа за комуно-сталинизма и комунизма. Пример: един съвременен кумир на левите на Запад като Ноам Чомски постоянно, без сам да си дава сметка за това, говори и пише неща, които дума по дума съвпадат с това, което са говорили сталинисто-комунистите. Общ каркас на лявото, простете, но това си личи и при Вас, е пълното неприемане и жестокото отхвърляне на "дясна нация" и "дясна държава" като американците и като Америка: антиамериканизмът е модус вивенди обединяващо ядро на левицата като цяло, в това число и на нейното сърце - първосортният сталинисто-комунизъм.
Така че аз лично не съм слонен много да вярвам на жонглирането с думички и смяната на имена от модерните леви, мен като философ ме интересува същината: даже ако левите един ден се нарекат "марсиански антисталинистки социалдемократизъм" пак няма да могат да ме подведат и заблудят относно своята същина: пълно неразбиране и отхвърляне на свободната личност и индивидуалност и на нейния порив към успеха, безусловното й преклонение не пред личността и личностното, а пред различни общностности и тоталности като нация, партия, класи, "социално слабите" (и умствено слабите също!). Неслучайно при разпадането на комунизма видяхме как той набързо се префасонира като войнстващ национализъм, така че, моля, недейте да пришивате нацията като доминанта на дясното мислене и съзнание. Казахме, че сталинистките идеологеми продължават да оживяват по най-чудодеен начин лявата "мисловност" и дори чувствителност.
Твърде оригинални са, впрочем, Вашите разсъждения относно лявото възприемане на труда: изглежда засегнах някаква чувствителна струна в сърцето Ви. Трудът за левите е хубаво нещо, ала други да се трудят, а пък левичарят да им ръкопласка или да ги "организира" и "защищава" (левите са предимно синдикални паразитиращи защитници на "трудяшите се"!). Никъде не съм казал, че "постоянният труд" е някаква ценност за дясното, но такава ценност е свободната изява на личността, а пък трудът е начин за нейната изява. Че на левите не им се работи, се разбира от само себе си: те обичат други да работят, а пък те да присвояват резултатите на чуждия труд: паразитирането за левите е за предпочитане пред здравата, свободна себеизява в и чрез труда, чрез творчеството и прочие. За свободолюбието пък на левите не ми се говори: те затуй десетилетия наред се прекланяха пред царството на абсолютната несвобода, именно пред комунизма и социалитарността, от която доста е пострадала и Западна Европа заради нейните уж "широко скроени" леви и социалдемократи които в страни като Франция и Швеция са успели да пручат огромни слоеве към паразитирането и присвояването на труда на други хора. Като капак на всичко левите освен че са предимно мързеливци с чувстителна спрямо "социалната справедливост" душа, те нямат нищо против да пришият на своя неизкореним мързел някакъв романтически ореол: по душа всеки мързеливец е романтик, неговият мързел неумолимо избива в романтика. Такъв може дори да ти напише ода за труда, ама, разбира се, обича не самият той да се труди, а други да се трудят, а пък той да плячкосва резултатите от техния труд. И прочее, бих си позволил да Ви препоръчам да прочетете мемоарите на г-жа Тъчър, за да видитедо какви ужасни нравствени деформации е довело господството на лявото в най-дясната и консервативна нация в Европа, каквато са англичаните. И дори в Америка, такава, каквато тя е била преди Рейгън. Там и ще разберете как консервативната революция на Рейгън-Тачър спасява тия две велики нации от нравствената проказа на левичарството, за да постави развитието им върху здрави темели: тези на традицията, морала, религията и свободната човечност. Така че дясното нищо не "оковава", напротив, дясната ценностна нагласа осигурява безбрежни хоризонти на човешкия просперитет, на лочностната себеизява. В това отношение бих Ви препоръчал да прочетете моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, в която съм изложил и алгументирал напълно основателно това, което тук само маркирам - поради естеството и спонтанността на стихийно започналия спор.
Много дълго сте отговорил, но за съжаление според мен циклите на една тема - левите се прекланят пред комунистите и те са комунисти, ерго са безполезни, тачър и рейгън са най-великите и така нататък. Нищо, че тачър е най-мразения политик в Англия днес и, че след нея три кабинета минаха на лейбъристите, нищо, че днес консерваторите в Англия са позеленели и са отишли в центъра, белким се избавят от наследството й, нищо, че за да срази Картър Рейгън вкара в играта примитивната религиозна десница в САЩ, за която навремето Маккейн каза, "че са носители на нетолерантността", а после прегърна с лудата Пейлин, белким не изпусне гласовете им, апропо, заради тях изпусна гласовете на всички останали.
Що се отнася до труда, сто пъти предпочитам романтика пред бачкатора. Прочее, комунистите, подобно на десните, също предпочитат простака и бачкатора, нему те най-лесно манипулират и ползват. Само социалдемократа гони образования, градски елит. Десняшката простотия неусетно се прокрадна и във вашия пост - пишете, че левия би написал ода, но не би се потрудил - а нима писането не е труд? Не и според десняците.
Затова никога не бих ги подкрепил.
И не отричам тотално САЩ, г-н Грънчаров. Не отричам киното им, не отричам Обама, не отричам милионите страхотни хора там.
Просто предпочитам ЕС и неговия път. Това е :-)
Що се отнася до проекта в Русия, който засегнахте. Наистина не искам да коментирам онези ужасни хора. Те без никакъв свян скачат от ляво в дясно, но нямат ценности и идеи, които да защитават. Там властта е заради самата себе си и заради мангизите, които все още не са изсмукани от тази огромна, но нещастна страна. Русия от край време се управлява от сатрапи и кръвопийци - още от времената на старите си царе Годунов и Иван Грозни, през разпасания абсолютизъм на царизма, мутирал след Октомврийската революция в уродливия съветски съюз, един Велик терор, продължил десетилетия и накрая изплюл съвременния урод, съчетаващ всичко в едно. Когато Путин дойде на власт имах надежди, че Русия тръгва по верния път, тъй като той срази Генади Зюганов. После видях, че там каквото и да избереш все е греда, всеки мисли само за пари и власт и на народа май това му харесва. Нищо не може да се направи. Язък за интелигенцията там.
По това, с което завършвате, си личи левият абстракционизъм: казвате, че обичате "милионите страхотни хора в Америка", аз пък Ви казвам, че не може да обичате "милиони хора" - много обичливо било сърцето Ви! - може да се обича само отделно взето човешко същество, което е близо до теб, чиито поглед можеш да срещнеш. А за това, че обичате Обама, нямам думи: и за какво толкова го обикнахте, ако смея да запитам? За това че стана нобелист неизвестно за какво ли? Лицемерието, фалша и лъжата са неизбежни спътници на лявата мъгла.
А за моята "десняшка простотия", свеждаща се до това, че съм бил недооценявал писането и не съм го бил смятал за труд, не си струва да коментирам: отправяте тази абсурдна забележка към човек, които цял живот се е трудил като е писал. Просто стреляте вече напосоки, което говори, че се изчерпахте и изтощихте интелектуално след като похвалихте Обама и наругахте "дясната простотия". Щом за аргумент отново изваждате собствения си предразсъдък за някаква хипотетична, съществуваща само в мечтите на леваците "дясна простотия", то повече не си заслужава да се разговаря, щото това е признание за това, че изчерпахте всичките си аргументи.
Омразата Ви пък към Рейгън и Тачър само подчертава огромната им значимост за съкрушаването на комунизма - за което левите, пък макар и "модерни" като Вас, никога няма да им простят! - и за защитата на западните ценности, на ценностите на западния свят, които по естеството си са десни и консервативни. А ЕС е неделима част от западния свят, така че, моля-моля, недейте да си го присвоявате: "лявото" в него, което толкова Ви импонира, е израз само на вечно неосъществимата лява мечта за свят, в който може да не се работи, а само да се яде...
Ако ЕС е изразител на дясното, то аз съм десен, ама нещо не ми се вярва :) А човек може да обича и хората като цяло, стига те да произвеждат неща, които го радват. С вашия пост пък вие изцяло потвърдихте впечатленията ми - за вас лявото е само комунизъм. За мен пък е социалната, загрижена държава като Франция, Швеция.
В този смисъл съм съгласен, че разговорът с вас е приключил, тъй като е спор между глухи. Аз ще продължа да подкрепям силите, борещи се за един свят, в който щастието на хората е пред всичко - включително "якото бачкане".
Вие ще продължите да си подкрепяте десните заради великия успех на Рейгън и Тачер, който обаче за щастие след себе си доведе леви политици и в САЩ, и във Великобритания :-)
Нещо сте се заблудили: след Рейгън в Америка управлява Джордж Буш-старши (десен, републиканец е), а в Англия след г-жа Тачър управлява Джон Мейджър, който беше от нейната Консервативна партия. Т.е. желаното го превърнахте в действително, т.е. по ляв маниер се опитахте да излъжете неинформираните.
Вие упорито не желаете да разберете какво казвам, въпреки че се повторих няколко пъти: за мен лявото не е, разбира се, комунизъм, има и такива, които се наричат "десни социалдемократи", щото, съгласете се, социалдемократите са доста по-десни от комунистите, нали така? Опитайте се да следите мисълта ми: колкото повече един "социално загрижен ляв мислител" като Вас се отдалечава от комунизма (равен на пълен антихуманизъм, на абсолютна несвобода, толкова повече той става все по-десен в очите на комунистите, т.е. социалдемократите се намират вдясно от комунистите и, разбира се, все пак вляво от автентичните десни.
Опитайте се да продължите тази логическа линия и сам си направете извода за огромното ценностно и идейно превъзходство на автентично дясната философия, на автентично десния мироглед и тогава ще осъзнаете, надявам се (но само ако сте честен), че отказът от левите идеологеми за някаква абстрактна "социална загриженост" и на левите мечти за най-щастливо паразитиране на гърба на общността и на работещите "прости и дясномислещи индивиди" означава нормализация на общността, поставянето й на здрави субстанциални начала, очовечаване на отношенията между хората, признание на всеобщата конституираща роля на човешката свобода и на възникващата на нейна основа животворна традиция, която в крайна сметка слага всекиго на заслуженото място, т.е. всекиму дава неговото и никому нищо не дава ей-така, заради хубавите му бистри очи на "романтичен мързеливец" и прочие...
Аз лично смятам, за разбила от Вас, че спорът ни беше ползотворен, винаги има нужда да се спори. Ако нещо сте се изнервили, това е признание за слабост на аргументацията, аз лично мога да водя този спор и по-нататък, имам още много какво да кажа. Впрочем, аз съм написал своите разбирания в доста издадени книги, така че нищо не ви пречи, ако искате да откриете сам грешките си, да осъзнаете корените на левите си илюзии, да се задълбочите в книжнина от този род, щото ако четете само Чомски, има опасност да изпаднете в пълна идейна слепота.
Ний, десните, макар и "простовати", сме твърди привърженици на човешката свобода и на индивидуалността, признаваме различията мужду индивидите за съвсем естествени, напълно сме толерантни, никого не обиждаме, ала не се и въздържаме да иронизираме съвсем заслужено ония, които са се отказали от задачата на мисълта. И ми се струва, че вместо да ни се сърдите, просто трябва да сте ни благодарни, че ви показваме грешките и по този начин ви помагаме да откриете очите и сърцата си за истината...
Впрочем, прочетете нещо за "постиженията" на своя кумир Обама: http://koritarovonline.hostzi.com/?p=917
Публикуване на коментар