Трябва да сме горди, че не друг, а ний, демократите, въпреки всичко, въпреки горчилката, която сега изпитваме, ние, не някой друг, не Бойко, не Гоце, не Моце, а ние, обикновените хора от улиците и площадите, променихме из основи България! И сега тя е друга, на светлинни години от комунизма, въпреки че съвсем не е такава, каквато ни се иска да бъде. Но точно затова трябва да работим, докато имаме сили, за да направим нашата България колкото се може по-близко до това както ние искаме, каквато тя по начало трябва да бъде: истински нормална, правова, демократична, свободна, европейска, просперираща...По случай 20 години от началото на прехода във видеоблога открих поредица, наречена Кратка история на епохалния български преход в песни. Призовах приятелите на видеоблога да ми помогнат да издирим всички песни, станали знак на изминалата епоха, като написах след клипа на първата песен тия думи:
С тази песен откривам серията по случай 20 години от началото на прехода, т.е. от падането на диктатора Живков и началото на края на комунизма у нас. Моля, предлагайте клипове на песни, които да сложим в тази поредица. За да можем заедно да направим една пълна сбирка на песните, които ще останат символ на преживяното време.
Ето песните, които намерих до този момент:
Кратка история на епохалния български преход в песни: Девет милиона мишлета…
Кратка история на епохалния български преход в песни: Последен валс
Една моя любима песен, поздрав за всички приятели на блога – пее я милата Ваня КостоваКратка история на епохалния български преход в песни: Развод ми дай
Кратка история на епохалния български преход в песни: Комунизмът си отива!
Кратка история на епохалния български преход в песни: Ден след ден
Кратка история на епохалния български преход в песни: Нека бъде светлина
Кратка история на епохалния български преход в песни: Кукла
Кратка история на епохалния български преход в песни: Вдигни очи
И завърших с този призив, свързан с клипче от митинг на Синята коалиция:
Горе главите, демократи, сини приятели и свободолюбци: ние променихме България за тия 20 години, ние, не Гоце, не Бойко, не Моце!
1 коментар:
Из интервю на Пламен Даракчиев
http://www.obshtestvo.net/content/view/1446/3/
Какво стана с вашето поколение, това, което дефакто започна промените? Какво загуби то само за себе си?
-Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата не преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите. Но все пак това огромна загуба на време и прахосана енергия. При един професионален политик, заложил примерно на илюзорна кауза, това все пак е само лична драма. Но при хора, които не са били изкушени от политиката и са подпомогнали процесите от идеални подбуди, нещата са далеч-далеч по-болезнени.
Публикуване на коментар