Има ли цензура у нас?

Всеки ще каже: не, разбира се! И може би е прав. Но ако се позамисли малко, ще установи, че нещата не са толкова прости и еднозначни.

Аз съм писал за тия неща много пъти и сега не ми се пише повече. Разбира се, че има цензура, понеже (най-малкото) не всички мнения и оценки за нещата имат равностойно представяне по медиите; защото на някои мнения въобще не се дава гласност, а се държат под похлупак и прочие, и прочие. Ако се осмисли по-дълбоко ситуацията, ще се констатира, че е отчайваща. Нищо че сме уж европейска (но с балканска и посткомунистическа специфика) страна.

Ето един пример за това, че у нас има и цензура по политически признак. Попаднах на една виртуална книжарница; интересуваше ме кои от моите най-нови книги се предлагат. Липсва една съвсем нова моя книга, която се нарича "Страстите и бесовете български" (Кратка психологическа история на съвременна България). Защо липсва ли? Ами защото, предполагам, е твърде неудобна за определени среди книга. Неудобна е както за предишните, така и за сегашните управляващи. Даже е неудобна и за управляващите в периода 1997-2001 г. За всички е неудобна тази книга.

Ще каже човек: ами на други места нали я има тази твоя книга? Някъде я има, на други места отново я няма: в к-ци ХЕЛИКОН я има, а пък в к-ци ПИНГВИНИТЕ няма нищичко от мен, което, съгласете се, е подозрително (при положение, че в тях има книгите не само на Сульо, не само на Пульо, ами и стрина им Гюргя да беше написала книга, и нейните книги щеше да ги има, ала моите ги няма). Явно тия разпространители са обявили моите книги за прокажени или за забранени - защо ли?!

Аз смятам, че е налице дискриминация. Дискриминация на някои родове книги. Дискриминация на философските книги. На книгите, които се мъчат да предразположат читателя да мисли. На книгите, които касаят българските работи. На книгите, които имат ясна ценностна основа. На културните книги. На умните книги. На моите книги.

(Забележка: Тия последни изреченийца ги написах хем на шега, хем за да ядосам някои хора от вечната категория на завистливите доброжелатели! Впрочем, шегата настрана: написах това горното и изведнъж изтръпнах. Защото аз си пиша тия неща за книжарниците, ала кой ли ще ми разпространява новото списание, списанието ИДЕИ? Ще трябва пак да се моля на тия книжарници. Не ми се мисли за това. Важното е, че още малко време остава до появата на списанието. Веднъж да се роди, пък после ще го мисля...)

Добави в Svejo