На 9 май 1875 г. Ботев пише във вестник "Знаме":В руската литература са се появили две знаменити и важни за нас съчинения под заглавие: „Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от майора Осман бей и „Триесет години в турските хареми“ от майка му Мелек ханъм. [...]
Тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бедна литература. Мелек ханъм е била жена на едновремешния велик везир Къбръзли Мехмед паша и е играла твърде важна роля в турските дипломатически и политически кръгове, а синът й, Осман бей, Фридерик, като офицер в генералния турски щаб, е имал случай да изучи майсторски турците и техния живот.
Ние сме захванали вече превода на тия две книги и скоро ще да издадеме съчинението на Осман бея и ако то се приеме от нашата читающа публика дотолкова благосклонно, щото да си посрещне барем разноските, то ще да издадем и съчинението на майка му.
Намерих това на едно място и като се замислих направо се уплаших: притеснението на Ботев дали ще се продаде книжката - ... и ако то се приеме от нашата читающа публика дотолкова благосклонно, щото да си посрещне барем разноските... - сякаш е писано вчера! И сега издаващите книги и списания у нас, към които мога да се причисля, също се плашат от същото, именно, дали публиката дотам ще се впечатли от някоя книга, та издателите й да си покрият барем разноските!
Явно и тогава читающите книги из нашите земи не са били толкова много, но сега пък, след като вече сме в 21-ий век, това, че не се четат книги у нас вече направо е възмутително!
От друга страна малко се и поуспокоих: щом и бедният Ботев се е тормозил от същото, какво тогава има аз да се оплаквам?! А иначе народецът ни си е все същия, и сякаш не е мръднал и на сантим напред, напротив, убеден съм, в туй отношение се е върнал даже назад.Щото ако сега четат със затаен дъх "мемоарите" на Азиса (не Абдул Азиса, султанът, а нашия Азиса, ромът от Златица или от Карнобат!), ала не четат нищо, което е на поне малко по-високо интелектуално ниво, то това говори за несъмнен духовен упадък на нацията ни.
ПОСЛЕСЛОВ: Ботев, горкият, явно не е издал книгите, за които говори. След по-малко от година той, милият, ще умре за свободата на същия този народ, който съвсем не го заслужава.
А книгите, които е искал да издаде, са вече издадени, ала едва... миналата година! Дали читателите са се показали дотам великодушни, че издателят да си е покрил вече поне разходите?
Едва ли. Но тия дни ще се срещна с техния издател - той е издател и на моите книги, г-н Любен Козарев, управителя на издателство ИЗТОК-ЗАПАД - и непременно ще го питам как върви разпространението на тази книга, която при това е с такова пикантнво заглавие.
А не е като моята - "Изворите на живота", пфу, каква скука само...
5 коментара:
Не знам какво ще каже издателят, но според мен се приемат добре. Което всъщност е тревожно. Напоследък по нашите земи се наблюдава един нарастващ и по мое мнение, нездрав интерес към всичко, свързано с бита и културата на ислямския свят. Маанетата (с извинение) и чалгапорното ли е причина, носталгия някаква ли по едни 500 години, не знам. Сигурното е, че този интерес съществува и за съжаление не само що се отнася до пикантни истории. Нека само излезем на улицата и погледнем шалварите на първата срещаната "дама"...
Много смело твърдение, че българите от 2009 са на духовното равнище на българите от 1875. Предполагам, че това можа да се провери по различни начини въз основа на обективни критерии. Моята хипотеза е все пак, че нивото през 2009 е по-високо. Например колко души с висше образование е имало в Б-я през 1875 - 14%, колкото мисля, са днес? Колко книги са издавдени в България 1875? Дали броят им е същият като 2009? Колко книги е имало в библиотеките в България през 1875 - дали повече или по-малко от 2009? Моята хипотеза е, че са били по-малко. Колко книжарници и с колко заглавия е имало в Пловдив през 1875 и колко са днес?
ОК, но се запитайте и за качеството на образованието тогава и сега, включително и университетското (ако за такова изобщо може да се говори в момента). Запитайте се колко от хората, които днес си купуват книги, все пак и някога ги четат? Запитайте се какъв процент от издадените днес книги заслужават да бъдат издадени. И прочие. Количественият критерий, на който Вие се опирате, съвсем не е достатъчен и меродавен показател...
Да, съгласен съм, че количестото не прави качеството. Не е въпросът в броя книги и университети. Не е работата дори в обема на всяка отделна книга – теорията на относителността е само няколко страници, трактатусът на Витгенщайн петдесетина страници, а „БЪЛГАРСКА рапсодия Вардар” (това е орогиналното име) няколко нотни листа. Най-вече България е имала преди 130 години (отделни) личности, каквито днес едва ли притежава – Левски, Ботев, Вазов, Величков, Каблешков, Берон, Бенковски, Стамболов, и мн. др. Очевидно е възможно при едно общо безусловно по-ниско образователно ниво на народа (дори прабаба ми, родена в 1891 г., доста представителна за повечето български жени от нейното поколение, беше неграмотна, запомнил съм нейни хубави изрази, напр. „Мале, я не знам кво (=как) че ги възпитвате тиа деца.” или „Идиотете, мале, на тоа свет никоги нема да свршат.”) да имаш отделни качествени личности или като цяло по-качествен елит. Също както древните гърци са били един сравнително малоброен народ с голяма духовна сила, да си припомним класическа Атина, така и българите в края на XIX век са имало доста качествени елити. Или Шотландия във втората половина на XVIII век, по времето на Дейвид Хюм и Адам Смит. Интелектуалният блясък на Шотландия в тази епоха, когато тогава безусловно е била първата интелектуална сила в Европа, не е широко известен факт. Повечето хора не знаят какво чудо е станало по това време в Шотландия.
Между другото няма директна връзка между обществените условия и културните и интелектуалните постижения. Една страна може да е като цяло рухнала, деморализирана, икономически разкапана и бедна, но да преживява голям духовен подем, например Унгария-Будапеща и Австрия-Виена след 1918. Или Москва днес. Да, Русия е посткомунистическа страна на авторитаритаризма и мафията, но културният живот на руската столица няма равен на себе си, в Европа само Париж може да се мери в това отношение с Москва.
Между другото в различните области е различно. Литературата е едно, живописта друго, музиката трето. Ако вземем например музикалната култура, то през 1875 г. в България тя е била на много ниско ниво. Истинският разцвет на българската музкикална култура идва по-късно.
Книгите съм ги чела преди повече от 12-13 години и ми бяха интересни. Нормално е човек да се интересува не само от битовизма на днешния ден, а да познава и факти от минали времена. Книгите, които попаднаха при мен (мисля, че бяха на руски, но не съм сигурна, спомням си, че бяха леко и приятно четиво. От много години работя с чужденци от цял свят, но в тези книги попаднах на много нови факти
Публикуване на коментар